У нас съществуват противоречиви разбирания по безкраен набор от теми и 8 март си е заслужил специално място сред тях. Наричат го всякак – социалистически, измислен, празник на цветарите, плод на феминистка пропаганда. Самият факт, че за Международния ден на жената се мисли и говори по подобен начин, е достатъчно показателен за нуждата от него.
В Уикипедия пише, че на тази дата се честват икономическите, политическите и обществените постижения на жените. И тук тълкуванията варират, затова може би трябва да обясня. Това не означава, че някой се опитва да омаловажи мъжките заслуги или пък че се налага двоен стандарт в отчитането на постижения.
Това е едно напомняне, че до неотдавна не се е гледало с добро око на женски амбиции, различни от раждането, готвенето, прането, чистенето и обслужването повелята на стопанина. Въпреки това от зората на човечеството жените са правили невъзможното и са постигали значително по-велики неща. Неща, благодарение на които днес споделяме един по-понятен, просветен, здрав, удобен, технологичен и не на последно място – равноправен свят.
Хипатия Александрийска (350/370 – 415 г.)
Хипатия е била дъщеря на Теон – виден преподавател по астрономия, философия и математика в александрийското неоплатоническо училище. Вдъхновена от примера на баща си, Хипатия от малка се увлича по придобиването и разпространяването на онова, което сега познаваме като научна мисъл.
Тя се счита за първата известна жена-математик в историята и е оставила три значими трактата по геометрия, алгебра и астрономия. На нея се приписва изобретяването на хидрометъра, астролабията и пособие за дестилиране на вода. Съществуват сведения, че Хепатия е изнасяла публични лекции и вероятно е имала отворен за посещения кабинет в Александрия.
Продуктивният ѝ жизнен път е прекъснат от парабаланите – войни на християнството, заели се с насилственото налагане на религията върху неверниците. Смятаната за вещица Хипатия е съблечена гола, разчленена и публично изгорена. Някои учени считат, че смъртта ѝ бележи началото на период от стотици години без женско присъствие в науката.
Елена Лукреция Корнаро Пископия (1646 – 1684)
Елена Корнаро е италиански философ с благородническо потекло – една от първите жени, получили академична степен от висше учебно заведение и първата жена с докторска степен в света.
От ранна възраст Елена започва да учи латински и гръцки и на 7-годишна възраст вече ги владее перфектно. След това научава иврит, испански, френски и арабски, с което печели титлата „Oraculum Septilingue“ – „оракул на седем езика“. По-късно учи математика, философия и теология. Предложена е за докторат по теология, но владиката на Падуа отказва на основание, че е жена. Позволено ѝ е да следва философия, която тя брилянтно завършва през 1678 и на дипломирането си в продължение на час дискутира Аристотел на класически латински.
Елена е и виртуозен музикант – свири на клавесин, клавикорд, арфа и цигулка, композира сложни музикални произведения. Членува в редица академични кръгове и е уважавана в европейските научни среди за постиженията си. Предполага се, че веднага след дипломирането си през 1678 става преподавател по математика в университета в Падуа.
Лейди Мери Уортли Монтагю (1689 – 1762)
Английски аристократ, писател и поет, Лейди Мери е известна най-вече с писмата си от Отоманската империя, където е живяла в качеството си на съпруга на британския посланик в Турция. Тази кореспонденция се счита за първото секуларно изследване на мюсюлманския Ориент, направено от жена.
Но Монтагю върви против статуквото и по още едно направление – вдъхновена от практиката в Отоманската империя, тя въвежда инокулация против едра шарка като прецедент в западната медицина. Когато Англия се намира на прага на голяма епидемия от шарка, тя инокулира двете си деца чрез вариолация – това е първичният вариант на ваксинацията, при който върху драскотина на ръката се поставя биологичен материал от по-леко боледуващи с цел изграждане на имунитет. През 1722 година под псевдоним публикува статия, в която изтъква предимствата на превантивната мярка и призовава към масовото ѝ възприемане.
Доротея Еркслебен (1715 – 1762)
Посветена в медицинската теория от баща си, младата германка упорито се бори за правото да практикува. През 1742 година публикува трактат, в който отстоява позицията, че жените трябва да бъдат допускани в университетите. Опонирайки на теологическите и философски възприятия, че нежният пол е низшестоящ, тя скромно, но категорично апелира към мъжете да променят мирогледа си и към жените да се образоват на всяка цена, за да подобрят живота си.
Идеята момиче да практикува медицина по онова време е била възмутителна, понеже жените не са имали право да държат собствени кабинети. В крайна сметка ректорът на университета в Хале постановява, че лекарската практика и публичният офис са две различни неща и позволява на Еркслебен да учи. През 1954 година тя успешно се дипломира и така става първата жена-лекар в Германия. Практикува до смъртта си, а 150 години след това няма друг женски представител на немското лекарско съсловие.
