Стресът е реакцията на организма към реални или възприети ситуации, които биха могли да надхвърлят ресурсите ни за справяне. Когато се чувстваме застрашени, в тялото ни протича химическа реакция, която позволява да действаме по начин, който да предотврати опасността. Тази реакция е известна още като “борба или бягство” – еволюционно развит механизъм за оцеляване. При поява на стрес, сърдечната честота се увеличава, дишането се ускорява, мускулите се стягат, а артериалното налягане се повишава с цел да бъдем готови да защитим себе си. Хипоталамусът изпраща невро-химични сигнали към надбъбречните жлези, които изпускат хормони (кортизол), повишаващи кръвното налягане и кръвната захар.
Стресът не е нещо, което се случва само в главата ни – ефектите достигат почти всяка част от нашето тяло. Същевременно той означава различни неща за различните хора, а и не всеки вид стрес е непременно негативен. В малки дози стресът може да ни помогне да изпълняваме задачи и да предотвратим нараняване. Проблемът е, че не сме подготвени да се справяме с хроничен стрес в големи дози. На обществено равнище ние често сме изправени пред липсата на институционални ресурси (например, проблеми в здравеопазването), инфекции, войни и тероризъм. На индивидуално ниво обичайните източници на стрес могат да бъдат финансови и професионални проблеми, взаимоотношенията, семейни отговорности, медицински проблеми и личната сигурност.
Какви са симптомите на стрес?
Стресът може да засегне всички аспекти на живота ни, включително нашите емоции, поведение, способности за мислене и физическо здраве. Никоя част от тялото не е имунизирана. Тъй като хората се справят със стреса различно, симптомите на стреса също варират:
Мускулно-скелетна система
Напрежението на мускулите е почти рефлекторна реакция на стрес – начинът на тялото за предпазване от нараняване и болка. Хроничният стрес кара мускулите да бъдат в повече или по-малко постоянно състояние на напрежение. Това може да стимулира разстройства, като например мигренозно главоболие, свързано с хронично мускулно напрежение в областта на раменете, шията и главата. Мускулното напрежение и атрофията на мускулите, дължаща се на неизползване на тялото, насърчават хронични мускулно-скелетни състояния.
Дихателната система
Стресът може да ни накара да дишаме учестено, което при астма и други белодробни заболявания може да затрудни получаването на кислород. Някои проучвания показват, че остър стрес – например смъртта на близък човек – може да предизвика астматични пристъпи.
Сърдечносъдова система
Моментният или краткосрочен стрес, като например спазване на крайни срокове или внезапно натискане на спирачките, за да се избегне инцидент, причиняват увеличаване на сърдечния ритъм и по-силни контракции на сърдечния мускул. След като епизодът на остър стрес премине, тялото се връща в нормалното си състояние. Хроничният стрес може да допринесе за дългосрочни рискове за сърцето и кръвоносните съдове – хипертония, инфаркт или инсулт. Повтарящият се остър стрес и персистиращият хроничен стрес могат да допринесат за възпаления в кръвоносната система, особено в коронарните артерии, и това е един начин, който се смята за свързващ стреса с риска от инфаркт. Също така изглежда, че реакцията на конкретния човек към стресови влияния може да повлияе нивата на холестерол.
Ендокринна система
Когато тялото се стресира, хипоталамусът сигнализира на автономната нервна система и хипофизната жлеза, и така започва да се произвежда епинефрин и кортизол, наричани понякога „хормони на стреса“. Тогава черният дроб произвежда повече кръвна захар, която дава енергията за реакции от типа „борба или бяство”. За някои хора – особено тези, уязвими към диабет тип 2, допълнителната захар в кръвта може да означава диабет.
Стомашно-чревен тракт
Когато сте стресирани, може да ядете много повече или много по-малко, отколкото обикновено. Ако ядете повече или увеличите употребата на алкохол и тютюн, можете да почувствате киселини или киселинен рефлукс. Стомахът може да реагира с гадене и болка. Може да се стигне до повръщане, ако стресът е достатъчно тежък, а ако стане хроничен, е възможно да се развият язви и нарушения в храносмилането.
Възпроизводителна система
Излишните количества кортизол могат да повлияят на нормалното биохимично функциониране на мъжката репродуктивна система. Хроничният стрес може да повлияе на производството на тестостерон и сперматозоиди, както и да стимулира еректилна дисфункция. Когато стресът засяга имунната система, тялото може да стане по-податливо на инфекции на тестисите, простатната жлеза и уретрата. Високите нива на стрес може да бъдат свързани с липсващи, нередовни или по-болезнени менструални цикли при жените. Менопаузата е сериозен стресор сама по себе си.
Безсъние
Стресът може да причини състояние, при което хората не се чувстват сънливи. Докато големите стресови събития често водят до безсъние, което преминава, то излагането на хроничен стрес може да допринесе за нарушения на съня.
Бременност
Тежкият стрес, като загуба на работа или преминаване през развод, може да увеличи риска от преждевременно раждане. Според някои изследвания, много високи нива на стрес могат да засегнат развиващия се фетален мозък. Стресът може да повлияе и на способността за забременяване.
Мозъчна тъкан
Големият стрес може да намали количеството тъкан в области на мозъка, които регулират емоциите и самоконтрола. Това увреждане може да направи още по-трудно справянето с бъдещите натоварвания.
Кожа
Изследванията показват, че студентите с акне са по-податливи на вирусни инфекции по време на изпити в сравнение с по-малко стресиращи периоди. Стресът може да предизвика появата на псориазис или да влоши тежестта му.
Имунна система
Стресът стимулира имунната система, което може да помогне да се избегнат инфекции в краткосрочен план. С течение на времето обаче хормоните на стреса отслабват съпротивителните ни сили. Хората, страдащи от хроничен стрес, са по-податливи на вирусни заболявания като грип и обикновена настинка, както и други инфекции. Стресът може също така да увеличи времето, необходимо за възстановяване от заболяване или нараняване.
Справяне със стреса
Чрез намирането на положителни и здравословни начини за управление на стреса много от тези негативни последици за здравето може да бъдат намалени. Стресът е неизбежна част от живота. Ключово е не само неговото ограничаване, но и как конкретният индивид се справя с него. Някои хора предпочитат да се ангажират в хобита като градинарство, музика и създаване на изкуство, докато други намират спокойствие в по-изолирани дейности като йога и разходки в природата. Трети предпочитат да прекарват време с приятелите и семейството. Неактивните начини, по които може да се управлява стреса – например гледане на телевизия, сърфиране в интернет или игри на компютъра, може да изглеждат релаксиращи, но всъщност допринасят за увеличаване на стреса в дългосрочен план. Ако се чувствате поразени от стреса, говорете с Вашия лекар. Много симптоми на стреса може да бъдат признаци и на други здравословни проблеми, които изискват комплексно лечение.
