Хилядолетия наред миризмите помагали на лекарите да разкриват диагнозата. Така например за захарен диабет говорела сладникавата миризма на урината. Този подход не се среща особено в модерната медицина – кога за последно прегледът ви е включвал помирисване? Но ето че нови изследвания показват, че миризмите могат да бъдат използвани за скрининг за болестта на Паркинсон.
Телесните миризми в животинското царство често сигнализират за здравословното състояние – психично и физично. Например гризачите отделят отличителни миризми, когато са стресирани. Миризмите на човешкото тяло също имат такава функция, освобождавайки широк спектър от летливи органични съединения, някои с миризма, други – без. Отделят се от различни части на тялото и варират с възрастта, диетата, пола, вероятно и поради генетични фактори. Летливите съединения могат да бъдат променени и от болестни процеси, съответно променящи и телесната миризма.
По тази причина, когато останалите диагностични средства били ограничени, лекарите използвали обонянието си за да диагностицират пациенти. В древна Гърция Хипократ е разпознал диагностичното значение на телесните миризми и докладвал специфични миризми за няколко заболявания. През 1776 г. д-р Матю Добсън извлякъл бяла, гранулирана пудра с вкус и мирис на захар от урината на пациенти с диабет. След време се установило и че съставът на издишания въздух се различава при пациентите с белодробен рак, възпалителни заболявания на белия и черния дроб, чернодробни и бъбречни нарушения и диабет.
Досега обаче имаше ограничени доказателства за връзката със заболявания на нервната система, може би с изключение на шизофренията – макар сведенията да са противоречиви, отдавна се твърди, че тези пациенти имат специфична, особена миризма.
Жената, подушила Паркинсон
Джой Милн усетила от съпруга ѝ да се носи необичайна миризма. Непрекъснато му казвала, че не си е взел душ или не е измил добре зъбите си. Не помагало. Всичко се изяснило, щом се сблъскала със същата „мускусна“ миризма, когато отишла на група за подкрепа на пациенти с Паркинсон.
Джой разказала това на изследователска конференция и вследствие д-р Тило Кунат от Единбургския университет я подложила на тестове.
Дали на Джой да помирише 12 тениски – половината носени от хора с Паркинсон, а останалите – от здрави доброволци. Тя познала и шестте, носени от пациенти с болестта. Освен това усетила миризмата и върху тениска на човек от контролната група без Паркинсон. Три месеца по-късно той бил диагностициран с болест на Паркинсон.
Каква е тази миризма?
Джой усеща миризмата на местата с високо производство на себум като челото и горната част на гърба. По тази причина изследователите взели проби от горната част на гърба на 43 пациента и 21 здрави участника, за да потърсят летливите съединения, свързани със заболяването. За целите на анализа използвали сложна технология, с която съкратили до 17 потенциалните стотици летливи съединения.
Джой потвърдила, че смес от тези 17 съединения или специфични комбинации дори от само 9 или 4, силно наподобява мириса, който усетила върху болните от Паркинсон. И така, вероятно тези съединения допринасят за уникалната миризма, асоциирана с болестта.
Перспективи
Това изследване очертава потенциала на анализирането на себум на болни от Паркинсон и повдига темата за възможността за неинвазивен скрининг чрез диагностично устройство с нос за тези базирани на миризма биомаркери. Такова устройство би позволило по-ранна диагноза и лечение за да се предотврати прогресирането на болестта.
Сегашното изследване обаче е ограничено от малкия брой участници (малко над 60). Следващите стъпки са да се изследва себумът на повече пациенти, да се извлече знаковата миризма и да се състави панел от свързани с болестта на Паркинсон биомаркери, базирани на миризми.
