Дали има нашенец, който да не се е дивил пред чудото на пачата? Трудно ми е да подбера най-подходящото описание на физичните и гастрономични особености на това велико кулинарно произведение. „Тресящо се и вкусно“ може би е добро начало, но си давам сметка, че индивидуалните вкусове варират, както би казало пословичното куче.
Но защо ви занимавам с пача? Защото тя е един невероятен източник на естествени желатин и колаген – две неща, чиито свойства са далеч по-слабо изучени от свойството на пачата да буди противоречия. Вземете за пример свойствата им да предотвратяват и рехабилитират травми. Моля ви, вземете ги!
Желатин? Колаген? Какво общо имат?
Вече от всяка втора телевизионна реклама за красота и стави ни подават продукт с колаген, но за желатина все още мислим най-вече като за кулинарна съставка. А истината е, че разликата между тях е доста незначителна. Желатинът е изходното вещество, което се използва за производството на колаген. За целта се използва процес на хидролиза (оттам и терминът „хидролизиран колаген“) и в резултат се формират късоверижни колагенови пептиди.
Желатинът е онова, с което си имате работа, след като сварите богати на хрущял животински части и оставите бульона да изстине хубавичко. В индустрията желатинът се добива отново чрез варене на кости и пулверизиране на изходния продукт, който съдържа предимно дълговерижни пептиди. Това е нещото, което си купуваме в пакетче от магазина и използваме за направата на десерти и други желирани ястия.
Желатин? Травми? Какво общо имат?!
На този въпрос ще ви отговори Кийт Баар – завеждащ лабораторията по функционална биология в University of California at Davis. Работата на Баар през последното десетилетие включва отглеждането на „инженерирани сухожилия“ [1].
След като бъдат отгледани, тези сухожилия се подлагат на всевъзможни „изтезания“ – опъване, усукване, свиване и т.н. Това не е форма на извратено научно развлечение, а по-скоро начин да се вникне по-добре във факторите, които влияят върху риска от спортни травми и пост-травматична рехабилитация.
Кийт Баар е особено активен в Twitter и често говори за това как обсесивното преследване на по-големи и по-силни мускули, по-здрави сърца и по-ефикасна респираторна функция в спорта ни е попречило да обърнем внимание на други не по-маловажни работи. Като например това как да тренираме и подхранваме съединителната тъкан, от която са изградени нашите ставни връзки, сухожилия, кости и хрущяли.
Наричани „пасивна тъкан“, тези структури доскоро се считаха за точно такива. За пасивни, инертни и неподатливи на въздействие. През 2013 година излизат данните от датско проучване [2], в което са анализирани ахилесовите сухожилия на починали хора. Анализите идентифицират следи от радиоактивни изотопи на въглерода, освободени в атмосферата по време на ядрени експерименти през 50-те и 60-те години на миналия век. За учените това е индикация, че при средностатистическия човек процесите на възстановяване в ядрото на сухожилието до голяма степен спират след навършването на 18-годишна възраст. Тази липса на ремоделиране е една от основните причини, поради които травмите на връзки и сухожилия се възстановяват толкова бавно.
Но работата на учени като Баар ни дават надежда. Отгледани от останките на скъсани кръстни връзки на коляното, неговите синтетични лигаменти показват, че дори „пасивната“ съединителна тъкан може да бъде събудена за нов живот. Когато тези сухожилия бъдат „тренирани“ посредством разтягане, те се адаптират, образувайки нов колаген. Уговорката е, че пикът на този отговор се наблюдава около десетата минута след началото на „тренировката“ и бързо замира, ако действието не бъде преустановено. Иначе казано, сесиите, които са така полезни за заякването на мускулите и укрепването на сърцето, не са особено продуктивни за съединителна тъкан. Даже напротив.
Също така се оказва, че инженерираните сухожилия се повлияват много добре от аминокиселини като пролин и глицин. В търсене на най-добрия начин за внос на пролин в тялото, Баар стига до онова обичайно-необичайно нещо, което кара студената пача да се тресе. А именно – желатин!
Тук напускаме света на аутопсиите и петриевите панички, за да се потопим в истинския свят, където сухожилията се намират в живи, подвижни и спортуващи хора. В един макар и малък експеримент с мъже [3], Баар открива, че скачането на въже в продължение на 6 минути, три пъти дневно, води до двойно по-големи нива на колагенов синтез. Нещо повече, когато участниците приемат 15 грама желатин с витамин С преди всяка тренировъчна сесия, темпът на колагенов синтез се удвоява допълнително.
Разбира се, тези резултати са далеч от заключителни, но непрекъснато се потвърждават от клиничния опит на рехабилитатори, които работят с футболни, ръгби и баскетболни отбори. В края на миналата година Баар публикува интересен клиничен случай [4] с професионален баскетболен играч от NBA с хроничeн тендонит на капачката (неслучайно наричан „коляно на скачач“). Два пъти седмично атлетът приема коктейл от портокалов сок с високо съдържание на витамин С, след което изпълнява изометрични упражнения [*] за долната част на тялото. Година и половина по-късно увреденото ядро на сухожилието – онази предполагаемо пасивна част – изглежда напълно възстановена на ЯМР. 
Защо витамин С?
Краткият отговор на този въпрос е „Защото служи като своеобразен катализатор“. Освен от пролин и глицин, колагеновият синтез се „захранва“ и от адекватни количества витамин С. Неслучайно добрите хранителни добавки с колаген на пазара съдържат и някакво количество аскорбинова киселина (витамин С) – по този начин се подобрява способността на тялото да използва неговите пептиди по предназначение.
А в крайна сметка?
В крайна сметка имайте предвид, че настоящата статия не трябва да се приема като предписание за самолечение. Ако имате проблеми със ставите и/или сухожилия, непременно се обърнете към личния си лекар и/или към квалифициран специалист.
Желатинът сам по себе си не е магическо средство и дори според самия Баар неговата роля е да действа като „усилвател“ на рехабилитативния ефект на физическата активност върху целевата тъкан. Наличните клинични сведения са крайно оскъдни и проведени с крайно малки групи хора, за да можем да правим крайно гръмки твърдения въз основа на тях.
[*] Изометричните упражнения са такъв тип упражнения, при които няма промяна в дължината на мускула – задържа се статично положение на тялото (с или без съпротивление) за определен период от време.
Източници:
[1] Baar, K. (2017). Minimizing injury and maximizing return to play: Lessons from engineered ligaments. Sports Medicine, 47(1), 5-11.
[2] Heinemeier, K. M., Schjerling, P., Heinemeier, J., Magnusson, S. P., & Kjaer, M. (2013). Lack of tissue renewal in human adult Achilles tendon is revealed by nuclear bomb 14C. The FASEB Journal, 27(5), 2074-2079.
[3] Shaw, G., Lee-Barthel, A., Ross, M. L., Wang, B., & Baar, K. (2016). Vitamin C–enriched gelatin supplementation before intermittent activity augments collagen synthesis. The American journal of clinical nutrition, 105(1), 136-143.
[4] Baar, K. (2018). Stress Relaxation and Targeted Nutrition to Treat Patellar Tendinopathy. International journal of sport nutrition and exercise metabolism, 1-18.
