Не съм осведомен какво ви подава животът в последно време, но на мен продължава да не ми подава нищо. Никога не ми е подавал лимони, да не говорим за лайм или пък лимончело. От Топлофикация ми подават пликове, които аз отварям с надеждата да открия лимони, но откривам само вещания за фискалния ми крах. Затова в днешната рецепта лимонът е в хомеопатична концентрация. За сметка на това има резене, което ми го подадоха в магазина срещу подадени от мен пари.
Резенето отдавна
Резенето в магазина беше отскоро, но резенето по принцип е доста по-отколешен познайник на човечеството. Това го пиша за всички, които ще бъдат споходени от прилив на възмущение заради поредната рецепта с „модерни“ продукти.
Резенето, което под влиянието на англоговорящия свят наричаме и фенел, се е появило в дълбока древност най-вероятно някъде из Средиземноморието. Ако обичате да четете приказки, ще ви изкефи да прочетете, че ислямът приписва на пророка Адам (същият, който го има и в Библията) следното изказване:
„Оногова, що дневно поглъща един дирхам семе от резене с един дирхам захар за три месеца от първия ден на Овен до първия ден на Рак всяка година, сигурно няма да падне болен през целия си живот и разсъдъкът му ще е непокътнат до смъртта.“
Може би затова традиционната иранска медицина гледа на фенела като най-старото лечебно растение в света, а имената за него са колкото си искате: разианех, разианаж, бадиян, марсун…
Още по-занимателна е гръцката дума за резене, която ще ви даде отговор на иначе самоцелното заглавие на днешната рецепта – маратон. Всъщност, легендарното място, където се превежда едноименната маратонска битка, носи името на нашия герой и в буквален превод означава „долина с резене“. Това на практика означава, че олимпийската дисциплина, в която едни окаяни хора тичат цели 42,195 километра, е кръстена на резенето. Голяма работа – отдавнашна и с история!
Резенето отвътре
Макар и приписани, думите на Адам от цитата по-горе не са тотална измислица. Научната литература изобилства от публикации за фармакологичните свойства на резенето, неговите масла и екстракти, както и отделни съединения, открити в плода и семената му.
Ако сте достатъчно упорити, можете да откриете данни за неговата противотуморна, антиоксидантна, естрогенна, антистресова, подобряваща паметта, противовъзпалителна, хепатопротективна, хипогликемична, цитопротективна, противоязвена и антимикобактериална активност.
Трябва да знаете, че много от тези данни се основават на проучвания ин витро и в почти всички случаи са използвани висококонцентрирани екстракти или масла от резене, затова всяка надежда за безсмъртие в резултат от редовното му похапване би била силно преувеличена.
Със сигурност може да се каже, че фенелът е богат на aнетол – това е съединението, което кара мастиката да мирише на мастика и играе ролята на сводник в красивото приятелство между питието и зеленчука.
Следващия път, когато си сипете една мастика (или узо, или пък перно, а защо не и абсент), не бъдете скучни пияници и си направете услуга: нарежете си глава резене с червен лук на много тънки полумесеци, добавете портокалови късчета, охвърляйте с рукола, облейте с дресинг от балсамико и зехтин, черен пипер, морска сол. Това, скъпи мои хора без маски, е рецепта в рецептата – своего рода инсепшън и неочакван жест на благоразположение от мен към вас. Такива чувства отключва в мен мастика-а-а-анетолът!
Освен че споява красиви приятелства, анетолът допринася за някои от по-добре проучените свойства на резенето – способността му да успокоява различни страдания от стомашночревен характер. Коремни болки, колики, газове и гадене са някои от мизериите, срещу които фенелът (най-вече екстрактът от семето му) би могъл да ви бъде от осезаема полза.
Не на последно място, в това чудно растение се съдържат минерали и следови елементи като алуминий, барий, калций, кадмий, кобалт, хром, мед, желязо, магнезий, манган, никел, олово, стронций и цинк. Не всички от тях са полезни за здравето, просто си изброявам наред.
Има и известно количество мастноразтворими витамини А, Е и К, витамин C, тиамин, рибофлавин, ниацин и пиридоксин. В жалкото му количество белтъчини са налични есенциални аминокиселини като левцин, изолевцин, фенилаланин и триптофан. Не знам как не ви заболяха очите да ги четете тия думи, защото мен определено ми се натъртиха пръстите да ги пиша.
Това резене няма да се сготви само!
Порции: 3 бр.
Време за приготвяне: 40 мин
Степен на сложност: 1 от 3
Хранителна информация (за 1 порция):
- Енергия: 405 ккал
- Въглехидрати: 19 г
- Мазнини: 18 г
- Протеини: 42 г
- Фибри: 4 г
Необходими продукти:
- 3 свински котлета (около 3 см дебелина)
- 1 глава фенел
- 1 зелена ябълка
- 1 глава лук
- 2 скилидки чесън
- ½ ч.ч. пилешки бульон
- ½ ч.ч. полусладко вино
- 1 ч.л. ретро горчица
- 1 ч.л. дижонска горчица
- Кората и сокът от ½ лимон
- 1 ч.л. прясна мащерка
- 2 с.л. зехтин
- Черен пипер
- Пушен червен пипер
- Лют червен пипер
Метод на приготвяне:
- Подсушете котлетите с кухненска хартия и ги овкусете от двете страни със сол, черен пипер и пушен червен пипер.
- Почистете главата фенел и я разполовете. Нарежете всяка от половинките надлъжно на полумесеци с дебелина 0,5 см. Нарежете ябълките на шайби и лука на полумесеци. Наситнете чесъна.
- Загрейте мазнината на средна към висока температура в голям тиган с похлупак и гответе месото за по 2-3 минути на страна, докато добие апетитен загар. Извадете котлетите и ги оставете настрана.
- Намалете котлона на средна степен и сложете в тигана нарязаните предварително растения и мащерката. Овкусете с една щедра щипка лют червен пипер (по желание), сол и черен пипер. Сотирайте, докато фенелът започне да омеква и покафевява. Добавете пилешкия бульон и виното и разбъркайте.
- След като течността закъкри, намалете огъня и поставете котлетите върху зеленчуците в тигана. Похлупете ястието и го оставете необезпокоявано за десетина минути – докато месото се сготви. Извадете котлетите в отделен съд ги похлупете, за да не изстиват.
- Увеличете температурата на средна и редуцирайте соса според личните си предпочитания за гъстота. Когато сте доволни от резултата, отстранете тигана от огъня, добавете горчиците и лимоновите кора и сок. Овкусете с допълнително сол и пипер, ако душата ви копнее за тях.
