Аз съм невропластик.
Не само защото мога да правя шпагат.
Защото вярвам, че човешкият мозък има неограничената възможност да се променя.
Вярвам, че той притежава качествата ковкост. И пластичност.
Търся това знание в продължение на 17 години, върху 4 континента, в поле наречено интраперсонална невробиология.
Един от най-известните експерти в областта на изкуството, италианският биограф, живописец, архитект и писател от епохата на маниеризма – Джорджо Вазари, разказва, че когато Микеланджело рисува Сикстинската капела, построява система от скелета до тавана и в продължение на 20 месеца работи безотказно при чудовищни условия и с уморителни темпове. Неудобното положение и постоянно наведената му назад глава до такава степен увреждат зрението му, че 5 месеца след това той може да чете и гледа картини нормално само в тази „ненормална“ поза.
Тоест. След цели 20 месеца работа върху най-знаменателния таван на света мозъкът на надарения с невиждан замах и сила гений сам се преинсталира, за да вижда в това положение. Да не говорим, че според учени от Медицинското училище към университета Джонс Хопкинс, в Сикстинската капела е закодиран анатомичният строеж на човешкия мозък.
Мозъкът като статукво?
Дълго време в разбирането за мозъка и лечението на редица заболявания цари неврологичен нихилизъм – мозъкът не може да променя строежа си и когато мозъчните клетки се увредят, те повече не се възстановяват. След поредица от гениални експерименти обаче, тази догма е напълно отхвърлена.
Затова не искам да давам приоритет на илюзията, че анатомията на мозъка е неизменна.
Не. Мозъкът може да променя собствения си строеж и функция. Може да образува нови клетки.
В мозъка има делящи се клетки, които се превръщат в нови, функционално годни неврони. Те могат да мигрират към здрави или увредени зони. Доказано е с флуоресцентни маркери. Нарича се неврогенеза. Подобна реорганизация в нервната система се подчинява на принципа „използваш или губиш“ (от англ. “lose it or lose it”, бел.ред.). Този процес е в основата на обучението. И в основата на шанса да правим всякакви ценни метаморфози с живота си.
Картография на мозъка
Един ден, някъде през 30-те години на 20 век, известният като създател на невропсихоанализата д-р Уайлдър Пенфийлд се разхожда из градините на Монреалския неврологичен институт. След 8 часа в операция на открит мозък, той започва да го реконструира чрез тестване и изследване на определени обработващи информацията зони, наречени мозъчни карти. Д-р Пенфийлд претърсва паметта си за отговор на въпроса „Къде всъщност в мозъка са представени и обработвани дейностите от различните части на тялото?“
И така, завладян изцяло от желанието да работи в областта на приложната неврохирургия, той поставя основите на мозъчната картография и тесния локализационизъм. Открива, че инфраструктурата на мозъка ни се конфигурира от специфични карти, че нашите мозъци са изградени от сетивни и двигателни карти, че всичката входяща от сетивата в мозъка ни информация се запечатва и преразпределя в ментални и корови схеми.
Всеки ден, всеки миг в мозъка ни се води битка. Милиони импулси бомбардират централната нервна система.
Входящите сигнали от външния свят се бият и сражават за вниманието на мозъка.
Преживявания, дигитален свят, мисли, филми, емоции, поведения го променят и оформят.
Когато насочим съзнанието си към нещо, информацията от този фокус се записва в кората на всяко полукълбо от главния мозък, защото той е едно прецизно записващо устройство. И тук се появява важният въпрос:
Как да развием правилен филтър на вниманието с цел информационна хигиена и здравна грамотност? И да не разпиляваме този най-безценен ресурс – вниманието – за деформиращи идеи, хора и нагласи?
Отговорът се е скрил в една прелестна думичка.
Невропластичност
Нобеловият лауреат от 1987 г., Джералд Еделман, който се занимава с изследване на нервната дейност, обяснява, че всяка част от мозъка с големина колкото връх на кибритена клечка съдържа около един милиард нервни връзки, които могат да се комбинират помежду си по толкова начини, че броят им се описва като безкраен. Което е 10, последвано от милиони нули след това. Следователно процесът невропластичност има в основата си съревнователна същност. Входящите стимули от външния свят са в постоянна конкуренция. И именно тази конкурентна пластичност обяснява защо вкоренените лоши навици са толкова трудни за разбиване.
