• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Абду киар, приятно ми е!

Ще ме порицаете, че обичам да правя обичайни неща по необичаен начин, а аз само ще кимам във виновно съгласие. Но виждате ли, интернет е едно такова особено място, където хората в еднаква степен се дразнят от крайно обичайното и крайно необичайното. Затова днес за пореден път ще ви представя една амалгама от крайно обичайно и крайно необичайно, а вие след това ме удавете в купата, ако искате.

Извира от Балканите и се влива в Ориента?

Преди всичко в купата ще разбъркаме днешната рецепта. Тараторът е студено предястие [*], характерно за почти всички балкански и близкоизточни държави, но тук поне сякаш имаме основания за патриотична гордост. Изглежда, че думата „таратор“ е със славянски произход и дори може да бъде проследена до българския език. И ний сме дали нещо на света, я!

Така му викат не само в Македония, Сърбия и Албания. Сходна чиния в Кипър се нарича „талатури“, ала в Гърция ястието е по-гъсто и се зове „тзатзики“ („цацики“ и „дзадзики“ са други възможни интерпретации, нямам претенции за произношението).

Сирия и Ливан пък си имат طرطور. Това също се чете като „таратор“ (или „таратур“), но всички прилики с таратора приключват на ниво етикет. С него се кичи прост таханово-чеснов сос, който обичайно акомпанира пържени зеленчуци.

Крайната дестинация на днешното балканско-ориенталско пътешествие обаче е слънчев Иран. Там студеният стартер се нарича и прави по начин, който най-много успя да апелира на нестихващото ми желание да провокирам културата, небцето и езика ви.

Разбирате ли, докато в останалите таратори няма съставки, които ги има в нашия таратор, но пък за сметка на това има почти пълно припокриване с думата „таратор“, то в този таратор има всичко, което го има и в нашия таратор (и още какво ли не!), но пък за сметка на това името му няма нищо общо с „таратор“.

Задръжте така за момент, защото сега ще ви говоря за млякото. Киселото то.

Млякото, киселото то!

Много се вълнувам, че в рамките на една мижава рецепта имам цели два велики повода да напиша „и ний сме дали нещо на света“. Космите на гърдите ми се оцветяват в трикольор. Бяло като киселото мляко на баба, зелено като краставица „Гергана“, червено като българска роза… сега две крачки назад към млякото. Киселото то.

Знаете, че киселото мляко е продукт на ферментация, протичаща с неутолимото съдействие на млечнокисели бактерии. Лактобацили, както още ги наричат. Лактобацилите са много, но един от тях ни е най-близко до сиромашкото сърце, защото чуйте го само – Lactobacillus bulgaricus!

Космите на гърдите ми настръхват!

Bulgaricus, bulgaricus!

Идентифициран и използван за първи път в България от българския микробиолог Стамен Григоров, този уникален пръчковиден организъм представлява една от двете обичайно използвани за заквасване на киселото мляко бактерии.

Другата е кълбовидна и се нарича Streptococcus thermophilus. Тя също може да се нарече българска, защото „thermophilus“ на гръцки значи „обичащ горещото“. И ние много обичаме горещото, стига да не се отнася за таратор и мастика!

Ефектите, магическите те!

Но най обичаме статии, в които се говори за магическите свойства на храните. Българските те! Тази статия обаче не е една от тях. Естествено, киселото мляко е един вкусен, евтин и балансиран продукт, който дори може да претендира за висока хранителна плътност – доста хранителни вещества на фона на сравнително малко калории.

И знаете ли какво още? Яденето на повече кисело мляко се свързва с отслабване. Не искам да си помислите, че от яденето на кисело мляко се отслабва, защото това не е една от онези статии. „Да се свързва“ на научен език означава, че между поведение А и феномен Б се наблюдава връзка, но именно наблюдателният характер на проучванията, които установяват този тип взаимоотношения, ни пречи да заключим нещо магическо.

За да бъдем разумните българи, които бихме искали да бъдем, можем по-скоро да предположим, че хората, увеличили приема си на кисело мляко, започват да консумират по-малко други работи. Пържени картофчета, шкембе чорбчки и банички с бозички. Примерно. Това е едно наистина разумно българско предположение!

