В научните среди често възниква въпросът редно ли е организации със стопанска цел да се бъркат в науката. И трябва ли да се доверяваме на проучванията, финансирани с бизнес пари. Днес няма да отговорим на тези въпроси, но пък за сметка на това ще ви покажем как понякога нуждите на бизнеса и общественият интерес могат да съществуват в съвършен синхрон. Също като бактериите в един организъм.
Представете си 32-годишния Луи Пастьор. Току-що назначен за преподавател по химия в Лилския университет, младият Пастьор се сблъскал с един типичен и за днешните учени проблем. Нуждаел се от пари, за да прави наука. И поради тази причина упорито обикалял частни производители, предлагайки им „по-добър бизнес чрез химия“.
Бизнесмените – средностатистически хора с купища предприемачески дух и нулеви научни познания, не били особено въодушевени от идеите на Пастьор. Всичките негови разяснения за магическите способности на химията да работи за индустрията оставали просто абстрактни идеи, подхвърлени в нищото:
„Пред вас стои един млад мъж, който гори от любопитство дори в присъствието на картоф. Защото от този картоф той може да произведе захар. А от захарта – алкохол!“
Звучи наистина трогателно и в крайна сметка някой се трогнал. Това бил мосю Биго – местен производител на спиртни напитки, чието цвекло спонтанно отказало да се превръща в алкохол. По онова време никой не разбирал абсолютно нищо от ферментация. Поради тази причина трансформацията на кореноплодните в „огнена вода“ била напълно мистериозен процес. А още по-мистериозно било неговото внезапно секване.
Но Пастьор разполагал с любопитство. И микроскоп. И с тях постъпил посвоему. Взел проба от „работещия“ казан, в който кашата от цвекло все още успешно ферментирала. Разгледал я под микроскопа и видял танцуващ рояк от жълти сферички. Те не просто танцували, множали се! Това били дрождите, за които днес знаем, че отговарят за ферментирането на захарите в етанол. След което разгледал проба от „повредения“ казан. И вместо жълти сферички, открил миниатюрни пръчковидни неща, пъплещи в бульона. Който бил отчайващо лишен от алкохол, но пък озадачаващо пълен с млечна киселина.
Пастьор съумял да пренесе няколко от малките пръчковидни организми в нов контейнер и демонстрирал, че подхранени по подходящия начин, те също се множат. Тъкмо тези микроби били замърсили казаните със захарно цвекло, надвили дрождите и саботирали производството на алкохол. Откъде се били взели те?
Младият Луи предположил (и с право), че загадъчните микроби се били взели от въздуха.
„И ако тези микроби помагат и пречат на цвеклото да се превръща в алкохол, то какво ли още могат те?“, чудел се той.
Твърди се, че именно тези негови разсъждения са му помогнали да доразвие небезизвестната микробна теория за заболяванията. Позовавайки се на наблюденията и догадките си, той установил биологичното естество на ферментационните процеси и показал на Европа, че бактериите са виновни за вкисването на виното, бирата и дори млякото. Също така демонстрирал, че микроорганизмите не се самозараждат от нищото, а могат да произлязат единствено от микроорганизми.
Впоследствие разработил процес на изваряване и последващо охлаждане на течността, чрез който бактериите можело да бъдат премахнати. Първият му опит в това направление е проведен на 20 април 1862 година. Днес, почти 160 години по-късно, продължаваме да наричаме процеса на негово име – пастьоризация.
През 1865 Пастьор помогнал за спасяването на копринената индустрия. Той доказал, че здравите бубени семена са атакувани от микроби, които ги разболяват. И че ако микробите бъдат елиминирани, бубите ще бъдат спасени. В крайна сметка разработил метод за отсяване на здравите яйца от инфектираните, като този метод се използва и до днес от копринените производители по цял цвят за предпазване от редица болести.
Първата си ваксина Пастьор открил пред 1879 – тя била срещу болест, наречена птича холера. След като неволно изложил пилета на атенюирана (отслабена) форма на вируса, той установява, че животните развиват устойчивост. В ръцете на Пастьор микробната теория дала още много ценни плодове – установени били причините и били разработени имунизации срещу болести като антракс, холера, туберкулоза и едра шарка.
Трябва да кажем, че Пастьор съвсем не е единствен баща на микробната теория. Тя е съвместно дело и завет на много велики учени като Агостино Баси, Игнац Семелвайс, Гидеон Ментел, Джон Сноу (не се шегуваме), Фридрих Хенле, Робърт Кох.
Но Луи Пастьор се нарежда на специално място сред тях. Уверено може да се твърди, че той променя медицината и бактериологията завинаги. Неуверено може да се твърди, че всичко започнало заради проблеми с алкохола.
