Има едни проблеми, които са болезнено реални и за тях трябва да се говори.
От 1975 г. насам нивата на затлъстяване по света са се утроили. В редица случаи излишъкът от хранителна енергия е съпроводен от недостиг на ценни хранителни вещества. Това е предпоставка за диабет, рак, сърдечно- и мозъчносъдови заболявания и ред други болести, от които умираме по много. Имаме изобилие от евтина, богата на калории и оскъдна на хранителна стойност храна, с която преяждаме. А каквото не успеем да изядем, изхвърляме на боклука.
В третия свят хора продължават да умират от поднормено тегло, а оскъдицата на важни нутриенти като витамин А, желязо и цинк е норма. По данни на СЗО „някъде там“ има едни 250 милиона деца в предучилищна възраст, които страдат от дефицит на витамин А. От тях 250 до 500 хиляди ще ослепеят в рамките на тази година. От тях половината ще изгубят живот.
Да си добре, но да ти е зле
Но има и едни други проблеми, за които трябва да се говори. Наричаме ги „измислени“. Те са присъщи за хората, които вероятно не фигурират в горните редове. Само в САЩ страдащите от невъзможни за диагностициране болести наброяват милиони. Все по-често боледуваме от мисълта за проблеми. Има един израз на английски – „the worried well“.
Предполага се, че едно от четири посещения при лекар към момента се прави от клинично здрав човек. За този човек се казва, че е хипохондрик. Оценено е, че търсенето на безглутенови продукти расте с около 40% от година на година. Потребителски проучвания от САЩ показват, че над 30% от хората активно избягват продукти, съдържащи пшеница и/или глутен. Повечето от тези хора принадлежат към групата на т.нар. нутрихондрици. Нутрихондрията е съвременен феномен, отразяващ все по-редовната ни склонност да се самодиагностицираме с хранителни нетолерантности и алергии.
Нутрихондрията е свързана с орторексията – друга модерна болест, която започва с най-добри намерения за здравословно хранене, но дегенерира в прекомерна обсесия с качеството и „чистотата“ на храните, методите за тяхното отглеждане и приготвяне. Удивително е колко много хора са се вкопчили в идеята, че „храната е станала друга“ и прекарват живота си в страх от нея. Всъщност „други“ сме станали ние.
В началото на тази година в Jama Network Open излязоха резултатите от проучване [1], за което над 40 000 души са разпитани за хранителните им алергии, изпитваните реакции и поставените диагнози. Изследователският екип оценява дали докладваната алергия, независимо дали е диагностицирана или не, е „убедителна“. Тоест дали докладваните симптоми след прием на определен тип храна съответстват на очакваните имунни реакции при такъв тип алергия и наблюденията от клиничната практика.
Резултатите показват, че „най-убедителна“ е алергията към ракообразни и тя засяга 2,9% от възрастните, а второ и трето място се заемат от алергии към мляко и фъстъци, със съответно 1,9% и 1,8% от анкетираните. Общо 10,8% от участниците имат поне една „убедителна“ алергия. Но поразителното е друго – близо два пъти повече хора (19%) докладват, че са алергични към нещо.
По-ранни проучвания показват [2], че самодиагностицираните хранителни алергии са се увеличили с 4% между 2001 и 2010 година (от 9,1% на 13%). Учените правят пълен анализ на диагностицираните от лекар алергии за същия период и не откриват съпоставима разлика – стойностите са съответно 5,3% за 2001 година и 6,5% за 2010.
Бремето на психосоматичните хранителни проблеми
Публикация [3] в World Journal of Gastroenterology дискутира значимото психологическо и здравно бреме на хранителните алергии – реални или фиктивни. От нея става ясно, че около две трети от докладваните симптоми при децата и до 90% от симптомите при възрастните не се дължат на измерими от съвременните диагностични методи имунологични реакции. Към момента няма бърз и надежден метод за разпознаване на психосоматичните ефекти на самовнушените състояния и това крие риск от предписване на ненужно лечение. Стига се до ситуации, в които хора инжектират адреналин в тялото си в опит да спасят незастрашения си живот.
Документирани са серии от случаи на хора с психосоматична алергия към фъстъци [4], които изпитват съвсем реални алергоподобни симптоми. Тези симптоми обаче не могат да бъдат обяснени с волеви действия от страна на пациентите и със сигурност не са породени от самите фъстъци. Но когато учените успеят да дадат фъстъци на хората без тяхното знание, симптомите изчезват като с магическа пръчка.
Субективно възприеманата лактозна нетолерантност [5] е друг често срещан проблем. Установено е, че голям процент от хората приписват на лактозна нетолерантност симптоми, които няма как да бъдат причинени от нея. Дори за хората с обективна неспособност да разграждат млечната захар се оказва, че често преувеличават симптомите си.
В крайна сметка се стига до състояние, което често кара хората да изпитват съвсем автентичен страх към безобидни за тях храни, да страдат от влошено качество на живот [6] и да внасят ненужни и рискови промени в своето хранене. Установено е [7], че хората с психосоматична лактозна нетолерантост се отличават със значително по-нисък прием на калций и млечни продукти, и значително по-висок риск от високо кръвно налягане и диабет.
