Травматичните събития са инциденти, които представляват значителна заплаха за физическото или психично състояние на човек. Емоционалното и физическо здраве, наличната подкрепа, досегашният опит и умения за справяне са сред факторите, които влияят на начина, по който се преработва дадена травма. Как ни поразяват травмите и какви ресурси за справяне можем да използваме?
Видове травми
Субективното преживяване на човек определя дали дадено събитие е травматично или не. Съществуват както реални травми (катастфори, природни бедствия, престъпления, операции, смърт на близки), така и психологически травми. Дори да не застрашават физическата безопасност и живота ни, те създават трайни състояния на страх и вътрешно осакатяване чрез злоупотреба с власт, предаване на доверие, причиняване на емоционална болка или унижение.
Психичните травми подлагат на изпитание способността ни да осмислим и интегрираме дадено емоционално преживяване. Умът може да се изключи по време на събитието или най-малкото да не е в състояние да задържи заедно различните елементи на опита.
Чувствата могат да бъдат отделени от мислите, а когнитивното разбиране – откъснато от сетивния опит. Това е липсата на „интеграция“, която характеризира травмата и понякога тя води до действителна амнезия или преживяване на събитието като все още случващо се.
Последствията
Продължителните стресови фактори, умишлено причинени от хора, са далеч по-трудни за преработка, отколкото инциденти или природни бедствия. Ако травмата се случва в контекста на отношения със значим човек и в състояние на подчиненост, последствията се влошават. Особено болезнено е наблюдаването на насилие, насочено към полагащия грижи, което оставя детето в състояние на страх за основния източник на сигурност. Оттук нататък изграждането на идентичност се основава на недоверие и очаквания за злоупотреба. Преживелите травми деца се затрудняват в развитието на различни способности: самоуспокояване, организирано мислене, взимане на решения, грижи за себе си и др.
Когато травмата се повтаря и е особено тежка, единственият начин за справяне е откъсване от преживяването, при което детето или възрастният потърпевш прекъсва контакт с опита си чрез процес на деперсонализация – сякаш гледа сцена от филм, а не участва в случващото се. Оцелелите от травми развиват привидно несвързани симптоми като физически заболявания, депресия, злоупотреба с вещества или хранителни разстройства.
Симптоми
Видът, продължителността и тежестта на симптомите зависят от няколко фактора: естеството на травматичното събитие, нивото на налична подкрепа, досегашния житейски опит, личността и нейната устойчивост.
- Физическите симптоми могат да включват прекомерна бдителност, изтощение, нарушен сън, болки.
- Когнитивните симптоми обхващат натрапливи мисли и спомени от събитието, кошмари, лоша концентрация и памет, дезориентация и объркване.
- Поведенческите симптоми могат да включват избягване на места или дейности, които напомнят събитието, социално отдръпване и изолация, загуба на интерес към нормални дейности.
- Емоционалните симптоми са страх, депресия, вина, гняв и раздразнителност.
Докато не са твърде тежки или не продължават твърде дълго, описаните симптоми са нормални реакции на травмата. Макар и обезпокоителни, те са част от естествения лечебен процес на приспособяване. Хората, преживели повтарящи се ранни травми, инстинктивно продължават да използват същите стратегии за самозащита както при първоначалното травматично преживяване. Безпокойството, избягването и блокажът са примери за стратегии за справяне, които може да са били ефективни в даден момент, но по-късно разстройват способността на човек да живее пълноценно.
Помощ би трябвало да се потърси, ако симптомите са твърде тежки или продължават необичайно дълго. Предупредителните знаци могат да включват невъзможност за справяне със силни чувства или физически усещания, усещане за вцепененост и празнота, силна тревога, нарушен сън с чести кошмари, проблеми в отношенията с близки и колеги, увеличена употреба на алкохол или наркотици.
Дали децата реагират по различен начин от възрастните?
Децата и тийнейджърите също развиват болезнени реакции на травмата, но симптомите им може да не са същите като при възрастните. При много малки деца (на възраст под 6 години) тези симптоми могат да включват регрес в тоалетните навици, нарушаване на речевите умения, разиграване на събитието по време на игра или в общуването с други хора, необичайна прилепчивост или избягване на родителите и възрастните.
Тийнейджърите могат да развият разрушително или себеувреждащо поведение, да нарушат училищния си успех и дисциплина, да развият депресивни и тревожни реакции.
Лечение
Повечето хора, преживели травматично събитие, не се нуждаят от дългосрочна помощ и успяват да се справят с наличните ресурси и подкрепа от близки. За някои хора обаче травмата играе разрушителна роля и това налага помощ от психичноздравен специалист.
Леченията включват психологични интервенции, насочени към разбиране и преодоляване на травмата и съпътстващите проблеми от психологически характер, както и медикаментозно лечение при индикации за такова.
Ако имате смущаващи мисли и чувства по отношение на травматично събитие в продължение на повече от месец, и те засягат сериозно ежедневното ви функционриане, е добре да говорите с вашия лекар или с професионалист в областта на психичното здраве. Започването на лечение на ранен етап може да предотврати влошаване на симптоматиката.
