Старите хора казват, че разнообразието е подправката на живота. А учените казват, че старите хора, които прекарват повече време в разнообразно общуване, са по-активни физически и се радват на по-добро емоционално здраве.
Проучването е публикувано на 20 февруари в Journals of Gerontology Series B: Psychological Sciences and Social Sciences. То е първото, което установява връзка между социалната ангажираност и физическата активност при възрастни хора.
Оказва се, че участниците, които имат по-активна връзка с членове на семейството, близки приятели, познати, доставчици на услуги и дори напълно непознати, се отличават и с:
- По-високи нива на физическа активност;
- По-малко време, прекарано в седене или лежане;
- По-позитивно настроение;
- По-малко негативни емоции.
В прес рилийз водещият автор коментира, че остаряването често е съпроводено с прогресивно намаляваща активност и все повече уседналост. Добре известно е, че това са рискови фактори за хронични болести и смърт. Нормално е възрастните хора да странят от фитнес залите и стадионите. Но за някои от тях дори разходките могат да бъдат предизвикателство, особено ако имат проблеми с придвижването и се чувстват застрашени и несигурни в самотата си.
Ето защо активната комуникация с познати, участието в организирани групови събития или просто навикът да играеш шах с другите дядовци в градинката пред Народния могат да имат огромно здравно значение. Социализирането в подобен контекст е стимул за по-висока физическа активност и други поведения, които могат да бъдат полезни, без да представляват спорт в класическия смисъл на понятието.
Подготвяйки проучването, учените събират информация за различните активности и социални взаимодействия на участниците. По-голяма прецизност на данните е осигурена с помощта на фитнес тракери, които следят тяхното движение. Установено е, че в периодите с по-разнообразни социални взаимодействия участниците са много по-активни. Те напускат дома си по-често, ходят по-надалеч, пазаруват повече. Тракерите им отчитат много по-висока физическа активност и много по-малко време, прекарано в уседналост.
Предишни проучвания демонстрират, че близките социални взаимоотношения могат да бъдат полезни за възрастните хора, осигурявайки по-голяма устойчивост на стрес и повече емоционално благосъстояние. Но ролята им за увеличаване на физическата активност не е била изследвана досега. Настоящото проучване включва повече от 300 души над 65-годишна възраст и е добър индикатор, че рутинното и неформално общуване стимулира движението. Нещо, което може да подобри не само физическото и емоционално здраве, но и когнитивните способности с напредването на възрастта.
