В поп-културата непрекъснато се говори за пристрастеност към какво ли не и редовно се спекулира с наркотичния ефект на тривиални храни и безалкохолни напитки. Истината е, че наркотиците си остават най-потентните пристрастяващи вещества, но дори тяхното действие не е лесно за остойностяване и съпоставка.
В научната литература пристрастяващият (и увреждащ) потенциал на наркотиците може да бъде пречупен през редица гледни точки – вреди, цена на улицата, степен на активиране на допаминовата система, субективно удоволствие от употребата, сериозност на абстинентните симптоми след отказ и не на последно място – лесно ли се развива зависимост към него?
Фармакологичният ефект не е единствената предпоставка за формирането на зависимост. Индивидуалните особености и околната имат решаващо значение за това дали човек ще стане зависим от едно вещество. Класически пример откриваме в историята за американските войници, от които поне 20% са пристрастени към хероин по време на Виетнамската война [1]. За огромната част от тях зависимостта трае до момента на тяхното завръщане в родината [2]. Поуката тук е, че с елиминирането на контекста, довел до зависимостта, може да се изкорени и самата зависимост, без значение колко потентен е самият наркотик.
През 2007 професор Дейвид Нът и колектив [3] събират панел от експерти по наркотични зависимости, като една от целите на събирането е да се разработи оценъчна рамка за вредата от наркотиците.
Използвана е трибална скала, по която са класифицирани редица дроги, а в топ 5 попадат:
1. Хероин
Хероинът е класиран като най-вреден и пристрастяващ с оценка 3 от 3. Този опиат има изключително силен ефект върху мотивационната система в мозъка и може да доведе до прираст на нивата на допамин с до 200% [4]!
Вреда от хероина може да бъде околичествена по различни критерии. Единият от тях е рискът от свръхдоза – известно е [5], че потенциално смъртоносното количество хероин е едва пет пъти по-голяма от обичайно инжектираните дози. Хероинът е вреден и от гледна точка на публичното здраве, като едно английско проучване [6] го поставя на второ място по обществена вреда.
Оценено е, че световният пазар на нелегални опиати, в това число и хероин, възлиза на 68 милиарда долара през 2009 година. По данни от последния World Drug Report [7] се наблюдава нарастване на световния опиатен пазар до 19,4 милиона употребяващи през 2016 година. Това са 0,4% от населението на възраст между 15 и 64 години.
2. Кокаин
Действието на кокаина също се свързва с невротрансмитера допамин. Разликата е, че вместо да води до прекомерно отделяне на допамин, кокаинът блокира нормалното рециклиране на химикала и по този начин води до неговото свръхнатрупване в синапсите и усещане за еуфория.
В експерименти с животински модел [8] е установено, че кокаинът води до повече от трикратно покачване на допамина над нормалните нива. В глобален план броят на употребяващите кокаин се оценява на между 13,9 и 22,9 милиона, с близо 7% прираст за 2016 година спрямо предходната и пазар, възлизащ на 75 милиарда долара.
Крек кокаинът е кристална форма на кокаин, предназначена за пушене, чиито ефект е значително по-силен от този на кокаина. Той е оценен от експертите в цитираното по-горе английско проучване като трети по вреда за обществото, докато прахообразният кокаин е на пето място в тази класация.
Около 21% от хората, опитали кокаин, развиват зависимост към веществото в даден период от живота си [9].
3. Никотин
Никотинът е основното пристрастяващо вещество в тютюна, което от белите дробове постъпва в кръвообращението, а чрез него – в мозъка.
Близо 80% от хората, които палят цигара, развиват зависимост от тютюнопушенето в рамките на живота си. СЗО оценява, че в света има около 1,1 милиарда пушачи и че тютюнът убива до 50% от хората, които го употребяват. Това са над 7 милиона души годишно, като някои прогнози сочат, че жертвите на тютюнопушенето ще надхвърлят 8 млн. годишно до 2030 година [10].
Човекът е единственото животно, което пуши тютюн доброволно, но в лабораторни условия плъховете с готовност извършват действия, които водят до администриране на никотин в кръвообращението им. Това предизвиква покачване на допамина в мозъците им с 25–40% [11].
4. Барбитурати
Барбитуратите са клас лекарства, които потискат централната нервна система и чието оригинално предназначение е било да лекуват тревожност и безсъние. Те препятстват нормалното протичане на химичните сигнали в мозъка, ефектът от което е деактивиране на цели мозъчни области.
Администрирани в ниски дози, барбитуратите могат да причинят еуфория, но с тях лесно може да се предозира, което води до потискане на дихателните функции и, евентуално, смърт. В близкото минало, когато барбитуратите са били широко застъпени в рутинната медицинска практика, пристрастеността към тях е била много разпространена. Постепенната им замяна с бензодиазепини води до драстично ограничаване на употребата и злоупотребата с тях.
