Човек не е дълбоко загрижен за здравето си, когато е добре. По същата логика не мислим тревожно за водата, когато тя се лее е в изобилие около нас. Би било хубаво това да се промени – както по отношение на здравето, така и по отношение на водата.
Безопасната и налична вода е важна за общественото здраве, независимо дали служи за пиене, домашна употреба, производство на храна или хигиена. Много хора не си дават сметка, че водата е важна за нас не само на персонално физиологично ниво. От нея може да зависи икономическият ръст в една държава. Ето защо глобално всеки ден се работи за подобряване на водоснабдяването и канализацията, както и за по-добро управление на водните ресурси.
Водата като основно човешко право
През 2010 година Общото събрание на ООН разпознава достъпа до водоснабдяване и канализация като експлицитно човешко право. Всеки човек на планетата има право на достатъчна, безопасна, приемлива, физически и финансово достъпна и вода за лична и домашна употреба. За нас това може да звучи абстрактно, но по света милиарди хора са лишени от въпросното право.
Голямото водно неравенство
През 2015 година СЗО изчислява, че 5,2 милиарда души имат пряк достъп до безопасна вода. Това са хора в нашето положение. С вода, която пристига директно до тяхното местоживеене. Която тече винаги, когато имат нужда от нея. Която е чиста.
Останалите 2,1 милиарда души световно население нямат пряк достъп до безопасна вода. От тях:
- 1,3 милиарда имат достъп до базови услуги, т.е. до безопасен водоизточник, отдалечен на под 30 минути отиване и връщане;
- 263 милиона души са с ограничени услуги или безопасен водоизточник, отдалечен на над 30 минути отиване и връщане;
- 423 милиона души събират вода от необезопасени кладенци и извори;
- 159 милиона души събират необезопасена повърхностна вода от езера, реки и потоци;
Всичко това е индикация за остри географски, социокултурни и икономически неравенства по отношение на водата. Те са налице не само между градските и селски райони, но и в рамките на някои градове. Не са изолирани случаите, в които големи групи от хора пребивават в бедни, неформални или нелегални селища в градската среда с ограничен достъп до подобрени източници на питейна вода.
Въпрос на здраве
Замърсената вода и лошата канализация лежат в основата на редица заболявания като холера, диария, дизентерия, хепатит А, тиф и детски паралич. Неналичните, недостатъчни и неподходящо управлявани водоснабдяване и канализация са един от големите предотвратими здравни рискове, особено в третия свят.
С голяма сила това се отнася за здравни заведения, в които пациенти и персонал са изложени на допълнителен риск от инфекции и заболявания поради проблеми с хигиената, водоснабдяването и канализацията.
Изчислено е, че около 15% от пациентите в световен план развиват инфекция в рамките на болничния си престой, като този процент е значително по-голям в бедните държави.
Неадекватното управление на градските, индустриални и земеделски отпадни води поставя под заплаха питейната вода на стотици милиони – замърсяването с биологични и химични отпадъци е ежедневие дори в развитите страни.
Опасната питейна вода не просто причинява стомашно-чревни проблеми, тя убива. Данни от СЗО сочат, че всяка година необезопасени води, проблемни канализации и лоша хигиена стават причина 842 000 души да умират от диария. Макар и смъртоносна, диарията е леснопредотвратима. Ако рисковите фактори, свързани с водата, бъдат адресирани, това би спасявало живота на 361 000 деца под 5-годишна възраст всяка година.
Мръсната вода е съпроводена и от други здравни рискове. Близо 240 милиона души са засегнати от шистозомиаза – тропическо заболяване, причинено от излагане на заразена с паразитни плоски червеи вода.
В много части от света водата е среда за живот и развъждане на насекоми, пренасящи опасни болести като треската денга. Наричани още вектори, тези насекоми се въдят в съдове с чиста, донесена отдалеч вода, на която домакинствата разчитат за битовите си нужди.
Икономически и социален ефект
Когато водата тече през подобрени и достъпни източници, хората инвестират по-малко време и усилия за физическото ѝ набавяне. Което означава, че техните усилия могат да бъдат насочени към други, по-продуктивни дейности.
Нещо повече, намалената нужда от дълги и рискови пътувания за събиране на вода означава и подобрена лична безопасност. По-добрите водоизточници водят до по-малко разходи за здравеопазване, защото хората боледуват по-рядко и по-леко, съответно струват по-малко на държавата и прекарват повече време в състояние на икономическа производителност.
Децата са особено застрашени от рисковете, свързани с небезопасна вода. За тях достъпът до сигурни водоизточници може да има още по-голям здравен ефект и да подобри учебната посещаемост, като им осигури по-добри шансове за реализация в живота.
С поглед напред
Глобалното затопляне, увеличаващата се водна оскъдица, прирастът на населението и останалите демографски промени, както и урбанизацията са огромни предизвикателства пред глобалното водоснабдяване.
Очаква се до 2025 година половината световно население да живее в зони на воден стрес. Това са зони, в които използването на водите редовно надхвърля водните запаси. Все по-важни стават стратегии като рециклиране на отпадните води с цел възстановяване на питейна вода, хранителни вещества или енергия.
Все повече държави използват отпадни води за целите на напояването. Около 7% от земеделската земя в развиващите се държави се напоява по този начин. Ако тази практика се осъществява безотговорно и неинформирано, тя представлява здравен риск. Но безопасното управление на отпадните води може да донесе редица ползи, включително и увеличено производство на храна.
Възможностите за обезопасяване на всякакви водоизточници за целите на пиенето и напояването непрекъснато еволюират, благодарение на модерните технологии. Ето защо днес все повече можем да компенсираме за намаляващия воден ресурс, разчитайки в по-голяма степен на почвени, отпадни и дъждовни води, както и на соленоводни източници.
Надяваме се, че днес, в Световния ден на водата, тази статия ще има не просто информираща, но и отрезвяваща функция. „Пестете водата“ отдавна се е превърнало в клише, но всъщност няма по-добър начин да кажем какво трябва да бъде сторено.
