За много хора залагането и хазартът са безвредни забавления, но за други се превръщат в проблем с огромна тежест. Пристрастяването към хазарт представлява прогресивна поведенческа зависимост, водеща до сериозни последствия от психологически, медицински, социален и финансов характер. Нещо повече, хората, развиващи това състояние, често страдат и от съпътстващи депресия, тревожни разстройства и соматични реакции.
Какво представлява патологичното залагане?
Зависимостта към хазарт не е финансов, а психологически проблем с финансови последици. Всеки вид хазарт (състезания, бинго, игри с карти, игри със зарове, лотарии, слотове и спортни залози) е потенциално проблематичен, но опитът показва, че зависимост развиват хора, които са вече психологически уязвими. Тежестта и естеството на проблема не се определят от честотата на залозите, а от степента на влошаване в значими житейски области (междуличностни, медицински, професионални и др.).
Установено е, че хората с проблемно залагане отчитат по-високи нива на злоупотреба с вещества и антисоциално поведение. Последното е свързано с факта, че за да финансират хазарта, някои хора прибягват до престъпна дейност, простираща се от дребни кражби и проституция до тежки престъпления. Знае се също така, че децата на патологичните комарджии са изложени на повишен риск от развиване на поведенчески проблеми и зависимости.
Хазартът има тежки последици от социален характер, тъй като допринася сериозно за бездомността. Често в опит да компенсират своите загуби, хората влизат в порочни кръгове, при които способността за оттегляне изчезва и това води до необратими резултати.
Признаци и симптоми
Някои от признаците и симптомите на проблемното залагане включват:
- непреодолима и нарастваща потребност от залагане въпреки отрицателните последици
- висока депресивност
- кражби или измами, за да се осигурят средства за залагане
- увеличаване на финансовия дълг
- нарушения в съня, мигрена
- висока тревожност при опит за въздържане от залагане
- прикриване на залагането чрез лъжи
- нарушения в междуличностните отношения и работата.
Какво провокира проблемното залагане?
Всички натрапливи поведения включват произход със социални, психологически и биологични компоненти. На биологичното ниво патологичното залагане може да има директен ефект върху мозъчната допаминова система за награждения. Тази система регулира нашите отговори на естествени награди като храна, секс и социални взаимодействия. Натрапливото поведение може да й въздейства със сила и постоянство, които променят клетките функционално и структурно. Хората вече не могат да реагират нормално на обичайните наслади в живота, а вместо това зависят от хазарта.
Мъжете обикновено са по-уязвими към развиване на проблемно залагане и при тях то започва от по-ранна възраст. Това е свързано и с импулсивния компонент при хазарта. Неспособността да се контролират импулсите, да се отлага удовлетворението и повишената агресивност са някои водещи характеристики на патологичните играчи. Не само финансовите нужди, но и необходимостта от победа в конкурентна среда стимулират по-честото залагане или връщането към хазарта след лечение.
Хазартът ни позволява да избягаме от нашия ежедневен живот и борби. Умът е зает с коефициенти, залози, състезания и раздаване на карти, което осигурява вълнуващо бягство от сивия живот.
Връзката между проблемното залагане и депресията е добре позната и двупосочна. Загубите, свързани с хазарта, и всички други неблагоприятни последици водят до депресия, но и хазартът сам по себе си се явява опит за облекчение на депресивни състояния, т.е. използва се като „антидепресант“. Суицидните мисли, опити за самоубийство и завършени самоубийства са много по-чести при патологичните играчи, отколкото в общата популация.
Лечение
Като цяло, лечението е разделено на три вида:
- Психотерапия: индивидуална, семейна или групова, целяща преодоляване на нуждата от залагане, както и справяне със съпътстващи психосоциални проблеми.
- Терапевтични общности и групи за самопомощ: понякога хората с проблемно залагане се нуждаят от цялостно външно преструктуриране на живота, поради което прекарват известен период от време в терапевтична общност, където развиват механизми за справяне с импулсивното поведение, както и стратегии за организиране на ежедневието. Всичко това се случва в условията на контакт с хора със сходни проблеми.
- Медикаменти: стабилизаторите на настроението и антидепресантите могат да помогнат за намаляване на симптомите и заболяванията, които съпътстват пристрастяването към хазарт. Някои лекарства за лечение на зависимости (наркотични антагонисти) могат също да намалят влечението.
При подозрения за формирането на зависимост към хазарт са достъпни разнообразни самооценъчни тестове в интернет. Те обаче не заместват цялостната професионална оценка и реалната консултация с квалифициран клиницист. След подобна оценка се изгражда подходящ индивидуализиран план за лечение, който отговаря на специфичните потребности на човека.
