• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Саботирате ли добрите си взаимоотношения с движението?

Няма нужда да се превръщам в поредния апостол на фитнес религията и да ви чета старата проповед за ползите от физическата активност на нов глас. Не искам да бъда разбран погрешно още от увода. При други обстоятелства аз ще съм първият човек, който ще ви каже, че да тренирате е важно и открай време живея според това верую, както наскоро ви споделих в една своя лична изповед. Но днес съм тук, за да ви кажа нещо различно.

Струва ми се и дори съм почти сигурен, че твърде много хора са изхвърлили инструкцията за употреба на движението още в самото начало и днес спортуват съгласно някакъв особен микс от страх, суета, конформизъм и мотивиращи статии и клипчета в интернет. Техните усилия може би дават желаните резултати и това е много важно, но още по-важно (според мен) е да бъдем интелектуално гъвкави, да можем да приоритизираме и да имаме свобода на избора, независимо дали става дума за хранене, тренировки, възстановяващи практики или нещо друго.

Затова няма да ви губя повече време и ще ви представя един кратък списък с необосновани (според мен) нагласи към движението. Можете да го обмислите или пък директно да го запратите в кофата, предназначена за непоискани съвети, с които не сте съгласни.

1. Само някои видове движение важат

Някои специфични видове движение са по-подходящи за постигането на някои строго специфични цели, но хайде да си признаем нещо още сега – основната цел на всички ни е да изглеждаме задоволително без дрехи и да доживеем старостта в добра умствена и телесна кондиция.

За достигането до тази цел няма един-единствен правилен път и колкото по-скоро осъзнаем това, толкова по-скоро ще можем да спрем да робуваме на властващите днес тренировъчни методики и да изберем да се движим по начин, който не само ни кара да изглеждаме добре, но е в по-голям синхрон нашия график, натюрел, финансови възможности и ни носи автентично удоволствие.

2. Трябва да е гадно, за да работи

Факт е, че онези активности, които поставят тялото под неимоверен стрес и предизвикват леенето на реки от пот, са същите онези активности, които могат да предизвикат най-голям адаптационен отговор. Иначе казано, в общия случай те са по-ефикасни от лежерните натоварвания или ако искаме да говорим на езика на мотивацията „ИСТИНСКАТА ПРОМЯНА СЕ СЛУЧВА ИЗВЪН ЗОНАТА НА КОМФОРТ!“

Но нека не забравяме, че ние сме човешки същества, които в много редки случаи се мотивират да правят нещо, защото е гадно. Напротив, колкото по-ниски са праговете пред изпълнението на определена дейност и колкото по приятна ни е тя, толкова по-голям е шансът да се въвличаме в нея отново и отново.

Затова в реалния свят невинаги има значение кое е най-работещото, а кое е най-устойчивото. За повечето хора е по-работещо и реалистично е 6 пъти в седмицата да изгарят по 150 ккал с усмивка на уста, отколкото да унищожат себе си и едни 600 калории още в понеделник и да не могат да се съвземат до следващия месец.

3. Спортът като вид диета

Хей, всички знаем, че спортът „работи“ подобно на диетите, нали? Смяташ в какъв дефицит ти трябва, за да влезеш във форма и после решаваш откъде да дойде той – от лишения в храненето, от яко потене в залата или от двете едновременно.

Точно така, от обективна гледна точка свалянето на килограми е нищо повече от аритметика и просто трябва да побутнем калорийния баланс в желаната посока. От субективна гледна точка обаче нещата невинаги са толкова прости.

Светът на диетите си има тъмна страна и неин представител са хранителните разстройства. Принципът „колкото повече“ в движението също може да бъде пагубен и да доведе до крайности, които нито са продуктивни в дългосрочен план, нито са полезни за здравето.

4. Движението като начин да си заслужиш прехраната

Много хора вярват, че всяко нещо трябва да бъде заслужено и аз съм склонен да се съглася с тях. Но не мога да поощря мисленето, че трябва да изкупиш „греха“ от парче торта с физически издевателства. Идеята, че безплатен обяд няма продължава да е в сила, но нека не забравяме, че ние заслужаваме храна просто, защото сме живи, здрави и функциониращи хора.

Дори най-вкусното и калорично ястие не представлява прегрешение само по себе си, стига вие да имате волята да се връщате към златната среда, след като сте изживели своя момент на хедонизъм. Тялото си знае работата и отлично компенсира за отклоненията от правия път, стига те да са епизодичен, а не сериен феномен.

5. Тренирането за високи спортни постижения е като тренирането за здраве

Това е особеност на мисленето, която е характерна предимно за мъжете, но си струва да ѝ обърнем внимание, защото е твърде разпространена и важна, за да бъде игнорирана.

Взаимстването на тренировъчни идеи от хора, които си изкарват прехраната, изследвайки предела на възможностите си, със сигурност не попада в топ 3 на гениалните хрумвания. В единия случай се спортува заради здравето, а в другия се спортува въпреки здравето.

В сила е и обратното. Да се съди за здравословността на един спорт по това от какви проблеми страдат професионалистите в него е повече от неадекватно.

6. Движение на принципа „всичко или нищо“

Ако не можете да тренирате 4 пъти седмично по предварително набелязана тренировъчна програма, няма да тренирате въобще. Така и така не сте тренирали от един месец, защо да не пропуснете още една седмица.

Повярвайте ми – по-добре направете нещо „колкото да не е без хич“ според моментните си възможности, вместо да чакате перфектния момент, за да го изпълните с тренировъчно съвършенство. Навиците се градят от системното придържане към определено поведение, а не от дебненето на точния миг и спорадичното извършване на подвизи. Щом животът може да бъде толкова несъвършен, защо тренировките да не могат и те да бъдат такива?

7. Моите тренировки, това съм аз

Всички имаме естествена склонност да се идентифицираме със своите хобита, политически пристрастия, религиозни убеждения, отборни предпочитания и дори хранителна идеология. Физическата активност не прави изключение в този низ от определящи Аз-а фактори.

Пожелавам на всички ви да можете да тренирате с хъс и постоянство до сетния си дъх, но опитът показва, че това рядко се случва. Възникват контузии, появяват се деца, натежават отговорности и ЕГН, притискат ни обстоятелствата. Няма нищо погубващо в това да вземеш от свирепия боец в залата, за да можеш да дадеш на боеца в живота извън нея. Това не те прави по-малко стойностен човек.

Понякога да бъдеш най-добрата версия на самия себе си означава да можеш да преразгледаш приоритетите си и да решиш да бъдеш гъвкав, за да не се счупиш.

329 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Спортът е по-добър спорт от с*кса!

И „да“, и „не“, и „зависи“, ако питате науката…

Седмичен сплит от Десислава Кирилова | Част 2

Да акцентираме върху проблемните ни зони – крака и дупе

Как тренирам аз | Част 1

Тридневният седмичен сплит на Деси Кирилова

Казвам се Кирил и съм горд да бъда батка

Батката като национално богатство и достойна личност, която трябва да уважаваме и ценим