Днес избирам да разкажа своята история, защото забелязвам, че все по-често креативността на децата бива потискана или пък оставяна да се развива сама.
Децата по начало са креативни натури. Докато тича из стаята с кубче в ръка, в съзнанието си най-вероятно лети сред звездите с безброй чудати приятели. И това е прекрасно! Но…
Оставена на произвола на съдбата, сред ударите на времето, креативността остава на заден план и мозъкът ни я подтиска съвсем целенасочено – за да направи място на логиката в ежедневието, която ни се струва все по-важна.
Попадали ли сте на материали, които гласят, че професиите на бъдещето включват креативност? Разбира се, че е така! С развитието на технологиите, всяко механично и логично действие ще може да бъде извършвано от машини! Единственото, което машината не може да пресъздаде, това е креативността и безпределната фантазия, която е заключена в човешкия мозък!
Как креативността винаги ме е преследвала?
Първо беше рисуването. Ах, тази моя детска страст! Обичах да рисувам от най-ранна детска възраст. Дори от период, който не помня. Може би всичките тези цветове са впечатлили детското ми съзнание. Рисувах пейзажи, рисувах сгради, лица, животни. Рисувах всичко, което можех да видя във вътрешния си детски свят. И тук е мястото да благодаря на родителите си, че още тогава започнаха да ме подкрепят в това мое хоби. Радваха се на всяка моя рисунка, бяха горди на първата ми изложба, където си купиха моя картина за 8 (осем!) лева и ми показаха колко много се гордеят с мен. Ще помня усещането цял живот.
Записах се в математическа гимназия по свое желание, защото, освен въображение, в мен бушуваше и нуждата от логика. Може би тогава е бил някакъв преломен момент, в който в мен са се боричкали нуждата от обяснение и нуждата от вдъхновение. Дадох път и на двете и не съжалявам. Родителите ми отново ме подкрепиха.
В гимназията открих философията и книгите. Така, съвсем естествено, започнах да пиша. Писането измести рисуването, но креативността остана, просто зае друга форма. Нуждата да създавам продължи силно да вирее и да се развива в мен.
В определени моменти през тийн живота ми се завръщах към рисуването, а съвсем скоро открих и фотографията. Още едно поле за изява за моята вечно търсеща красотата натура. Родителите ми ме подкрепиха и в това, и с общи финансови усилия успях да си купя първия фотоапарат.
Така рисуването, писането и снимането се обединиха и в следствие на всичко това се появи желанието ми за генериране на съдържание, което може да бъде по някакъв начин полезно. Избрах да запиша специалност „Графичен дизайн“ в университета, за да развия и на академично ниво тези мои страсти. Тук благодарностите, освен към родителите ми, отиват към моя съпруг, който (тогава още само приятел) също ме подкрепи в това решение – емоционално и финансово. В момента професията и хобитата ми са свързани с използване на всички тези умения, които съм придобила през годините.
Ето как креативността винаги ме е съпътствала, но истината е, че тя се възпитава и има нужда от честа поддръжка.
Затова, когато утре детето ви даде знак, че иска да развива подобен талант, не го спирайте! Ако рисува – подкрепете го. Ако се занимава с музика – подкрепете го. Творчеството е навсякъде около нас, но се ражда отвътре!