Невропластичността започва още вътреутробно и се случва до сетния миг, преди хватката на смъртта.
Мозъчните карти са изключително подвижни и в постоянна битка за територия, те се съревновават за пространство. Пазарът за „недвижими“ мозъчни имоти се вихри постоянно. Регулацията и градското мозъчно планиране обаче пускат в експлоатация нови невронални мрежи само ако стимулът се повтаря дълго!
Когато един проект е нов и млад, той просто не получава разрешение за строеж. И не може да въведе в експлоатация новата идея. Защото старият жилищен фонд владее територията. Той трябва да бъде саниран. И това саниране се извършва от опита. И съзнателните усилия. Ако сме упорити, мотивирани, трудолюбиви, отдадени, по силата на волята можем да направим нова топографска реорганизация. Да видим как става това.
Първи пример
Спираме да свирим на виолончело или спираме да говорим и упражняваме китайски. Какво следва? Следва, че губим пространството в мозъка, посветено на това. Ето я конкурентната природа на невропластичността. Области в мозъка, които са неактивни биват превзети!
Използваш или губиш.
Функционално незначимите, мързеливи, изолирани и неупотребявани зони, се заличават в кадастралната карта.
Неохотност да влагаш повече усилие = губиш съответната мозъчна територия.
Мотивиран си за промяна = инсталираш нови програми и завладяваш нова мозъчна територия. Копираш нови файлове върху старите. И получаваш разрешение за строеж. Инвестираш в небостъргач от нови, здравословни действия, мисли и новото физическо ниво на здраве създава усещане за жизненост и щастие.
Затова не отлагай предприемането на действия!
Нашият мозък си създава схеми и непрекъснато се стреми да ги поддържа.
В отговор на повтарящи се дейности, идеи, мисли и навици, нашите мозъчни карти стават все по-устойчиви и все по-твърдо запечатани.
Невропластичната промяна става, когато мозъкът е ангажиран, съсредоточен, движен от силна емоция и мотивация. Невропластичността така реорганизира представителствата в коровото пространство, че всяко празно място от мозъка ни се заема – неизползвана корова зона няма!
Втори пример
Започвам да ходя на пиано. Този интензивен опит изисква множество сензорни, двигателни и когнитивни умения. Когато за първи път седнем зад пианото, пръстите не танцуват с лекота по черно-белите клавиши. Но след години фокусирана практика, невроналните мрежи стават все по-бързи, пистата се ускорява, невроните в ангажираните кръгови системи пролиферират своите дендрити, подавайки ръка на все по-далечни мозъчни зони. Невроналните мрежи се организират все по-ясно и след много години практика ставаш виртуоз. Свириш Шопен – Фантазия-импромптю в до диез минор. Изследванията на мозъка ще разкрият разширената кортикална корова карта на пръстите, по-голям обем на сивата материя в слуховия регион на кората и ще докажат наличието на неврогенеза – раждането на нови неврони. Този мозък ще бъде по-малко податлив на свързаната с възрастта дегенерация.
С напредването на годините и колкото повече използваме един и същ език, толкова по-трудно става усвояването на втори. Защо? Защото в коровото представителство на лингвистичните ни карти този език доминира голяма част от коровата територия.
Трудно е да прекратим лош навик, защото той е окупирал част от мозъчните карти и пречи пространството да бъде използвано по друг и полезен начин.
Владеещите територията доминантни карти, се усмихват с аристократична насмешка на идеята-прощъпулник и й казват:
– Ей ти, нова идейо! Слушай ме сега какво ти говоря, аз ги разбирам нещата. Ако искаш да окупираш голяма територия и да бъдеш „архитектурен акцент“ в мозъчния ни ландшафт, трябва да се тренираш. Безотказно. Достатъчно регулярно, за да укрепиш новия път! Трябва да влагаш усилия. Системно, всеотдайно и с любов.
Защото основното правило за мозъчната пластичност е, че когато две области започнат да си взаимодействат, да съжителстват заедно, те взаимно си влияят и образуват едно ново цяло. С нова когнитивна лекота и свързаност.
