Макар и опитите за сняг към момента да изглеждат неубедителни, календарът показва, че зимата наближава а успоредно с това расте вероятността за обилни снеговалежи. Не сме правили специално проучване по въпроса, но ако можем да разчитаме на традициите в метеорологичната журналистика, и тази зима би трябвало да бъде най-студената за всички времена и да ни зарине под тонове или дори гигатонове снежна покривка.
И тъй като вече споменахме думата сняг точно три пъти, нека си поговорим за науката на снеговалежа. Къде вали и как вали сняг? Истина ли е, че няма две еднакви снежинки? Как си взаимодействат снегът и глобалният климат? И можем ли да си направим сняг в дни като днешния, когато навън е повече кафяво, отколкото бяло?
Как се формира снегът?
За да се оформи сняг, трябва да са налични две условия. Първо, трябва да има някакво минимално количество влага във въздуха. Ето защо някои пустини като сухите долини на Макмърдо в Антарктика [*] могат да страдат от острата липса на сняг въпреки ултраниските си температури. Тази зависимост от влажността води и до т.нар. езерен ефект – влиянието на големите езера върху регионалния климат в посока обилни снеговалежи. Сухият студен въздух, преминаващ над езерото, има свойството да прихваща влага от по-топлата вода отдолу и да я превръща в снежни кристали.
Колко студен трябва да бъде този въздух ли?
Трябва да бъде достатъчно студен, което е под нулата по Целзий (и под 32 градуса по Фаренхайт). Тук говорим за атмосферната температура или температурата в атмосферния слой, където се формира снегът. А ако температурата на земната повърхност също е достатъчно студена, снегът има всички основания да достигне до земята и да се натрупа. В противен случай снегът може да се разтопи в полет, което обикновено се случва, когато земната температура надвишава 5 градуса по Целзий (или 41 по Фаренхайт).
Има ли две еднакви снежинки?
Снегът пада или под формата на единични снежинки, които по същността си са струпвания от ледени кристали, или под формата на струпвания от снежинки. Снежинките ВИНАГИ са симетрични и хексагонални – имат шест върха.
Когато водна капчица срещне поленова или прахова частица в атмосферата, двете структури се сливат, образувайки леден кристал. Водните пари във въздуха постепенно полепват по този кристал, замръзвайки в посока навън и често образувайки характерните за снежинката лъчи или стрелки, ако предпочитате.
Симетричната и хексагонална природа на снежинката произтича от геометрията на водната молекула и подредбата, която е най-типична при струпването на множество водни молекули в обичайните условия на заледяване.
Вероятно е от горното обяснение не се разбира нищо, затова ви предлагаме далеч по-ясното изображение по-долу, плюс едно изключително подробно описание на английски от блога The Story of Snow за любознателните.
Но могат ли да бъдат видени две еднакви снежинки, все пак?
Снежинките е оформят според атмосферните условия, които ги очакват по пътя им надолу към земята – температура, влажност и какво ли още не. И тук има един почти приказен момент – тъй като пътешествието до земната повърхност на всяка снежинка е уникално, тя преминава през своя уникален набор от атмосферни условия и така придобива свой уникален облик.
Така например снежинките, образували се при -5°C имат по-издължена форма, а образувалите се на далеч по-студените -15°C снежинки са по-плоски. Но пък шестте лъча на всяка снежинка споделят обща съдба, затова и формата им остава идентична. Резултата наричаме симетрия, известна още като красота и за него благодарим не на пластичен хирург от билборд в центъра на града, а на майката природа навсякъде около нас.
В следното видео можете да се насладите на няколко микроскопски изображения на прелестни снежинки, а в още по-следното видео ще се дивите на процеса на формиране на снежинките.
Относно габаритите на снежинките можем да кажем, че повечето от тях не могат да се похвалят с диаметър над 1 см, но ако попаднем в перфектната буря от обстоятелства (температура, близка до точката на замръзване, липса на вятър и нестабилна атмосфера), има шанс да се дивим на над 5-сантиметрови снежинки.
Каква е връзката между сняг и климат?
Единични климатични събития като снежни бури и виелици потенциално могат да доведат до дългосрочни промени в климата като вариации в температурата, влажността и валежите.
Снежните покривки спомагат за регулиране на температурата на земната повърхност, а топенето на снеговете възстановява водните запаси в реки, езера и язовири. И обратното – по-кратките и по-меки зими с по-слаби снеговалежи обикновено вещаят предстояща оскъдица на воден ресурс.
Снегът също така има много висока отражателна способност, известна още като албедо. Тоест, добър е в отразяването на слънчева светлина. За сравнение, други естествени покривки като растителността и пръстта отразяват едва 10-30% от слънчевите лъчи, докато снегът може да отрази до 90% от тях. Изпращайки слънчевата енергия обратно в космоса, снежната покривка предотвратява затоплянето на планетата, което има своя екологичен смисъл дори през зимата.
Направи си сняг?
С оглед неубедителните опити за сняг, може и да ни се наложи да прибегнем към подръчни материали за създаването на подобаващо коледно и новогодишно настроение.
В интернет изобилства от рецепти за домашен… сняг. Много от тях настояват за смесването на равни количества бакпулвер и царевично нишесте, и добавянето на вода до получаването на леплива снежноподобна консистенция, годна за оформянето на снежни топки.
Но понеже имаме афинитет към различните неща, намерихме за вас една различна рецепта, която залага на бакпулвер и балсам за коса. Така хем снежният ви човек ще ухае приятно, хем няма да имате против да ви уцелят със снежна топка в главата. В името на една по-гъста, лъскава и лесна за разресване новогодишна нощ, разбира се!
[*] Едно от основните изисквания за наличието на пустиня е малко количество валежи и ниска атмосферна влажност. Поради тази причина Земята си има не само известните на всички ни горещи пясъчни пустини, но и леденостудени полярни пустини.
