В първата част от поредицата статии, посветени на мотивацията, разгледахме базовия похват за канализиране на усилията ни – преминаване от еднократни и спорадични мотивационни тласъци към целенасочено влагане на енергия в определена посока, ежедневно и постоянно.
Изграждането на навици като инструмент за постигане на цели не е ново или гениално научно разкритие, което от този момент нататък ще промени коренно живота ни. Темата е широко дискутирана и съществува огромен обем литература, разглеждаща различните аспекти на тази концепция.
В настоящата статия ще разгледаме една съвсем проста, но ефективна техника за това как всъщност да построим една устойчива и подредена система от навици и последователни действия, чрез които да създадем инерция, дори когато мотивацията ни не е налице.
Какво всъщност означава навик?
Две от основните дефиниции на понятието „навик“ са:
- „поведение, придобито чрез чести повторения, което се изразява в редовна и повишена способност за извършване на определени дейности“ и
- „придобито поведение, станало почти неволно и неосъзнато“[1].
С други думи, навикът е действие, което не изисква наличието на силен нов стимул, какъвто е мотивацията. Затова например казваме и „събудих се по навик“ – толкова време го правя, че вече се случва без съзнателно да влагам усилие.
Тъй като усещането за мотивираност отминава, ако не построим тази структура от навици, за които да не е нужно постоянното влагане на осъзнато усилие, няма да сме в състояние да се движим устойчиво към целите си. Така ще напредваме единствено в отделни откъслечни моменти на мотивираност, след които отново ще следват продължителни паузи.
Тъй като разполагаме само с 24 часа на денонощие и нито минута повече, доколко ефективно се придвижваме към целите си зависи изцяло от това как сме построили поредицата от действия, които извършваме през това време. Без значение дали се казваме Бил Гейтс или Илон Мъск, ние разполагаме с един и същ времеви ресурс и разликата в резултатите идва от разликата в построяването и използването на тези 24 часа.
Вашите 24 часа като на длан
Първият много прост, но наистина мощен похват, който ще разгледаме в тази поредица, е свързан именно с това как използваме времето си всеки ден. Със съвсем минимални усилия можем да придобием цялостна представа доколко се движим в желаната от нас посока.
Необходимо е да отделим няколко минути и на един лист да напишем какво правим през 24-те часа, с които разполагаме ежедневно. Без да преувеличаваме или да описваме как бихме искали да изглежда, важно е да бъдем искрени със себе си.
След като вече имаме този списък с действия, вече имаме обяснение за резултатите, които имаме сега, и прогноза за резултатите, които ще имаме занапред. Само с един поглед върху това как използваме 24-те си часа бихме могли да предвидим до голяма степен къде ще се намираме след 2, 3, 5 или дори 10 години, ако се придържаме към това поведение. Ако установим, че тази карта ни води в посоката, която желаем – продължаваме по план. Ако видим, че настоящата карта не води към целите, които искаме да постигнем, можем да започнем да я анализираме, за да разберем в кои моменти механизмът не функционира целенасочено и енергията изтича.
Преосмисляне на приоритетите
Да се върнем обратно към аналогията с велосипеда със спукани гуми от предходната статия. Единият вариант е да продължим да влагаме огромни усилия, без да разбираме защо не се придвижваме до желаните резултати. Другият е да обърнем поглед към конструкцията на системата и да забележим, че едната гума е спукана.
Може би прекарването на 2 часа дневно в преглеждане на статуси в социалните мрежи е елемент от програмата, който не допринася за развитието, което търсим. Може би събуждането в 10 часа сутринта е още един елемент, който бихме могли да оптимизираме. Може би гледането на още един сезон от любимия сериал е поредното място, където изтичат енергия и време от оскъдните ни 24 часа…
Предложените примери са именно това – просто примери. Целта на този метод е да получим реалистична и адекватна представа за направленията, в които влагаме усилията си ежедневно, тъй като така се определя и генералната посока на развитието ни. Мотивацията може да трае часове, дори понякога дни, но не е достатъчна за постигане на дълготрайни цели. Именно затова е необходимо да преосмислим ежедневните си навици и поведение и да оценим доколко те спомагат за придвижване на велосипеда напред.
В следващата статия от поредицата ще продължим да изследваме актуалната тема за мотивацията, като разгледаме нови практически техники и методи за създаване на навици и рутина, които да ни тласкат, когато мотивацията нe стига!