Когато например инстинктивно поведение започна да съжителства с цивилизовано действие, тези две невронални мрежи започват да се уравновесяват взаимно. Създават ново цяло, наречено сублимация.
Трети пример
Имам наличен фиксиран вреден навик, деструктивен мисловен модел или поведение – прекалено пушене, пиене, късно лягане или поддържане на токсични отношения с околните. Решавам да инсталирам нова здравословна промяна. Искам да се науча да прощавам, да не живея с обидата и да не страдам. Започвам работа с целенасочено умствено усилие и съсредоточие, всеки ден по 30 минути върху новия мисловен и поведенчески модел.
И ето че изненадата за мозъка е факт:
– Яааа… – казва си мозъкът – за моя ресурс се появи нов играч?! Появи се нов конкурент. Той изисква моето внимание, настоява за моя фокус, взема от моята енергия!
И старата схема лека-полека започва да губи равновесие. Защото се появява нов полюс, който опитва да уравновеси старата невронална мрежа.
Има конкуренция, има публика, задава се първенство…
Естествено, че всичко това става бавно и изисква много време, изисква години.
Но трудът си струва.
Интегралната същност на нашия мозък е такава.
Има стъпки, които да предприемем и да се възползваме от невропластичността.
Успешните хора постигат целите си заради това, което правят.
Създаваните с години ритуали, умения, мисловни и поведенчески модели оползотворяват способността на ума ни да насочва поведението към автопилот. Рутинните процедури правят желаното поведение автоматично.
Тази висока цел е свързана с много положителни здравни резултати – по-добро психично здраве, по-малко депресия, по-добър сън, самоприемане, дълголетие и забавен темп на когнитивен спад с напредване на годините.
Да, болката и страданието са част от потока на живота. Но във величествената зала на нашия невропластичен мозък, ние можем да инсталираме нова конструкция. Алтернативна. Друга. Но най-важното – конкурентна! Нов асоциативен спусък. Той е нещо като код за влизане в звеното на системата. А ключът за създаване на нова карта върху територията на мозъка е този.
Да държим мозъка си винаги ВКЛЮЧЕН. Включен за градивните идеи. И ефикасно да пренасочваме вниманието върху здравите намерения. Да разширяваме каскадата от активност в мозъка към новите, насочени действия! Да създаваме очарователни по характер нови карти върху светилището наречено мозъчна кора. И след време ще успеем да сглобим по-нов живот с по-красиви контури.
Както отбелязва колегата ми Стивън Кослин, когнитивен невролог от Харвард, има една основополагаща концепция на разсъдъка, има умствени навици и рефлекси, които трябва да бъдат преподавани на всички деца и после да се затвърждават от нас като пораснем. Когато се стигне до преразпределение на обработващата мощ на мозъка, надпреварата за най-ценния ресурс печелят най-тренираните неврони. Техните кръгови системи са най-бързи.
Човек може да има съществен опит с мързел, маниакалност, друсане с кокаин, неудоволствие, омраза, безпомощност, преяждане, депресия, тъга, песимизъм. Всичко това затвърждава пластичната промяна в мозъка и заклещва поведението в неизменна деструктивна повторяемост. С упоритите вредни навици винаги е така. Тренираните неврони се активират много бързо, групират се, подкрепят се и обработват решението за определено поведение моментално. Бързите неврони се съюзяват и бързо стават силни отборни играчи.
Можем ли обаче да ги разбием?
Тайната на отговора отново се крие в непроницаемата вълшебна кутия, разположена върху раменете ни.
Това е все едно на терена да играят Реал Мадрид срещу Неймар.
Ако и Неймар да струва 220 милиона евро и да е свръхмодерно техническо бижу, един от най-ценните играчи в света, сам няма шанс.
Титлата е отборна.
„Отборът от лоши решения и навици“ обаче може да бъде разбит.
Затова да не закъсняваме!
Да създаваме нови възпитаници. Да ги отглеждаме. Да водим добрите идеи на тренировки.
Да попълваме този ни отбор за личностно развитие с нови играчи.
Да започнем.
Да действаме.
Да отглеждаме конкуренция на лошотията, демоните и тъмата.
Всеки ден.
Да бъдем.
Кавалери на розата.
Розата на невропластичността.