Друг въпрос е, че високото водно съдържание на киселото мляко и сравнително добрият му протеинов състав биха могли да бъдат от помощ за по-пълното и трайно засищане с по-малко калории. Не си ти, когато си сит…

За жалост, към момента има една детска шепа недобре проектирани експерименти, които произвеждат не особено впечатляващи резултати по отношение на тангентата кисело мляко-отслабване. Предполага се, че включването на този иначе чудесен продукт в диетата може да помогне за подобряване на резултатите от нея, но в най-добрия случай – с малко.

Вълшебната думичка дума тук е „диета“, което означава, че е добре да има целенасочен опит за отслабване, който киселото мляко да подпомогне. Иначе яжте колкото си искате от него, резултатите може би ще ви разочароват, освен ако основната ви цел не е събирането на кофички за разсад.

Разбира се, науката допуска редица други механизми, които биха могли да се крият зад хипотетичната способност на ферментиралото мляко да улеснява загубата на телесно тегло и мазнини. Това е работата на науката – да допуска всичко правдоподобно, след което да му скъса шушоните от изпитвания.

Поради специфичния производствен процес (и българските бацили!), много от хранителните вещества, в това число протеин, витамини В2, В6, В12, калций, калий, цинк и магнезий са от 20% до 100% по-концентрирани в киселото, отколкото в прясното мляко. Тук от особен интерес е калцият, чиято бионаличност е подобрена заради присъщата киселинност на продукта. За недостатъчните нива на калций в организма е известно, че могат да попречат на отслабването, а за приемането на допълнителен калций (в комбинация с витамин D) пък е известно, че може да бъде от помощ при жени със затлъстяване и нисък изначален прием на калций.

Науката не изключва вероятност и млечнокиселите бактерии да имат пръст (или камшиче) в цялата работа, тъй като някои експерименти показват, че включването на пробиотични добавки към диетата на отслабващи жени помага за допълнително намаляване на енергийния прием, а оттам – и за по-голямо отслабване.

Тук обаче не бързаме да викаме „Bulgaricus, bulgaricus!“ и да се бухаме в настръхналите гърди с трикольора, защото магическата бактерия изглежда иностранна – Lactobacillus rhamnosus.

Сори, както се казва на чист български.

Тараторът, персийският той!

Порции:  4 бр.

Време за приготвяне:  10 мин

Трудност: 1 от 3

Хранителна информация (за 1 порция):

  • Енергия: 292 ккал
  • Въглехидрати: 42 г
  • Мазнини: 13 г
  • Протеини: 9 г
  • Фибри: 11 г

Необходими продукти:

  • 2 краставици, едната нарязана на ситни кубчета (ако имат едри семки, можете да ги изгребете с лъжица)
  • 2 глави шалот, нарязани на кубчета
  • 2 скилидки чесън, накълцани
  • 500 г кисело мляко
  • 1 шепа ментови листа
  • 1 шепа листа от босилек
  • Няколко стръка копър
  • 60 г орехови ядки, нарязани на едро
  • 75 г тъмни стафиди
  • Сушен цвят от роза
  • Сол и черен пипер на вкус
  • Лед
  • Арабски питки за сервиране

Метод на приготвяне:

  1. Нарежете цялата краставица заедно със 100 г кисело мляко, шалота и чесъна в блендер и смелете до получаването на хомогенна консистенция. Добавете останалото мляко и разбийте отново.
  2. Изсипете получената смес в купа и добавете останалите съставки. Подправете със сол и черен пипер на вкус и разбъркайте. Получената супа трябва да е по-гъста от таратор, но можете да разредите с лед до получаването на предпочитаната от вас консистенция.
  3. Сервирайте добре охладена и поръсена със сушен розов цвят.

 

[*] Нарочно бягам от думата „супа“. Удавете ме в купата, ако искате.

524 Споделяния

Tags:

  • Маскирания Готвач

    Той е роден в заможно семейство на кредитни милионери, но още в ранна възраст изплюва златната лъжица и тръгва да обикаля България на стоп, за да търси просветление. Прекарва известно време при баба си, докато тя не го изпуска в…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Сладкиш с череши и детски спомени

Черешите като извор на безгрижие, здраве и високи спортни постижения

Благодетелното лучено чътни на Маскирания

Да си припомним тайните на търпението, почтеността и карамелизацията!

Плодове, смутита и плодови сокове – прилики, разлики и загадки

Плодовете са по-„полезни“ от соковете на теория, но на практика не можем да кажем ...

Глад за храна или липса на вещества? | Част 1

Да ти се яде нещо определено е признак, но какъв...

Ядки с коледни подправки

Време е да поканим зимните подправки на масата