• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Беше една от онези студени януарски вечери, в които зимата неумолимо завива земята под пухените си снежинки. Двамата се наслаждавахме на огъня вкъщи и на компанията на приятел, с когото си споделил повече от 20 години от живота си. Точно тези моменти предразполагат консумирането на приятна напитка по време на поредната екзистенциална дискусия за битието.

– Как обичам да е петък! – възкликна той с усмивка и отпи.

Тази мисъл незабавно събуди в мен въпроса: „А защо всъщност петък е по-добър от четвъртък, че дори сряда?“

Замислих се, че чувам тази фраза доста често, за да я подмина без да потърся адекватен отговор на въпроса си. В основата си подобно изказване възниква като резултат от ежеседмичното 5-дневно усилие в схватката с реалността, наречено работа. Въпреки безпрецедентните нива на технологично развитие, на които сме свидетели, все още, подобно на всички останали живи същества на Земята, на нас също ни се налага да прекарваме голяма част от времето си в осигуряване на прехраната, подслона и сигурността си. В занимания, които определяме като работа.

Отговорът на въпроса: „А защо всъщност петък е по-добър от четвъртък или всеки друг ден?“ обаче не се крие в изследване на причините защо работим, а как – с каква нагласа го правим. Отговорът на „защо“ е съвсем очевиден – оцеляване. Отговорът на „как“ предполага малко по-задълбочено интелектуално усилие.

Още в пасажа от Битие (3:17-24), в който Адам бива осъден от Бог да работи „земята с пот на челото“, можем да открием съществена индикация за културната нагласа към работата, а именно като проклятие, което да бъде избягвано при възможност. Реалността обаче ни посреща със студената си безразличност. Ако за нас не бе от значение колко храна консумираме, в какъв дом живеем и дали можем да си позволим най-актуалните технологични глезотии, необходимостта да работим не би представлявала голяма тежест. Така например, ранните ловци-събирачи са прекарвали между 3 и 6 часа на ден в осигуряване на прехрана, подслон и необходимите им сечива. За сравнение, индустриалните работници от XIX и началото на XX век са били принудени да прекарват по 12 часа, шест дни седмично в работа [1].

Исторически погледнато, през по-голямата част от миналото мнозинството хора не са имали възможността да се наслаждават на работата си, защото са били принудени да осъществяват идеите на властимащите. Именно с такъв труд са построени и пирамидите, Великата китайска стена, Тадж Махал, както и останалите древни храмове и замъци, които днес посещаваме като паметници на културата.

В този контекст не е учудващо, че дейностите, които наричаме работа, са придобили такава лоша репутация и се възприемат като бреме, което нетърпеливо захвърляме в петък вечер. Логично следва и съвременните нагласи към работата да са негативни и предпочитанията да клонят към по-малко работа и повече време за развлечения като спорт, филми, пътувания или дори правене на нищо… стига просто да не е работа.

Така съществуваме с убеждението, че най-значимото в живота ни предстои да се случи… само да стане петък.

„Ние винаги се готвим да живеем, но никога не го правим.“

­– Ралф Уалдо Емерсон

Но как бихме могли да трансформираме работата в задоволяващо преживяване? Отговорът се крие в нашата нагласа. Най-съществената стъпка към освобождаването от оковите на социално конструираната нагласа към работата, е развиването на способността да се открива и изживява удоволствие във всеки отделен момент. Иначе казано, отказ от необходимостта от външно одобрение или награда.

Актуален пример за подобно удоволствие от работата са така популярните в социалните мрежи видеа на пеещи стюарди или кондуктори, които изпитват истинска наслада от дейността си. Те са изцяло отдадени на работата си в настоящия момент и съумяват да съзрат възможности за действие там, където други не биха успели.

С подобна нагласа и в такова състояние работата започва да носи удовлетворение и наслада, сякаш е била плод на собствения свободен избор. По този начин те успяват да трансформират качеството на собственото си ежедневно преживяване, което несъмнено става по-високо от качеството, което бихме изпитвали ако сме примирени с живота, смятайки че нямаме абсолютно никакъв потенциал да променим безинтересната си реалност.

Това е нагласата за търсене на нови предизвикателства в детайла и способността да откриваме красивото в настоящия момент. Състояние, в което сме така потопени в заниманието си, че сякаш нищо друго не е от значение, а самото преживяване ни доставя неимоверна наслада.

Макар изпълнението на великия пианист да ни изглежда свръхестествено, то може да бъде разшифровано като последователното преодоляване на все по-големи предизвикателства в детайла… в резултат на субективната нагласа.

„Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш“

– Конфуций

В контекста на спорта нагласата е решаващият фактор, който определя постиженията. Ако приемаме тренировката като задължение, това означава, че ежедневно подлагаме тялото си на стрес, който не желаем, и по този начин го рушим. Същото е валидно и за работата. Ако всеки ден си налагаме да извършваме определени дейности с нежелание, ние в действителност издържаме. Някои от нас са по-силни и издръжливи от други, но всеки има предел, който рано или късно ще бъде достигнат…

Дълбоко вярвам, че щастливият живот е лично творение, а не случайност. Но за да създадем шедьовър, е необходимо да постигнем контрол върху съдържанието на собственото си съзнание и нагласи.

„Nosce Te Ipsum“ („Познай себе си)

Тази мисъл била изписана още на храма на Аполон в Делфи.

Умението да направляваме и контролираме собственото си съзнание определя качеството ни на живот. С други думи, ако не спазваме хигиена на мисловните навици и наклонности, е твърде вероятно да станем жертва на собствения си ум. В психотерапията крайните проявления на това състояние се дефинират като онтологична тревожност или екзистенциален ужас. Иначе казано, страх от съществуването и усещане, че животът е лишен от смисъл. Тъй като всички ние в по-голяма или по-малка степен имаме представа какво бихме искали да постигнем преди да си отидем от този свят, бихме могли да считаме близостта си до тази представа като един от критериите за оценка на качеството ни на живот. Ако обаче все още нямате много ясна представа, можете да използвате този случай, за да поставите началото на собственото си търсене. По този начин, изграждайки съдържателна връзка между работата, собствената си идентичност и нашите най-висши цели, можем с лекота да се отърсим от потискащите онтологични тревожности и екзистенциални ужаси.

В действителност бихме постигнали истинско удовлетворение, не когато станем изключително богати, известни или красиви, а когато искрено започнем да харесваме живота си.

Преглътнах тази мисъл с последната капка уиски в чашата си и разбрах, че е време да сложа още едно дърво в огъня и просто да му се насладя…

[1] „Flow: The Psychology of Optimal ExperienceMihaly Csikszentmihalyi (2008)

1K Споделяния

Tags:

  • Александър Балабанов
    Александър Балабанов

    Бизнес Треньор и Консултант в DynamiX Lab

    Фокусиран съм върху създаването на положителни трансформации на личностно, екипно и организационно ниво, които водят до отключване на собствения потенциал и постигне на най-добрата версия – както на самите нас, така и на организациите, в които работим. Моята страст е…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Малко сън –> повече болка

Когато нещо ни боли, е трудно да заспим. Как обаче проблемите със съня влияят ...

Как да подкрепим голямото дете при раждане на брат или сестра

Появата на нов член на семейството е предизвикателство не само за родителите

Защо се провалят връзките?

9 водещи причини за разпада на съвременните двойки

Най-популярните здравни новини са фалшиви

Лъжите в интернет са по-заразни от истината, а хората упорито отказват да се ваксинират

Наистина ли тъмното ни натъжава?

Кое е онова нещо в сивите и мрачни зимни дни, което ни оставя с ...