Какво означава да бъдеш „мъж под чехъл“? Това е вечното клише, което тормози егото на всеки мъж от много време насам. Разбира се, всеки има различни гледни точки относно тълкуването на тази фраза. Нека първо да започнем с това какво точно означава според повечето разбирания. „Мъж под чехъл“ се подразбира като мъж, който е безхарактерен и се оставя на жената до него да го командори. Е, да, ама зависи!
Самият израз звучи не толкова приятен и може би оттам идва и мъжката омраза. Някой мъж чуе ли, че е мъж под чехъл, се сещате какви чувства се зараждат в него. Предимно негативни. И е разбираемо. Само си представете един мъж и отгорему чехъл. Все едно е смачкан. Е, сигурно всеки мъжки индивид си представя това. А за един мъж това е прекалено. Мъжкото его се брани и това е напълно естествено. И ние жените имаме гордост, която не обичаме да бъде потъпквана. Разбира се, тази фраза не се е зародила случайно.
Има мъже, които нямат мнениe по нито един въпрос, който се зароди в семейното гнездо. Оставят се на половинките си да ги командват и те да диктуват правилата. Често дори нямат право на абсолютно никакъв глас. С две думи сами се унижават, когато позволяват това. И са си виновни. Това е неоспорим факт. И колкото и странно да звучи – да, мъжете позволяват такова отношение и да, жените харесват такива мъже.
Но нека погледнем над израза „мъж под чехъл“ под един различен ъгъл
Все по-често започна да се злоупотребява с тази фраза. На съвсем свестни и стойностни мъже им се лепва етикетът „мъж под чехъл“ и то напълно несправедливо. Защо? Естествено, заради битовизмите. Че бил изхвърлил боклука, че сготвил, че изчистил цялата къща. Това, че помага на жената до себе си, прави ли го слаб мъж? Не, разбира се. Че се съобразява с нейните желания, опитва се да я направи щастлива, изслушва я. Извинява ѝ се, когато е виновен, а и не само, защото просто е мъж и иска спорът да приключи. Взима решение, което е съгласувано с нея и е намерен балансът. Това мъж под чехъл ли е? Или мъж, който уважава жената до себе си.
Дори мнението на актьора Кирил Ефремов е категорично. За него 90 процента от мъжете днес са под чехъл. Но за него това, че уважаваш жената, с която живееш и се съобразяваш с нея, не означава, че си под чехъл. Да си мъж под чехъл означава да бъдеш командван, да бъдеш слаб психически, а не физически. И е прав.
От далечната 2011 г. има странна статистика, че мъжете в България, които вършат изцяло домакинската работа, са приблизително около 100 000. Това се дължи на факта, че много жени имат професии, които не позволяват пълна отдаденост на домакинската работа. И това все повече се счита за нормално. Представете си, 7 години по-късно броят на готвещите мъже може би драстично се е увеличил и ще бъде много грубо и неправилно да ги наречем „мъже под чехли“, само защото тази, предната вечер или цялата седмица са приготвяли вечерята вкъщи.
Има много мъже, които се занимават с частен бизнес и имат персонал, който им го движи. Поради тази причина те си стоят почти през цялото време вкъщи и могат да си позволят да се погрижат за домакинската работа. Защото жените им са на работа и няма как да го направят те. И да, има жени, които въпреки че мъжете им са бизнесмени, работят. И когато този същият мъж готви всяка вечер, трябва да го наречем чехъл ли? Е, стига. Има много жени, които не работят, стоят си вкъщи по цял ден и чистят. Те жени под чехъл ли са? Длъжни ли са да го правят всеки ден? Нещата много лесно могат да се обърнат. Винаги. Въпросът е да се намери баланс и да изчистим речника и най-вече мисленето си от фрази като „мъж под чехъл“.
Статистиките все повече показват, че правата на жените се увеличават. Все повече им се иска да работят на квалифицирани позиции и да изкарват добри доходи, да имат мнение по важни въпроси и със самочувствие да защитават тезите си. Това грешно ли е? Не, разбира се. В дигитална публикация „Животът на жените и мъжете в Европа – статистически портрет“ за 2017 година, едни от изводите за жените е, че в ЕС нежният пол са с по-високо образование, но с по-ниско заплащане.
Анализи показват, че през 2016 година пък, жените са напуснали дома на родителите си на по-ранна възраст от мъжете. Това показва, че жените се борят самостоятелно и че искат да постигнат целите си. И това не изключва възможностите на силния пол. Мъжете трябва да се гордеят с такива жени до себе си, а не да бягат от тях. Като се замислим, когато един мъж има до себе си жена, която няма с какво да изпъкне и той задвижва и двамата, не е ли по-голям чехльо, че не може да си позволи жена с мнение и позиция? Ха, интересно.
Затова, скъпи дами и господа, въпросът не е кой е под чехъл и кой не е. Уважавайте жените си, уважавайте мъжете си, съобразявайте се с тях и се допитвайте до тях, създавайте диалог. Жената си е жена, все ще тропне с крак, в природата им е. Но ако е жена на място, никога няма да злоупотреби с правото да има глас.
Мъжът си е мъж, все ще се ядоса за нещо и ще се развика. Това пък си е тяхната природа. Но ако везната не се накланя в определена посока и решенията са взаимни, съгласувани и накрая щастливи, „под чехъл“ се превръща в една излишна фраза. Фраза, която напълно логично има правото да отлети далеч и да не се връща.
„Мъж под чехъл“ не е слабодушие, а криворазбрано клише, което тормози честта на много мъже. Дерзайте, бъдете готини и давайте свобода на жените си. Това не ви прави чехльовци, това ви прави истински мъже!
