10 декември е международният ден на правата на човека. Всяка година в България се провеждат награди „Човек на годината“, организирани от Българския хелзинкски комитет. Те имат за цел да отличат онези хора, които безстрашно са защитавали определена кауза и заставали на страната на справедливостта и истината.
Тази година, освен същинските награди, журито реши да присъди специални призове на двама души, които вече не са между нас, но с действията си приживе заслужават признанието ни. Това са алпинистът Боян Петров и Ренета Томова от Сливен.
Ренета Томова почина при раждането на дъщеря си в Сливен през лятото на 2018 г. Нейната смърт породи дебат за качеството на родилната грижа в България и макар причината за смъртта ѝ продължава да е неизяснена, този дебат продължава и можем само да се надяваме да доведе след себе си въвеждане на стандарт в акушеро-гинекологията, който да стане задължителен за всички.
Ренета Томова беше мой близък приятел и затова, заедно с други близки до нея хора, я номинирахме за наградата „Човек на годината“. Номинацията имаше за цел да отличи начина, по който тя живя, а не начина, по който си отиде от света. Номинирахме я след смъртта ѝ, но сме убедени, че ако тя беше жива и продължаваше по същия начин, това признание за работата ѝ щеше неминуемо да дойде.
С всичките си действия Ренета показваше, че страхът е най-големият порок и непрекъснато се опитваше да се бори с нехайството, безхаберието, престъпното бездушие, обзело толкова много хора в страната ни. Ренета не се страхуваше да живее в малкия ни роден град, от който всички ние избягахме, не се страхуваше да се обвърже с новосформираната се демократична политическа платформа, за да се опита да подтиква съгражданите си към промяна.
Тя не се страхуваше да се грижи за конна база и всички животни в нея напълно сама, не се страхуваше да язди сама в планината, не се страхуваше да ходи всеки четвъртък под Стария бряст, за да демонстрира в защита на Пирин и срещу унищожаването на българската природа, не се страхуваше да инициира почистване на природния парк с понита да организира детски лагери, да провежда напълно безплатно хипотерапия за деца с увреждания, да участва в маратон бременна…
Ренета не се страхуваше да роди в родния си град, в болницата, за която беше участвала в дарителски инициативи. Тя вярваше, че нейното място е там, в града под Сините камъни и че всеки камък тежи на мястото си.
Затова днес ми се иска да ви разкажа повече за голямата ѝ любов – конете и конна база „Табора“.
Тя беше основана от нея с много любов и въпреки че вече я няма, приятели и близки на Ренета взеха решение да продължат дейността на базата в нейна памет. Благодарение на тях базата все още функционира и всички инициативи на Ренета могат да продължат. Ако минавате край Сливен и искате да се запознаете с кончетата на Рени, вижте повече информация на фейсбук страницата на групата „Приятели на Конна база Табора“.
За първите стъпки в света на ездата ще използвам думите на самата Ренета от блога на сайта на „Табора“:
Колко време ще ми трябва да се науча да яздя?
Това е най-честият въпрос, който ми задават хората, които искат да яздят. Често се чудя какво да отговоря, защото мисля, че на всеки би трябвало да му е ясно, че всичко е строго индивидуално и няма точна схема, няма време през което да ви обещая да се научите. Всеки разбира, че има хора на които им идва отвътре, на някои им трябва повече време да свикнат с нещо ново, но това никак не означава, че не им идва отвътре и че се справят зле. Просто всеки човек е различен и това е чудесно!
Просто язденето не е нещо което правите сами, тук е намесено и друго същество. Ако искате да свирите на цигулка примерно, всичко зависи само от вас и от желанието и времето, което ще вложите в упражненията по цигулка. Но цигулката е неодушевена, не е жива, само вашето умение и майсторство да свирите може да я съживи. Конят от друга страна е също толкова различен, колкото и хората.
Има предпочитания, има моменти, има мисли, чувства и т.н. Вие също имате, имате дни през които сте щастливи, нещастни, умислени, въодушевени, бодри, уморени и т.н. През всички тези различни дни способността ви да учите ще е различна и това също е чудесно! Защото така човек може да погледне на едно и също нещо от различна гледна точка, да мислим по различен начин спрямо нашите чувства и емоции е безценно, това ни дава опит. Но като цяло, когато човек учи нещо, времето, отделяно за научаването му се разпределя различно.
Когато започвате да се учите да яздите, е нормално в началото да отделите повече време, за да бъдат по-ефективни уроците ви и времето прекарано с новия ви приятел-коня. Колкото повече задобрява човек, толкова по-малко време ще му е необходимо, за да бъде ефективно оползотворено времето му за езда. Така с по-малко време ставате по-добър. Човек с малко тренировки може да се научи да язди на едно приемливо ниво. Ако целта ви е просто да се разхождате, без да паднете от коня, това няма да ви отнеме много, много време.
След този етап обаче ездачът стига до един връх в уменията си и за да продължи да става по-добър и опитен, трябва наистина да положи много усилия и да съчетава нови и различни умения. Тогава ще му трябва повече време. Но въпросът остава: Колко време ще ми трябва да се науча да яздя от ниво, в което съм напълно незапознат с конете до това поносимо ниво?
Доказано е научно, че човек може да стане поносимо добър, ако отдели 20 часа! Ще се изумите, но това е абсолютна истина, ако се упражнявате правилно и инвестирате тези 20 часа. Преди това трябва обаче да си зададете следните въпроси:
- Какво точно искам да съм способен да правя, когато се науча?
- Как може да се раздроби това умение на малки парчета? Тук на помощ идва инструкторът ви по езда, които трябва да ви обясни как да се научите да правите нещата малко по малко, да се концентрирате върху една цел, след това друга… Защото ездата е съвкупност от умения – разделете ги на малки части и ученето ще е по-лесно.
Учете от различни източници – четете, гледайте филми, питайте различни хора, инструктори, ходете на различни места, където предлагат езда, колкото повече опит имате, толкова по-добро мнение ще си изградите и умение да преценявате кое е вярно, важно и кое – не.
Това е отговорът. 20 часа. Доказани научно и от практиката. Опитайте да правите нещо, което искате, 20 часа, било то плетене на една кука или яздене и ще забележите, че ще можете да го правите добре! Това е. Все пак си спомняйте, че времето не съществува реално, реално остава само споменът за това, което правим. Ако го правим с любов, това ще ни донесе радост и щастие.
Желая ви успех!
Ренета Томова
