Корените на думата „легион“ произлизат още от древен Рим, когато и където тя е означавала сила, мощ и многобройна армия. „Самотник“ пък е дума, която сама по себе си символизира самотата, дори тъгата. Когато обаче обединим тези две думи в едно цялостно изречение, то вече придобива задълбоченост, носи силата на изучаването и мистиката на разкритията.
Според Мигел де Унамуно, известен испански философ, самотникът не е човек, който е сам и си няма никого, скитащ се без цели и без мечти. Според Унамуно, самотникът е човек, олицетворяващ креативното, иновативното и различното мислене. Човек, който събира цял легион от борци вътре в себе си. Разсъжденията му се равняват на 1000 други такива, различни, които тласкат себе си и обществото напред и нагоре. Като човек, воден от рационализма и не само, Мигел Унамуно ни показва другата страна на думата „самотник“ и преди всичко ни кара да се замислим. Да се замислим, за да установим, че разумът е ключът към откритията, към действията, които водят до факти и след време тези факти спомагат и развиват бъдещето.
„Само този, който опитва абсурдното, е в състояние да постигне невъзможното.“ – казва Унамуно, а ние можем само да се учим да не спираме да се преоткриваме.
Кое наричаме абсурдно в днешно време? Освен пошлостта, наглостта, безхаберието, лицемерието и много други, на какво именно поставяме етикета „абсурдно“? Ще ви кажа – на нестандартното мислене, разбира се. Колкото повече човек се отличава с харизма, чар и прогресивно мислене, толкова по-странен, абсурден и дори мразен става той.
Повечето хора живеят и съществуват, следвайки едни определени правила, спазвайки един отъпкан път, без да се отклоняват от него. Всичко при тях е стандартно, еднакво. Тези хора формират дори цели общества, чието съществуване във времето не търпи особено развитие. Не допринася за нищо по-добро, ново, различно или по-красиво. Те следват чужди разсъждения, водят се от чужди ценности и не се преоткриват, не се изучават. Именно такива общества се обитават от нашите герои – самотниците. Те усилено се опитват да избягат от тълпата и да изпъкнат, но често биват мачкани от рутината и тривиалната реалност.
Това, което помага на такива хора да се отделят от неособеното общество, е техният разум. Системата, по която работи мозъкът им. Различното и специалното им мислене. То ги тласка напред, издърпва ги от рутината и ги кара да изплуват океана и да си поемат въздух. Понякога, когато това се случи, те поглеждат надолу, където виждат една тълпа от хора, повдигнали глави с надежда към тези „самотници“.
Хората са свикнали да отричат и да не приемат, да гледат странно това, което е различно и не съответства с техния мироглед. И често това обърква и тези, различните, които не следват установените правила. Това ги кара да си мислят, че са сбъркани и функционират неправилно, а не е така. Тези „самотници“ понякога се чувстват подтиснати, но накрая осъзнават, че носят в себе си тайната на развитието на това цяло закостеняло общество от толкова много хора, които обаче стоят на едно място и не търпят прогрес.
Човек трябва да бъде позитивен и да се преоткрива. Да търси нови пътища, да подлага на съмнение установените правила и да търси начини за израстването, но като едно общество, което да бъде полезно на себе си. Дори само това е нестандартно и различно и на останалите им се струва глупаво и безсмислено, а именно такива хора са издигнали света на едно друго равнище. И всеки един от нас се възхищава на подобни личности и би могъл да назове техните имена, а когато някой заговори различно и странно, открие друга гледна точка, нечувана и невиждана, тези същите хора започват да сочат с пръст. Същите тези хора, които се възхищават на Айнщайн например.
Всеки един от нас вътре дълбоко в себе си крие една индивидуалност, която трябва да бъде провокирана, за да излезе наяве. Колкото сме еднакви, толкова и сме различни. Но за да покажем различията си, трябва да излезем от къщата, която обикаляме, в която търсим това, което всъщност се намира извън нея. В тази метафора „къщата“ представлява изградените правила, които неотлъчно следваме и в които се оплитаме. Излизайки от тази дупка, ние се страхуваме, че ще бъдем затрити, а реално ще се освободим!
Спомняте ли си за Джордано Бруно, който е бил изгорен на клада, защото е казал, че земята е кръгла, а и не само? Е, сега разбирате какво имам предвид. Отдавна вече всички знаем, че земята е кръгла, но имаме цяла една вселена за изучаване. Нека започнем първо с нас самите. Открийте различното в себе си, защото, както казва Махатма Ганди, промяната на света започва със самите нас!
