Силата на човешкия дух е огромна! Отново стигнах до тази истина след вчерашния филм, който гледах. Горещо ви препоръчвам CREED 2. Спортните филми определено не са просто филми. В тях има щипка философия, щипка психология, истории за човешки съдби, победи и загуби. Успяват да докоснат по един въздействащ начин и ни карат да се замислиш какво всъщност искаме. Помагат ни да се фокусираме, да осъзнаем, че първата стъпка всъщност са малките ежедневни ритуали – физически и психически.
Можем да сменим дома, колата, гардероба, половинката си, да променим цвета на косата, но това са само външни фактори. Ако не успеем да се преборим с ума си и да го настроим да работи в наша полза, продължаваме да робуваме на страхове, убеждения и прочее. Нали?! Или греша?
Да се върна на филма… Как ми повлия той и кое ме вдъхнови!
Първо, как ми повлия? Навих си алармата не за 7, а за 5:30 часа, втората беше за 6 часа. Сигурна съм, че някои от вас ще си кажат „Луда работа!”, но, повярвайте ми, ставането рано дава такъв силен старт на деня. Имам достатъчно време за всичко, не скачам от леглото стресирана, че закъснявам за работа. Пия кафето си спокойно и не се поливам с него, обувайки обувките си и носейки 100 неща в ръцете си.
Тишината е другият плюс. Няма толкова шумотевица от колите, съседите още спят, в моя случай кучето на съседката не се е събудило и не лае, а дядото и бабата над мен не са започнали да изпускат предмети и да говорят на висок глас.
Успях да бъда една от първите във фитнеса. И тренирах с такъв ентусиазъм! Първо бягах 30 минути и имах чувството, че чистя някакъв товар от плещите си.
След това реших да започна седмицата без стрес и с „чисти мисли”. Как? С 30 минути плуване! Така правеше и главният герой във филма, водата „измиваше” напрежението и до подготвяше за големия мач. В моя случай за натоварена седмица! Шумът на водата ми действа супер успокояващо и малко по малко отново успявам да регулирам дишането си, защото напоследък ми се случваше да се задъхвам от най-малкото нещо.
Кое ме вдъхнови от филма? Постоянството, силата никога да не се предаваш, колкото и зле да е положението. Трогна ме и силата на подкрепата от близките и беше хубаво още веднъж да видя колко е ценно семейството. С моите постоянни пътувания и мисли за смяна на дом и прочее, често забравям да казвам на близките си, че са най-важни за мен, че им благодаря за подкрепата и че ги обичам.
В крайна сметка всеки сам избира как да живее, какви ритуали да прави и какво да спортува. В случая излагам моята гледна точка и издавам моите помощни средства за справяне с напрежението и фокусирането на ума.
Ако нещо от написаното ви е мотивирало или съм успяла да помогна, ще се радвам много! Гарантирам ви, че прилагайки „мини техниките за по-пълноценен живот”, бързо ще усетите ползата и ще се почувствате в далеч по-добро състояние.
Повече мотивация и заряд може да откриете на Instagram профила ми! И не се колебайте да ми задавате въпроси, винаги съм насреща да издам още помощни техники, за да бъде животът на всички по-цветен.
