Намигането към нашия неповторим Валери Божинов в заглавието не е плод на случайността. Професионалните спортисти са едни от най-суеверните хора на планетата и спортът е една от малкото сфери, в която дори привидно глупави ритуали и практики могат да бъдат от решаващо значение. Ако капитанът на един отбор държи да излезе на терена с различни чорапи, то играта почти сигурно няма да е същата, ако желанието му бъде осуетено.
Дали защото различните чорапи наистина му носят късмет и атлетизъм? Или по-скоро поради ефекта на самосбъдващото се пророчество – играчът вярва, че е обречен на лош късмет и тази мисъл е толкова натрапчива, че наистина му пречи да даде най-доброто от себе си. Когато на картата е заложен решаващ мач, причината е от второстепенно значение.
Напълно нормално е нагласите на човек да влияят върху спортното му представяне и в научната литература могат да бъдат открити редица примери в подкрепа на това твърдение. Един бегъл поглед към въпроса за плацебо ефекта в състезателния спорт разкрива, че атлетите се представят значително по-добре, когато вярват, че са получили:
- Стероиди [1];
- Въглехидрати [2];
- Кофеин [3];
- Респираторно кондициониране чрез специално средство [4];
- Предполагаемо ново „ергогенно средство“ [5];
- Аминокиселини с разклонена верига [6] – интересното при този нов експеримент е, че ефектът е по-силен, когато плацебото е под формата на „функционална храна“ (в сравнение с обикновена капсула) и остава в сила дори когато участниците знаят, че са получили неактивна формула.
Списъкът със субективните фактори, които могат да навредят на спортното представяне, е още по-дълъг. Да вземем за пример горещината. Тя безспорно може да бъде сериозна пречка пред опитите ни да се състезаваме – със себе си или с други хора. Всеки, който е тренирал в нажежен летен ден, знае това.
Причините зад този феномен са комплексни. От една страна имаме ефекта на обезводняването поради повишеното отделяне на пот. Но това не е всичко, както гласят тривиалните реклами. Когато околната температура е прекалено висока, това води до повишаване и на телесната температура. В резултат кръвта, която би трябвало да захранва работещите мускули с кислород, спешно се пренасочва към повърхността на тялото за целите на охлаждането.
Проучвания от 80-те години на миналия век показват [7], че човек е в състояние да поддържа физическа активност в горещи условия, докато температурата му достигне критична граница от 40°С [*]. Това е своеобразна защитна реакция – авторегулация, която ни кара да забавим темпото или дори да спрем, преди да сме необратимо прегрели.
Но се оказва, че ситуацията в извънлабораторни условия (т.е. истинския свят) е малко по-различна. Без значение колко сме мотивирани и искаме да спечелим, ние почти никога не достигаме критичната точка от 40°С в автентични състезателни условия като маратони, футболни мачове, кросфит състезания и др. И въпреки това стотици атлети свидетелстват за прегряване и всички съпътстващи го симптоми.
Ето защо учените започват да обръщат все повече внимание на възприятието за усилие с идеята, че спортното представяне силно зависи от субективните изживявания на атлета. Показателно е едно проучване от 2012 г. [8], в което поставянето на участниците в стая с температура 31,6°С няма същия пагубен ефект върху резултатите им, ако термометърът в стаята сочи 26,0°C. По-скорошни експерименти показват [9], че измамното усещане за хлад, предизвикано от оралния прием на ментол, значително повишава работоспособността на атлетите в горещи условия.
Една съвсем нова публикация в списание Physiology and Behavior [10] демонстрира, че възприятието за топлина понякога е достатъчно да навреди на спортното представяне, независимо дали телесната температура реално се покачва или не. За целта учените поставят съвсем малък нагревател на гърба на тениските на доброволците. Елементът се нагрява до 40°С и е достатъчно голям, за да предизвика у хората усещане за топлина, но достатъчно малък, така че да не предизвика някакви измерими промени в човешката физиология.
