Свободното разпространяване на дезинформация и фалшиви новини из социалните медии имат редица негативни ефекти и на челно място сред тях е все по-агресивният отпор срещу ваксинирането. На последното е посветено специално място в нов доклад на английското Кралско общество за обществено здраве (Royal Society for Public Health или RSPH) [1], разглеждащ историята, ползите от и пречките пред ваксинирането.
Ваксиналното покритие в Англия (както и у нас) е непълно – една от причините за това е ролята на социалните медии в разпространяването на страхове и фалшиви новини относно рисковете от поставянето на ваксина. Кралското общество прави литературен обзор на релевантните публикации и провежда три обществени допитвания през м. май, 2018 година.
Една от анкетите обхваща 2622 английски родители и открива, че двама от петима (41% или 1075 души) е бил изложен на негативни послания относно ваксините в социалните медии. Сред родители на деца под 5-годишна възраст този процент е още по-висок – 50% или 1311 души.
Отделна анкета сред 2000 възрастни установява, че страхът от страничните ефекти на ваксините е най-честата причина за отказа от ваксиниране срещу морбили, паротит и рубеола (т.нар. МПР ваксина), човешки папиломен вирус и грип.
Докладът призовава мениджмънта на социалните медии и журналистическата общност да положат усилия в посока ограничаването на фалшивите новини относно ваксините, осигурявайки приоритет на здравната информация от достоверни официални източници. Към настоящия момент алгоритъмът на Facebook е такъв, че видимостта на групите и страниците в мрежата зависи на първо място от тяхната популярност, а достоверността на съдържанието им е с неясна тежест.
Говорител на социалната мрежа споделя в отговор на публикацията, че подвеждащото съдържание във Facebook е нежелано и през последните години са направени сериозни инвестиции в посока неговото ограничаване. Въпреки това свободата на словото остава основен приоритет на медията и поради тази причина ръководството ѝ не желае да пречи на хората да правят макар и фактически некоректни заявления.
В крайна сметка тази политика е водещ фактор за влошаването на ваксиналното покритие в Европа. Миналата година в Европа бяха отчетени рекордни нива на деца, заболели от дребна шарка за последните 20 години. Само в първото полугодие на 2018 бяха регистрирани 41 000 случая [2], а до края на годината равносметката за смъртните случаи сред деца и уязвими възрастни сочеше 72.
Проведените от RSPH анкети разкриват, че сред обществото има слабо разбиране за естеството и механизма на ваксините, като 28% от запитаните погрешно вярват, че „човек може да има прекалено много ваксини“.
Масовият страх и отказ от МПР ваксината могат да бъдат проследени назад до 1998 година, когато гастроентерологът Андрю Уейкфилд публикува серия клинични случаи (едва 12 на брой) [3], които според неговата интерпретация установяват връзка между МПР ваксината и аутизъм. Скоро след това излизат значително по-качествени епидемиологични сведения с по-висока доказателствена стойност [4], [5], които разкриват, че подобна връзка не съществува. Публикацията на Уейкфилд е оттеглена, но това не пречи последиците от нея да се наблюдават и до днес.
Данните от проучването на RSPH показват, че 1 от 10 родители все още не е ваксинирал детето си срещу МПР, а 70% от запитаните признават, че изпитват силен страх от странични ефекти. Един от петима родители, включително и сред хората, поставили ваксина, е убеден, че това крие рискове от сериозни нежелани последици.
Проверим факт е, че дискредитираната хипотеза за аутизма все още широко циркулира в общественото пространство и почти не минава ден, в който из социалната мрежа да не се спекулира с нея под някаква форма. Друг проверим факт са многобройните сведения за безопасността и ползите от ваксините, но за жалост почти винаги, когато страхът говори, фактите безсилно мълчат.
Източници:
[1] Royal Society for Public Health. Moving the needle: promoting vaccination uptake across
the life course. Dec 2018. https://www.rsph.org.uk/uploads/assets/uploaded/f8cf580a57b5-41f4-8e21de333af20f32.pdf
[2] Holt, E. (2018). 41 000 measles cases in Europe since the beginning of 2018. The Lancet, 392(10149), 724.
[3] Rao, T. S., & Andrade, C. (2011). The MMR vaccine and autism: Sensation, refutation, retraction, and fraud. Indian journal of psychiatry, 53(2), 95.
[4] Taylor, B., Miller, E., Farrington, C., Petropoulos, M. C., Favot-Mayaud, I., Li, J., & Waight, P. A. (1999). Autism and measles, mumps, and rubella vaccine: no epidemiological evidence for a causal association. The Lancet, 353(9169), 2026-2029.
[5] Dales, L., Hammer, S. J., & Smith, N. J. (2001). Time trends in autism and in MMR immunization coverage in California. Jama, 285(9), 1183-1185.
