Обичам да спортувам – умерено и разнообразно; така, че да не бъде усещано като поредния ангажимент, а по-скоро като разтоварване, време за себе си. Затова, когато си говорих с Мира за йога, съвсем лесно се запалих по идеята да започна да я практикувам вкъщи – когато пожелая, колкото пожелая.
Отдавна знаех, че има подходящи видеа в YouTube, които могат да направят практиката вкъщи съвсем възможна и безопасна, но някак имах нужда да се потопя малко по-навътре преди да започна. Не исках това да е поредният провален опит за спорт вкъщи. Исках да дам на себе си време да разбера дали това е моето нещо и дали съм готова да се потопя в него така, че да не ми тежи.
Началото
Мира ме посъветва да си взема книгата Йога: Пълно ръководство от Шивананда Йога Център, с която тя е започнала практиката си у дома. Веднага се отбих в най-близката книжарница и лесно я намерих.
Започнах да я чета почти веднага и първия път я изядох с кориците за няколко часа без прекъсване. Няколко дни по-късно усетих в себе си нуждата да се отдам още повече на събирането на информация и започнах да я чета бавно и напоително, като вече съзнателно преценявах кои практики са подходящи за мен и моя начин на живот. Така подбрах подходящите за мен упражнения и започнах да ги практикувам, като се ръководех от инструкциите в книгата.
Няколко месеца по-късно
Истината е, че няколко месеца по-късно не се чувствах удовлетворена. Исках да правя йога всеки ден, дори по 10 минути, но да е всеки ден. Не успях и си позволих да изпитвам вина към себе си от това. Тогава почти се отказах. Мислех си, че е поредното нещо, за което нямам воля и желание. Дадох си последен шанс като реших да препрочета книгата отново и тогава я възприех по съвсем различен начин.
Осъзнах, че йога всъщност не е просто упражнения. Йога е начин на мислене, начин на живот. Йога избистря съзнанието и ти дава възможност да видиш отвъд себе си и ежедневните си тревоги. Разбрах, че изпитвайки каквато и да било негативна емоция, аз не правя йога, а нещо друго. Затова не се отказах. Вече имах опит с някои от асаните и физически нищо не се промени, продължих да ги практикувам, както досега. Промяната беше изцяло на психическа основа и тогава обикнах йога. Тогава наистина позволих на практиката да стане част от ежедневието ми, но не като ангажимент, а като начин за разтоварване и бягство от тривиалната реалност. Открих точно това, което търсех.
Четири години по-късно
Йога е част от живота ми вече четири години. Все още не правя йога всеки ден. Поради ортопедично заболяване, понякога пропускам със седмици и когато отново стъпя на постелката нещата изобщо не изглеждат добре. Ако бях с първоначалната си нагласа, трябваше да съм се отказала около 160 пъти досега. Но не! Както си казваме често с Мира – 10 минути дълбоко дишане също е йога. И всеки път, когато си помисля, че няма смисъл, вдишвам дълбоко и си спомням колко освободена от всичко се чувствам след няколко минути практика в тиха стая у дома.
Вече правя йога и от видеа – за разнообразие. И не забравям да си повтарям, че трябва да се сравнявам единствено със себе си, да надхвърлям единствено собствените си възможности и по този начин да чувствам удовлетворение. Постигнах целта си – вече имам нещо, което ми помага да избягам от всичко останало, да се насладя на времето със себе си и да се почувствам тонизирана и отпочинала едновременно. Започни и ти, какво чакаш?!
