Ходенето на зъболекар едва ли е нещо приятно за повечето хора. Всъщност над 45% от хората във Великобритания изпитват тревога при посещение в стоматологичния кабинет, а близо 12% са с толкова силна тревожност, че биха отлагали, докато не им се наложи по спешност. За тези хора може да се каже, че имат фобия. При тях дори мисълта за зъболекарския стол е в състояние да провокира ужас и безсънни нощи.
Ели Хейдари от Института по дентална медицина в King`s College, Лондон e провела проучване[1] заедно с колеги, за което разказва в статия за The Conversation.
Според проучването им хората с дентална фобия имат по-лошо орално здраве и повече кариеси. Това може да се дължи на пропуснати прегледи, лоша орална хигиена или навици за миене на зъбите. Сериозен фактор е и комбинацията с тютюнопушене, което причинява заболявания на венците, и консумация на много захар, свързана с кариеси.
Лошото орално здраве може да засегне живота на хората по много начини. Особено когато се хранят, говорят и усмихват. Проблемите със зъбите могат да станат причина да се избягва отварянето на уста сред хора, а счупени или липсващи зъби могат да затруднят дъвченето. Но въпреки всичко това, много хора с фобия биха отлагали да вземат мерки, докато болката им не стане непоносима.
Порочен кръг
В тези ситуации, когато пациент отлага да отиде при специалист дълго време, е много по-вероятно да има нужда от комплексно лечение – канали на корени, корони или хирургична екстракция (вадене на зъб). Причината е, че ако кариес остане нелекуван, процесът може да напредне, като се разгради още зъбен материал, да се оголи нервът, както и да се развие инфекция.
Понякога с напредването на процеса зъбът може да се разруши дори под нивото на венеца, което затруднява екстракцията. Това често означава по-голям риск от болка след изваждането на зъба и по-дълго време прекарано на зъболекарския стол.
Разбира се, всяко лечение за хората с дентална фобия може да предизвиква тревожност, но сложните стоматологични процедури с по-голяма продължителност (и понякога в рамките на няколко посещения) могат да всяват ужас.
Нужда от седация
Друг проблем в цялата работа е, че някои от пациентите с дентална фобия могат да изтърпят стоматологично лечение, само ако се работи със седация (по-лека форма на анестезия, при която пациентът остава в съзнание). Може да се използват седативи като мидазолам или райски газ, за да се чувстват по-релаксирани и спокойни пациентите по време на процедури. Това обаче може да се извърши само от някои тренирани стоматолози. В някои случаи може да се наложи използването на обща анестезия.
Други начини да се помогне на пациентите
Предишно изследване на King’s college в Лондон е установило, че когнитивно-поведенческата терапия е високоефективна за пациентите с дентална фобия – позволява им да превъзмогнат страха си от посещение при зъболекар и дори да се подложат на лечение без седация.
Екипът на Хейдари също така предлагат на пациентите съвети за поддържане на добра орална хигиена – техника на миене на зъбите и насоки за спиране на тютюнопушенето. Надеждата е, че така ще се предотвратят по-нататъшни заболявания. Това от своя страна би намалило тревожността, свързана със стоматологичния кабинет.
Източници:
[1] Heidari, E., Andiappan, M., Banerjee, A., & Newton, J. T. (2017). The oral health of individuals with dental phobia: a multivariate analysis of the Adult Dental Health Survey, 2009. British dental journal, 222(8), 595.