Мери Анинг (1799 – 1847)
През 1811 година братът на 11-годишната Мери се разхожда край къщата им в Англия, когато забелязва скелет на влечуго. Мислейки си, че става дума за крокодил, той вика сестра си, за да ѝ го покаже. Малкото момиче не се задоволява с гледката и в крайна сметка изкопава череп и цели 60 прешлена, които продава на частен колекционер за 23 лири. Оказва се, че находката не е останка от крокодил, а от нещо, което в крайна сметка именуват „ихтиозавър“ или „риба-влечуго“.
Така започва дългата кариера на Анинг като ловец на фосили. Освен ихтиозавъра, тя открива останки от плезиозавър, пдеродактил и стотици, вероятно хиляди, други вкаменелости. Нейните открития помагат на науката да попълни пъзела на морския свят такъв, какъвто е бил преди повече от 150 милиона години по времето на Юрския период.
Мери Анинг не разполага с формално образование, затова сама учи анатомия, геология, палеонтология и научна илюстрация. Учени от цял свят пътуват до дома ѝ в Лайм Реджис, за да се консултират с нея и търсят компанията ѝ в лова на фосили.
Лизе Майтнер (1878 – 1968)
Лизе Майтнер завършва училище на 14 и с това образованието ѝ трябва да приключи, също както на всички останали австрийски момичета. Вдъхновена от откритията на Вилхелм Рьонгген и Анри Бекерел, тя не се примирява със съдбата си и е убедена, че ще изучава радиоактивността. Когато навършва 21, в Австрия най-накрая жените биват допуснати до висшето образование и тя започва да се подготвя за следване. Приета е във Виенския университет, отличава се с особени успехи в математиката и физиката и защитава докторат през 1906 година.
Понеже по онова време в парижката лаборатория на Мария Кюри няма място за нея, тя заминава за Берлин, където рамо до рамо с Ото Хан изучава радиоактивни елементи. В качеството си на австрийска жена от еврейски произход обаче, тя не е допусната до основните лекции и лабораторни упражнения и има право да работи само в мазето.
Въпреки че бяга от нацистка Германия в Швеция през 1938, сътрудничеството ѝ с Хан продължава от разстояние. След като той открива, че урановите атоми се делят след облъчване с неутрони, тя изчислява отделената в резултат на реакцията енергия и именува явлението „ядрено делене“. Откритието печели на Хан Нобеловата награда през 1944 г., а Майтнер остава в сянка. За сметка на това 109-ят елемент в менделеевата таблица – майтнерият, е кръстен на нея.
Ирен Жолио-Кюри (1897 – 1956)
Сигурно сте чували името на полския химик и физик Мария Кюри и може би сте наясно с нейния огромен научен принос. Дъщеря ѝ Ирен сякаш остава засенчена от гигантския ѝ ореол, въпреки че е достоен неин наследник.
Тя защитава доктората си с теза за алфа лъчите на полония – един от елементите, открити от майка ѝ. През следващата година се омъжва за Фредерик Жолио – един от асистентите на Мария Кюри в Радиевия институт в Париж, който приема фамилията Кюри в знак на уважение към научния гений на семейството на жена си.
Ирен и Фредерик са партньори както в живота, така и в лабораторията, където продължават да изследват структурата на атома. През 1934 година заедно откриват изкуствената радиоактивност, облъчвайки алуминий, бор и магнезий с алфа частици и получавайки изотопи на азота, фосфора, силикона и алуминия. На следващата година семейството получава Нобелова награда за химия, което прави Мария и Ирен първите родител и дете, спечелили престижното научно отличие независимо една от друга.
Дългогодишната работа с радиоактивни елементи взима своя дан през 1956 година, когато Ирен умира от левкемия.
Розалинд Франклин (1920 – 1958)
Джеймс Уотсън и Франсис Крик са мъжете, за които знаем, че са определили структурата на ДНК, но за откритието си те стъпват на раменете на една голяма жена. Франклин посещава едно от шепата девически училища в Лондон, които преподават физика и химия през 30-те години на миналия век. Когато заявява пред баща си, че иска да стане учен, той първоначално се опитва да я разубеди, но в крайна сметка склонява.
Розалинд получава докторат по физикохимия от Кеймбриджкия университет и заминава за Париж, където изучава техники за ренгеноструктурни кристалографски изследвания. През 1951 година се завръща в Англия и работи в лабораторията на Джон Рандал в Кингс Колидж Лондон. Там тя прави рентгенови изображения на ДНК и почти идентифицира структурата ѝ, когато снимките ѝ попадат в ръцете на Джеймс Уотсън. Уотсън е по-бърз от нея в установяването на двойно-верижния строеж на молекулата и заедно с Крик публикуват откритието в списание Nature.
Приносът на Франклин е недооценен, а когато Уотсън и Крик получават Нобелова награда през 1962 година, тя вече не е между живите.
