Емоциите често поразяват сърцата ни, но всъщност това се случва след преработката им в мозъка. Понякога разбитото сърце може да се окаже повече от метафора. Такъв е случаят с редкия синдром Такоцубо, известен като синдром на разбитото сърце.
В много редки случаи внезапни интензивни емоции могат да станат причина за слабост на сърдечния мускул, при която лявата камера се раздува навън. Името на синдрома идва от приликата между разширеното сърце и японския капан за октоподи такоцубо.
Състоянието рядко е фатално и въпреки че може да доведе до сърдечна недостатъчност, обичайно преминава за няколко седмици. Най-често се провокира от стресови ситуации. Обикновено се случва на възрастни жени, вероятно поради ниските нива на естроген след менопаузата. Внезапният приток на адреналин след шокираща или стресова ситуация се счита за провокиращ фактор, но като цяло причините все още са малко известни.
Изследователи от Швейцария и Великобритания са публикували в European Heart Journal ново обяснение за това как сърцата могат буквално да бъдат „разбити“ под стрес. Изглежда всичко това започва в мозъка, въпреки че ефектът се наблюдава в сърцето.
От мозъка до сърцето
С помощта на функционален магнитен резонанс (fMRI) изследователите наблюдавали мозъчната активност на 15 души, преживели синдрома Такоцубо. Сравнили ги с 39 здрави контроли. Намерили значими разлики между мозъците на двете групи в покой, когато не правят нищо, нито мислят за нещо конкретно. Разликите се намирали в части от мозъка, контролиращи автономната нервна система, включително амигдалата, хипокампа и гирус цингули.
Автономната нервна система включва симпатиков и парасимпатиков дял и може да се каже, че представлява частта от мозъка, действаща несъзнавано. Двата ѝ дяла контролират нашите органи и поддържат ключови функции на тялото като храносмилането и кръвообращението. Именно автономната нервна система отговаря и за реакции като стресовия отговор „бий се или бягай“.
Изследването установило понижена мозъчна активност при пациентите, преживели синдром на разбитото сърце. Резонансът показал понижена невронна свързаност в автономната нервна система.
Връзката с автономната нервна система звучи логично – сърцата ни са под нейната юрисдикция. Защо обаче интензивните емоции могат да доведат дотам, че сърцето да не може повече да поддържа структурата си? Отговорът се крие във факта, че няма област в мозъка, която да отговаря само за едно нещо. Амигдалата, хипокампа и други части на мозъка, регулиращи процесите в тялото, са свързани и с обработката на емоциите. Така например едни и същи области в мозъка отговарят за пулса ни и имат връзка с развитието на депресия.
Психосоматична магия
Според изследователите именно тези двойнствени функции са причина емоционалният стрес, обработван в мозъка, да се отразява физически на тялото.
Амигдалата е сочена за част от мозъка, свързваща емоционалната обработка и биологичните фукнции. Активността ѝ има връзка със сърдечносъдовите заболявания и в същото време, както и други части от лимбичната система, се асоциира и с депресията.
Авторите на изследването допускат, че понижената свързаност на клетките в мозъка би могла да стане причина за по-песимистични реакции. Те от своя страна повишават нивата на стреса, породен например от болезнена ситуация.
Въпреки че причините за балониране на сърцето остават неясни, тези данни обясняват защо състоянието е толкова рядко – мозъците на повечето хора просто функционират по начин, който не довежда до синдрома Такоцубо.
Всички тези резултати са с уговорката, че не са изследвани пациенти, скоро преживели синдрома. По тази причина всичко наблюдавано може да се е случило след възстановяване от „разбитото сърце“. Това обаче се счита за малко вероятно. Също така, изследвани са само жени – състоянието е много по-рядко при мъжете. Счита се, че картината би могла да е различна при мъжете.
Източник:
