Когато стане дума за любов, настава и суматоха. Любовта има толкова проявления и форми, колкото са и хората по земята. За някои тя е романтична и нежна, за други – ожесточена и отмъстителна, за трети е дори вулгарна. Не можем да отречем, че в присъствието на истинската любов, ние някак се смиряваме и тя ни облагородява.
В дните около обичан от едни и осмиван от други празник няма как да не се замислим за своята собствена интерпретация на този ден. Денят на Свети Валентин или денят на влюбените според католическата традиция е ден, в който хората празнуват романтичната любов и имат повод да я засвидетелстват един на друг.
Отвъд клишетата, отвъд безсмислените подаръци и кухите фрази, които изпразват любовта от съдържание, вместо обратното, нека все пак използваме повода, за да се зарадваме на това, че изобщо някога я е имало.
В един свят, изпълнен с толкова много ненавист и отчуждение, мисля си, всеки повод за обич трябва да се използва.
Затова нека разгледаме някои произведения на велики художници, които изобразяват любовта между двама души. Много често самите тези художници са страдали или са причинявали страдание. Но способността им да видят и нарисуват искрената, силната, страстната и вездесъща обич е нужно да ни бъде показвана, отново и отново. За да вярваме и ние, отново и отново, че я има и че е възможна.
Целувката, Густав Климт
„Целувката“ („Любовници“) е картина, нарисувана от австрийския художник-символист Густав Климт между 1908 и 1909 година, в зенита на неговия „Златен период“, когато той рисува голям брой творби в подобен стил и техника на позлата. На нея са изобразени мъж и жена в прегръдка в типичния стил за течението „ар нуво“ или „югендстил“, както е по-популярен в австрийската школа.
Климт обрисува двойката в момент на интимност на фона на плосък, екстравагантно блестящ мотив. Смята се, че моделите за тази картина са самият Климт и спътницата в живота му, модната дизайнерка Емили Фльоге, но няма доказателство или писмено свидетелство в подкрепа на това твърдение. Други смятат, че жената на картината е модел, известна като „Червената Хилда“; поради силната прилика с модела на картините на Климт „Жена с боа от пера“, „Златната рибка“ и Даная.
Позлатата в картините на Климт е вдъхновена от пътуване до Италия, което той предприема през 1903 година. Когато посещава Равена, той вижда византийските мозайки в базиликата Сан Витале. За Климт плоскостта на мозайките и липсата на перспектива и дълбочина при тях само подсилвали златното им сияние. Това го подтиква и той да започне от този момент насетне да използва златна и сребърна декорация в собствените си творби.
„Любовници“, Рене Магрит
В този някак стряскащ образ виждаме близък кадър на целувка, чийто подробности са скрити от покривалото върху главите на двамата влюбени. Картината е първа от поредица от четири варианта със същото заглавие. Чрез воала, който скрива идентичността на образите, Магрит прави препратка към един общ подход на Сюрреализма – да използва маски, костюми и други подобни, за да прикрива действителността; за да покаже, че невидимото за очите е по-съществено.
За разлика от романтичния и дори еротичен образ на любовта в картината на Климт, тук зрителят е напрегнат от невъзможността за допир. Според някои тълкуватели това е символ на невъзможната любов. Други виждат в покривалото, което като че ли е увито около врата на мъжа, задушаващата любов. За трети двата воала приличат дори на смъртни покрови, което е твърде мрачна трактовка за раздялата, която неизменно грози и най-влюбените.
В съчетание със символното значение на използваните цветове, символиката на „Любовници“ категорично буди много размисли за значението на любовта по принцип.
„Рожденият ден“, Марк Шагал
Френският художник от руски произход Марк Шагал нарича любовта основния цвят в своите картини. А основният източник на любов през голямата част от живота му е неговата съпруга, Белла. Срещат се, когато тя е още ученичка, в родния и за двамата град в Беларус, Витебск. Въпреки силната съпротива на нейните родители, които смятат, че тя заслужава много повече, двамата се женят през 1915 г.
Картината „Рожденият ден“ е нарисувана няколко седмици след тази така мечтана от художника сватба. Тя е символ на една дълго чакана, изстрадана и триумфираща в крайна сметка, любов. Художникът изобразява сам себе си в полет, като че ли на „седмото небе“. И въпреки че полита от щастие, главата му е силно извита назад, към любимата му, която целува по устните. Белла държи красив букет и също е на път да полети.
Шагал рисува щампата върху калъфките на дивана с най-малки подробности, покривката на масата – също. Старае се във всички детайли да репродуцира точно мебелировката на стаята. Любовта засвидетелствана в тази картина, има конкретен декор, не е просто представа за любимата, както предишни негови картини, а наистина съществува. Замайващата безтегловност, която наблюдаваме при двойката от картината, е изключително поетична – думата „поезия“ често се използва от критиците в опит да се сравни стилът на Шагал.