Тук ясно личи контекстуалният елемент на пристрастяването – колкото и пристрастяващо да е едно вещество, ако то не е леснодостъпно, то и вредата от него ще бъде ограничена или дори отсъстваща.
5. Алкохол
Алкохолът е класиран на пето място от панелистите с 1,9 от 3. Макар и напълно легален, етанолът оказва редица ефекти върху централната нервна система и увеличава нивата на допамин в мозъка в широки граници според приетото количество – между 40 и 360% [12].
Около 22% от опиталите алкохол стават зависими от него през живота си. Според последния доклад на СЗО на тема „Алкохол и здраве“ [13], около 2,3 милиарда души в света употребяват алкохол понастоящем и над 3 милиона души са загубили живота си в резултат от вредна консумация през 2016 година.
Това означава, че 1 от 20 смъртни случая в световен план може да бъде отдаден на злоупотребата с алкохол. Алкохолът може да причини поне 7 вида рак [14] и редица сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания.
По данни от СЗО (.pdf, 1,11 MB), от всичките смъртни случаи, дължащи се на алкохол, 32% са в резултат от непреднамерени инциденти, а 13,7% – на преднамерени инциденти. Аритметиката показва, че близо половината от жертвите на алкохола умират в инциденти.
В света има 237 мъже и 46 милиона жени, които страдат от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. Най-високо е разпространението на този тип разстройства в Европа (14,8% при мъжете и 3,5% при жените) и особено в страните с по-висок жизнен стандарт.
Други изследователи категорично класират алкохола като най-вреден наркотик, далеч преди хероин, крек и метаамфетамин – не само заради тежкото му бреме върху потребителите, но и заради множеството косвени жертви на неговата употреба.
Източници:
[1] Robins, L. N., Helzer, J. E., Hesselbrock, M., & Wish, E. (2010). Vietnam veterans three years after Vietnam: How our study changed our view of heroin. The American Journal on Addictions, 19(3), 203-211.
[2] Robins, L. N., Davis, D. H., & Nurco, D. N. (1974). How permanent was Vietnam drug addiction?. American Journal of Public Health, 64(12_Suppl), 38-43.
[3] Nutt, D., King, L. A., Saulsbury, W., & Blakemore, C. (2007). Development of a rational scale to assess the harm of drugs of potential misuse. The Lancet, 369(9566), 1047-1053.
[4] Wise, R. A., Leone, P., Rivest, R., & Leeb, K. (1995). Elevations of nucleus accumbens dopamine and DOPAC levels during intravenous heroin self‐administration. Synapse, 21(2), 140-148.
[5] Gable, R. S. (2006). Macroscope: The Toxicity of Recreational Drugs. American scientist, 94(3), 206-208.
[6] Nutt, D. J., King, L. A., & Phillips, L. D. (2010). Drug harms in the UK: a multicriteria decision analysis. The Lancet, 376(9752), 1558-1565.
[7] United Nations Office on Drugs, & Crime. (2018). World drug report 2018. United Nations Publications.
[8] Pettit, H. O., & Justice Jr, J. B. (1991). Effect of dose on cocaine self-administration behavior and dopamine levels in the nucleus accumbens. Brain research, 539(1), 94-102.
[9] Lopez-Quintero, C., de los Cobos, J. P., Hasin, D. S., Okuda, M., Wang, S., Grant, B. F., & Blanco, C. (2011). Probability and predictors of transition from first use to dependence on nicotine, alcohol, cannabis, and cocaine: results of the National Epidemiologic Survey on Alcohol and Related Conditions (NESARC). Drug and alcohol dependence, 115(1-2), 120-130.
[10] Mathers, C. D., & Loncar, D. (2006). Projections of global mortality and burden of disease from 2002 to 2030. PLoS medicine, 3(11), e442.
[11] Lecca, D., Cacciapaglia, F., Valentini, V., Gronli, J., Spiga, S., & Di Chiara, G. (2006). Preferential increase of extracellular dopamine in the rat nucleus accumbens shell as compared to that in the core during acquisition and maintenance of intravenous nicotine self-administration. Psychopharmacology, 184(3-4), 435-446.
[12] Weiss, F., Lorang, M. T., Bloom, F. E., & Koob, G. F. (1993). Oral alcohol self-administration stimulates dopamine release in the rat nucleus accumbens: genetic and motivational determinants. Journal of Pharmacology and Experimental Therapeutics, 267(1), 250-258.
[13] World Health Organization, & World Health Organization. Management of Substance Abuse Unit. (2018). Global status report on alcohol and health, 2018. World Health Organization.
[14] Boffetta, P., & Hashibe, M. (2006). Alcohol and cancer. The lancet oncology, 7(2), 149-156.