Отново [8] и отново [9] в литературата се потвърждава, че хората със самоопределени хранителни алергии често се подлагат на излишно рестриктивни диети. С това допълнително влошават качеството си на хранене и се подлагат на риск от хранителни недостатъчности и дефицити. Те се отличават с много по-висока степен на тревожност, имат повече затруднения да оперират „нормално“ в редица житейски ситуации, свързани с хранене. Особено проблемна е историята на родители, които диагностицират алергии при децата си без потвърждение от валидирани тестове и квалифицирани специалисти. В резултат от това децата са лишавани от важни хранителни източници и са поставени под опасност от дефицити, нарушен растеж и развитие, както и сериозни заболявания като рахит [10].
Кого да обвиним сега?
Трябва да съм честен. Едно от работните заглавия на статията съдържаше словосъчетанието „измислен проблем“. Често в научнообоснованите и скептични кръгове се говори, че хората сами си измислят здравословни проблеми. И ако ги подиграваме достатъчно усилено, те може би ще размислят, ще успеят да вникнат в собствените си заблуди, ще забравят за проблемите си.
Това не е така. Страдащите от психосоматични алергии и непоносимости страдат не по-малко от хората с физиологична нетолерантност към храни. Техните симптоми са реални, животът им е труден, а осмиването на тяхната „заблуденост“ и назидателното размахване на „свитъка на истината“ не е решение. Напротив, има много данни, които показват, че фактите сами по себе си не крият убеждаваща сила; че хората имат силни съпротиви срещу факти, които противоречат на техния мироглед; че агресивното налагане на факти само може да накара човека отсреща да се окопае още по-дълбоко в съществуващите си убеждения.
Нормално е да сме фрустрирани в един свят, в който едва ли не всеки си мисли, че е болен от едва ли не всичко. Но аз вярвам, че може би е крайно време да спрем да се препираме със „заблудения човек отсреща“ и да започнем да говорим за слона в стаята. За онези влиятелни личности, които създават усещането, че всичко, което ядем, е отровно. За стотиците книги, филми, диети, които ни съветват да избягваме, да изключваме, да се страхуваме. За внушенията, че някъде там има група от хора (наричани за краткост „ТЕ“), които всеки ден заговорничат срещу човечеството. За спекулациите с реални научни данни, представени в нереалистични житейски сценарии.
Някои го наричат псевдонаука. Често говорим за шарлатани. Това са истинските „ТЕ“, които имат интерес да се страхуваме от „измислени“ проблеми и да търсим измислени решения. Всички ние – и просветени, и заблудени, ставаме жертва на техните послания, които са разредили качествената здравна информация в публичното пространство до неоткриваемост. И сега се препираме помежду си, докато някой някъде издава бъдещ бестселър със сензационно заглавие.
Хората открай време ползват ритуали, правила и забрани по отношение на храната [11], за да могат да функционират като общности. Не знам дали това е „умно“, но то е факт, който е бил от голяма полза за човечеството преди, а днес е от полза най-вече за търговците на страх. Ако ще се борим с някого, нека това да са ТЕ.
Източници:
[1] Gupta, R. S., Warren, C. M., Smith, B. M., Jiang, J., Blumenstock, J. A., Davis, M. M., … & Nadeau, K. C. (2019). Prevalence and Severity of Food Allergies Among US Adults. JAMA network open, 2(1), e185630-e185630.
[2] Verrill, L., Bruns, R., & Luccioli, S. (2015, November). Prevalence of self-reported food allergy in US adults: 2001, 2006, and 2010. In Allergy and asthma proceedings (Vol. 36, No. 6, p. 458). OceanSide Publications.
[3] Teufel, M., Biedermann, T., Rapps, N., Hausteiner, C., Henningsen, P., Enck, P., & Zipfel, S. (2007). Psychological burden of food allergy. World journal of gastroenterology: WJG, 13(25), 3456.
[4] Kelso, J. M., Connaughton, C., Helm, R. M., & Burks, W. (2003). Psychosomatic peanut allergy. Journal of allergy and clinical immunology, 111(3), 650.
[5] Casellas, F., Aparici, A., Casaus, M., Rodríguez, P., & Malagelada, J. R. (2010). Subjective perception of lactose intolerance does not always indicate lactose malabsorption. Clinical Gastroenterology and hepatology, 8(7), 581-586.
[6] Casellas, F., Aparici, A., Pérez, M. J., & Rodríguez, P. (2016). Perception of lactose intolerance impairs health-related quality of life. European journal of clinical nutrition, 70(9), 1068.
[7] Nicklas, T. A., Qu, H., Hughes, S. O., He, M., Wagner, S. E., Foushee, H. R., & Shewchuk, R. M. (2011). Self-perceived lactose intolerance results in lower intakes of calcium and dairy foods and is associated with hypertension and diabetes in adults. The American journal of clinical nutrition, 94(1), 191-198.
[8] Roesler, T. A., Barry, P. C., & Bock, S. A. (1994). Factitious food allergy and failure to thrive. Archives of pediatrics & adolescent medicine, 148(11), 1150-1155.
[9] Eggesbø, M., Botten, G., & Stigum, H. (2001). Restricted diets in children with reactions to milk and egg perceived by their parents. The Journal of pediatrics, 139(4), 583-587.
[10] Mehta, H., Groetch, M., & Wang, J. (2013). Growth and nutritional concerns in children with food allergy. Current opinion in allergy and clinical immunology, 13(3), 275.
[11] Meyer-Rochow, V. B. (2009). Food taboos: their origins and purposes. Journal of ethnobiology and ethnomedicine, 5(1), 18.ома
