Осъзнавам, че темата за ваксините, особено в последните години, е способна да скара и най-добри приятели, както и да събере най-ожесточените съперници срещу „общия враг “. Тя е „хубавата Елена“ на нашето време и е поводът стотици хиляди майки (и бащи) да водят непримирима клавиатурна борба едни с други.
По тази причина нямам за цел да „наливам масло в огъня“. Ще се постарая този текст да не се превърне в някаква форма на пропаганда, а по-скоро да остане информативен и добронамерен. Вярвам, че така ще бъде прочетен и осмислен, а не импулсивно отхвърлен и оплют.
В крайна сметка ще ви запозная с един не толкова известен аспект на ваксинациите…
Стаден имунитет – що е то?
Наричан още „обществен имунитет“, това е термин, използван в сферата на общественото здраве, който представлява форма на косвена защита от инфекциозни заболявания. Когато голям процент от популацията има изграден имунитет срещу определен инфекциозен причинител, индивидите в нея, които нямат изграден такъв, са защитени от заразата.
Ще перифразирам така: Георги Шопов, 45-годишен неваксиниран писател на исторически романи, току-що върнал се от Индия след едногодишното си пътешествие. Освен новата си книга, той е донесъл със себе си и туберкулозен бацил, удобно разположил се в апекса на десния му бял дроб. Господин Шопов отключва входната врата на родната си кооперация и бавно и полека се качва по стълбите до 11-ия етаж поради липса на изправно функциониращ асансьор.
По пътя си среща поредица от съседи с вече изграден имунитет, било то поради редовна ваксинация или поради успешно излекувана болест, с които разменя сърдечни прегръдки, целувки и поздрави. В същия този блок обаче живее и Ева, която е на химиотерапия – противопоказание за ваксинации.
И ето го ключовият момент. Тъй като добрите съседи са с изграден имунитет, независимо от косвения контакт на Георги с Ева, тя не се разболява, макар да е чудесен туберкулозен домакин. Родителите ѝ, част от драгите съседи, играят ролята на „защитен вал“ между източника на заразата и гостоприемника.
Това, разбира се, е метафоричен пример за действието на обществения имунитет и не трябва да се възприема буквално.
Малко букви и числа…[1], [2]
Процент заболели от дадено заболяване – брой заболели върху общия брой на дадена популация.
Пример: Ако в детска градина със 100 деца има „бум“ на морбили и 20 деца биват заразени, то процентът заболели ще бъде 20 ÷ 100 = 20%.
Базово репродуктивно число (Reproductive Rate – Ro) – среден брой новозаразени от един заболял индивид в хомогенна популация, напълно податлива на зараза. Колкото по-високо е то, толкова по-голям брой (процент) здрави и имунизирани лица в популацията са необходими, за да бъде ефективен общественият имунитет.
Пример: Смята се, че болестта морбили има Ro, вариращо между 12 и 18, макар някои проучвания да твърдят, че то варира в по-широки граници[3] – това налага прагът на заболяването да бъде 83-94%. Какво е праг на заболяването ще обясня след малко.
Ефективно репродуктивно число (R) – показва среден брой новозаразени в популация, в която част от хората имат вече изграден имунитет срещу заразата. Равно е на Ro х (процент от популацията, която продължава да бъде податлива).
За примера се връщаме обратно на морбили с базово репродуктивно число 18. Ако в дадена популация 70% от хората са имунизирани, то тогава ефективното репродуктивно число (R) ще бъде 18 х 0.3 = 5,4, т.е. вместо един болен да зарази 18 души, заразява около 5. А представете си, ако имунизираните са повече…
Всичко това ни служи, за да изчислим т.нар. праг на заболяването или необходимия стаден имунитет, за да бъде въпросната болест стабилна. „Стабилността“ се изразява в това – 1 болен може да зарази максимум 1 човек от популацията, т.е. неговото R да бъде по-малко или равно на 1.
Айде пак при морбилите: Ro x %податливи = R, → %податливи = R / Ro след заместване: %податливи = (1 ÷ 18) х 100 = 5,6%.
Т.е., за да бъде заболяването стабилно, процентът от хората в разглежданата популация, които са имунизирани срещу морбили, трябва да бъде 100% – 5,6% = 94,4%.
Яко, а?
Освен да пази, стадният имунитет има способността да ерадикира заболявания и едрата шарка е перфектният пример за това. Едно от най-смъртоносните заболявания за човечеството, довело до фатален край около 300-500 млн. души през 20 век, е обявено за напълно унищожено в природата от Световната здравна организация (СЗО). След мащабна имунизационна противовариолна кампания, продължила 10 години (1967-1977 г.), едрата шарка е доведена до своя обявен през 1980 г. край[4].
И така стигаме дотук – личният избор на родителите дали да ваксинират децата си. Не всички обаче имат такъв. Деца, неподлежащи на имунизация поради ред причини – сериозни заболявания, компрометиращи имунната система, химиотерапия или алергична реакция към ваксината, разчитат само на защитата, която стадният имунитет може да им даде. А дали тя ще е достатъчна, зависи от всички други около тях[5].
Затова общественият имунитет е толкова важен. Макар да е проста математическа функция, той може да бъде и щитът, и мечът в нашите ръце. А за да бъде щитът здрав, а мечът остър, отговорност трябва да поемем всички!
Източници:
[1] Herd Immunity is pretty cool. (2016). Medium. Retrieved 8 May 2019, from https://medium.com/@gidmk/herd-immunity-is-pretty-cool-adbc52630f9f
[2] Обществен имунитет. (2019). Bg.wikipedia.org. Retrieved 8 May 2019, from https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82
[3] M Guerra, Fiona & Bolotin, Shelly & Lim, Gillian & Heffernan, Jane & L Deeks, Shelley & Li, Ye & S Crowcroft, Natasha. (2017). The basic reproduction number (R0) of measles: A systematic review. The Lancet Infectious Diseases. 17. 10.1016/S1473-3099(17)30307-9.
[4] Smallpox. (2019). World Health Organization. Retrieved 8 May 2019, from https://www.who.int/csr/disease/smallpox/en/
[5] Често задавани въпроси – Ваксинко – Национална информационна кампания. (2019). Vaksinko.bg. Retrieved 8 May 2019, from http://vaksinko.bg/faq/#faq17
