Трудно е да си музикален фен и да се намираш в Лондон за ограничен брой дни. Усещането е като това, което си представям, че е изпитвал Тантал от древногръцката митология – затънал до шията във вода, но вечно жаден. Застанал под превиващи се от изобилие плодни дръвчета, но вечно гладен.
Танталови са мъките при мисълта до колко музикална история можеш да се докоснеш на всеки ъгъл в този град и невъзможността да го направиш за няколко дни като турист. Вероятно това е невъзможно и за жителите му, защото това е една от световните музикални столици, където са се родили не просто стотици легендарни изпълнители, а цели жанрове и течения в музиката.
Препускайки от забележителност на забележителност, успях да отбележа и няколко легендарни места, свързани с музиката, която обичам. Дори и за вас музиката да не е начин на живот, силно препоръчвам списъка по-долу на всеки, който иска да обогати общата си култура и да усети ритъма на музикалния Лондон.
1. Роял Албърт Хол
Имах огромен късмет, защото бях в Лондон точно по време на Дните на отворените врати. Това е поредица от само няколко уикенда през цялата година, в които множество популярни сгради отварят врати за посетители и входът е безплатен. Много от тези сгради са по принцип затворени (Като „Скотланд Ярд“ например), а други предлагат платени обиколки за туристите през останалото време от годината.
Несъмненият ми избор беше сградата на Роял Албърт Хол. Една от най-красивите концертни зали в света, която приютява над 400 концерта годишно. Те са във всички музикални стилове – класически, рокендрол, джаз, блус, поп, уърлд … общото между всички е, че са легенди в жанра си. Списъкът на знаменитости с концерти там е прекалено дълъг и на практика обхваща всички големи звезди в музиката. По време на обиколката имах възможност да усетя каква е гледката на кралицата, тъй като тя включваше достъп до нейната ложа.
Любопитен факт е, че макар построена като концертна зала, при откриването ѝ се установило, че в акустиката има огромни проблеми и това наложило последващи реконструкции.
2. Мюзикъл в Уест Енд
Макар Меката на мюзикъла да е Бродуей в Ню Йорк, за Уест Енд в Лондон можем да кажем, че е неговата Медина. Всеки сезон предлага хитови заглавия, които гарантират главоломен успех на солистите в някоя от главните роли.
Въпреки че изборът е огромен, аз реших, че не мога да не заложа на класиката: „Фантомът на операта“ на легендарния Андрю Лойд Уебър в „Her Majesty’s Theatre“. Един от най-известните мюзикъли в света е поставен за първи път именно на тази сцена през 1986 г. и оттогава не е слизал от нея.
Трудно се описват сценографията, костюмите, режисьорските решения и най-вече актьорските, танцувални и певчески умения на изпълнителите. Всъщност е безсмислено да се описват. Класата е световна, а сравнението с нашата сцена – мъчително. Билетите са на прилични цени и не е трудно да бъдат запазени само няколко дни по-рано, тъй като този мюзикъл се играе всеки сезон, по няколко пъти в седмицата.
3. Пешеходната пътека на Бийтълс на „Аби Роуд“
Пешеходната пътека на улица „Аби Роуд“ в Лондон, на която е направена снимката за обложката на албума на Бийтълс, „Abbey Road“, е призната за част от културното наследство на Великобритания.
Снимката на обложката е направена там, тъй като пътеката е точно срещу легендарното студио, в което групата записва по-голямата част от творчеството си. На това място се е родила още много култова музика (например албуми на Пинк Флойд, Рейдиохед, Арета Франклин и др.), но обложката на албума на Бийтълс му отрежда статус на туристическа атракция.
Да пресечеш по стъпките на Джон Ленън, Пол Макартни, Ринго Стар и Джордж Харисън определено е изключително вълнуващо и макар да осъзнавам, че снимката, която имам от този момент няма да промени историята на музиката, я смятам за просто задължителна.
4. Електроцентралата „Батърси“ от албума „Animals“ на Пинк Флойд
Електроцентралата „Батърси“ е легендарна със своите четири бели комина и уникална архитектура и отново е част от британското културно наследство. Въпреки че е имало опити да бъде съборена, жителите на Лондон не допускат това и днес тя е в процес на реконструиране. Макар за нея да са предвидени нови функции (жилищни, развлекателни, търговски), емблематичният профил и комините са защитени.
Световната си слава си тя до голяма степен дължи на обложката на албума на Пинк Флойд от 1977 г. „Animals”. На нея е изобразено надуваемо прасе, което се носи между два от комините – образ, който Роджър Уотърс използва и до днес в своите концерти-спектакли като инструмент за политическа критика.
5. Оригиналното Hard Rock Café.
Вероятно твърде клиширано, но ако някога сте искали да посетите Hard Rock Café, то най-подходящото място несъмнено е неговият роден дом – Лондон. Първото заведение е открито в Рийджънтс Парк през 1971 г. и включва огромна колекция, която на практика представлява музей на рокендрола. 
Тук могат да се видят лични вещи и музикални инструменти на Джон Ленън, Джими Хендрикс, Лед Зепелин, Ерик Клептън и др.