Учените инструктират участниците да карат велоергометър с постоянен интензитет и измерват времето до отказ – с и без нагревателя. Оказва се, че под въздействието на топлината атлетите се отказват да въртят около 9% по-рано (34:52 мин в сравнение с 38:12 минути средно време до отказ). Всички измерени физиологични показатели – нива на лактат, телесна температура, повърхностна температура, кислородна консумация, потене, пулс и др. – остават непроменени. Единствената разлика между условията е възприятието за повече топлина и то е толкова пагубно за атлетизма на участниците, че на практика заличава години тренировъчен опит.
Авторите на това изпитване имат идея за следващ експеримент, в който използват нагревателите за топлинна аклиматизация. Това ще бъде опит за произвеждане на физиологични адаптации при хора, които се състезават в горещи условия, но живеят и тренират на места с по-умерен климат.
Ако откритията от сферата на термалната психология [†] не ви вълнуват, защото не сте спортни натури или просто защото навън все още не е горещо, имайте предвид следното. Термостатите в огромна част от офисите и хотелите по света не са свързани с климатичната инсталация в сградата. Но въпреки това хората продължават да ги ползват с убеждението, че регулират температурата в помещението. Някои компании дори инсталират специални шумови генератори, които да допълват илюзията за ефект след завъртането на копчето.
Резултатът от тази привидно подмолна тактика може да бъде сравнен с пословичните вълк и агне. Хората не губят усещане за контрол и комфорт, от една страна, а компаниите не губят излишни средства за климатизация, от друга. Също като в приказките.
[*] За сравнение, обичайният праг за загуба на съзнание и нужда от спешна медицинска помощ е 41°С. Границата, след което смъртта е почти сигурна, е 44°С. Но са регистрирани случаи на живи хора с температура 46,5°С!
[†] Напълно възможно е да съм си измислил нова дисциплина, да ме прощават формалистите.
Източници:
[1] Maganaris, C. N., Collins, D., & Sharp, M. (2000). Expectancy effects and strength training: do steroids make a difference?. The Sport Psychologist, 14(3), 272-278.
[2] Clark, V. R., Hopkins, W. G., Hawley, J. A., & Burke, L. M. (2000). Placebo effect of carbohydrate feedings during a 40-km cycling time trial. Medicine and Science in Sports and Exercise, 32(9), 1642-1647.
[3] Beedie, C. J., Stuart, E. M., Coleman, D. A., & Foad, A. J. (2006). Placebo effects of caffeine on cycling performance. Medicine & Science in Sports & Exercise, 38(12), 2159-2164.
[4] Sonetti, D. A., Wetter, T. J., Pegelow, D. F., & Dempsey, J. A. (2001). Effects of respiratory muscle training versus placebo on endurance exercise performance. Respiration physiology, 127(2-3), 185-199.
[5] Foster, C., Felker, H., Porcari, J. P., Mikat, R. P., & Seebach, E. (2004). The placebo effect on exercise performance. Medicine & Science in Sports & Exercise, 36(5), S171.
[6] Broelz, E. K., Wolf, S., Schneeweiss, P., Niess, A. M., Enck, P., & Weimer, K. (2018). Increasing effort without noticing: A randomized controlled pilot study about the ergogenic placebo effect in endurance athletes and the role of supplement salience. PloS one, 13(6), e0198388.
[7] González-Alonso, J., Teller, C., Andersen, S. L., Jensen, F. B., Hyldig, T., & Nielsen, B. (1999). Influence of body temperature on the development of fatigue during prolonged exercise in the heat. Journal of applied physiology, 86(3), 1032-1039.
[8] Castle, P. C., Maxwell, N., Allchorn, A., Mauger, A. R., & White, D. K. (2012). Deception of ambient and body core temperature improves self paced cycling in hot, humid conditions. European journal of applied physiology, 112(1), 377-385.
[9] Flood, T. R., Waldron, M., & Jeffries, O. (2017). Oral l-menthol reduces thermal sensation, increases work-rate and extends time to exhaustion, in the heat at a fixed rating of perceived exertion. European journal of applied physiology, 117(7), 1501-1512.
[10] Van Cutsem, J., Roelands, B., De Pauw, K., Meeusen, R., & Marcora, S. (2019). Subjective thermal strain impairs endurance performance in a temperate environment. Physiology & behavior.
