В символиката на един от най-светлите християнски празници – Рождество Христово – от незапомнени времена се вплитат преданията за Иисус Назарянин и многовековните тайни, които пази в сърцевината си финиковата палма, наричана неслучайно и “дървото на живота“. Тази асоциация, през ориенталския дъх и екзотиката на далечните земи, които носят библейските загадки, е фантастичен повод тази година да поканите на трапезата си „хляба на пустинята“ – фурмите.
Според експерти по ботаника, типичните за Средиземноморието и Западна Азия финикови палми са култивирани преди близо 6000 години в пустинните земи на древна Месопотамия. Оттогава насам те раждат приятните за дъвкане костилкови плодчета, които в продължение на столетия пък са били основна храна на арабски воини, бедуини, китайски столетници и конкистадори. Дребни и набръчкани, но необичайно сладки, тъмнокафявите хапки все пак не приласкават с визия. И въпреки че любовта към тях може и да не се появи от пръв поглед, богатият им медено-карамелен вкус и мека, кремообразна консистенция почти винаги предизвикват тих възторг на второ четене.
Днес у нас фурмите се внасят основно от Северна Африка и Близкия изток – Мароко, Тунис, Египет, Турция, Иран и Ирак, в сушен, насипен или опакован вид. Ключовото при избора им е те да не са допълнително озахарени, а натурални. В съдържанието на месестите вкусотии и без това осезаемо присъстват естествени захари като фруктоза и глюкоза (около 66,5 грама на 100 грама плод), тъй че неразумната им консумация би могла да накара кръвната ви захар да затанцува ламбада. Обеца на ухото: макар да им се носи слава на храна с нисък гликемичен индекс, при някои сортове фурми въпросният показател е среден към висок, което означава, че захарта в тях много бързо постъпва в кръвообращението и… бум – ламбада! Този факт е от особено значение за диабетиците, при които не бива да се допускат големи и резки колебания в нивото на серумна глюкоза.
Освен богатото съдържание на въглехидрати, това, което ги прави едни от най-хранителните сушени плодове, са микронутриентите в тях. Ежедневната консумация на дори само една фурма е напълно достатъчна, за да внесете питателен смисъл в диетата си. Прибавете още 9 броя и вече покривате половината от препоръчителната дневна доза желязо. Това ги прави удачен избор при анемични състояния с хроничен характер – като таласемията (снижено производство на хемоглобин), но също и по време на бременност, когато често е налице децифит на желязо в организма. Високото ниво на калиеви йони и доброто съдържание на фолиева киселина също благоприятстват 9-месечния период на пълна симбиотика между майка и бебе. Предполага се дори, че улесняват раждането, тъй като подсилват всички мускулни тъкани, включително и матката. Алергиите към тях пък са много рядко срещани, така че са безопасни за въвеждане от ранна детска възраст.
Богати на почти всички витамини от група В и по-специално на B6, фурмите са известни и с благоприятния си ефект върху мозъчната дейност. Освен това, сериозната концентрация на разтворими фибри, плюс наличието на ниацин (витамин В3), насърчава работата на храносмилателната система и по-лесното преминаване на храната през чревния тракт. Нещо повече, хранителните влакнини спомагат за развитието на полезни бактерии в червата и за поддържането на оптимално pH там.
Златисто-кехлибарените лакомства набавят на тялото и хранителнителен комплекс със силно антиоксидантно действие – бета-каротин, флавоноиди, каротеноиди, витамин С и селен. Те неутрализират окислителните процеси в клетките, провокирани от действието на свободните радикали.
Ползите на фурмите за здравето съвсем не се изчерпват дотук. Магнезиевите йони в тях поддържат сърдечната функция, спомагат за регулиране на кръвното налягане и мускулната релаксация.
Минусът при пустинния плод идва с неговата висока калорийна стойност – в една-единствена фурма има цели 66,5 калории, а десет броя за героя лесно могат да покрият 1/3 от дневната му енергийна потребност. Тези калории идват почти изцяло под формата на прости захари, пък били те и предимно плодови. Мазнините тук на практика отсъстват, а количеството на протеина е пренебрежимо.
Не на последно място по значение, фурмите съдържат и флуор, познат с това, че предпазва зъбите от кариес. Свръх сладката им и лепкава месеста вътрешност обаче лесно се наслоява върху емайла, което изисква да се обръща специално внимание на оралната хигиена след непосредствената им консумация. Специфичната им лепкавост и сладост е тази, заради която намират приложение в приготвянето както на различни постни десерти и сурови бонбони, замествайки умело спояващата функция на яйцето, така и на хлябове и всякакви по-традиционни благи печива. Съвсем уместни са и като добавка към питателни закуски и смутита, към основни ястия или салати, също за направата на оцет или вино.
Наред с вкусни, фурмите са лесни за съхранение и пренасяне, а ниският процент вода в тях, за разлика от захарния им товар, им осигурява и дълъг срок на годност без консерванти. Най-хубавото е, че през последните години кутиите с червеникаво-кафяви сушени плодчета станаха широкодостъпни, като не подминаха и родния пазар, където дори сега – около Коледните празници – могат да бъдат намерени на съвсем приемливи цени.
