Знаете ли кое е скучно? Скучен е фактът, че всички статии и инфографики за диетичната ко́ла в интернет пространството са еднакви. Вече почти няма начин да отвориш материал за диетичната ко́ла, без да знаеш какво ще ти сервира той. За това монотонно онлайн съдържание ли се бориха Атанасов, Бърнърс-Лий и Зъкърбърг? Същото е да си пуснеш радиото и да знаеш коя песен върви, коя песен ще тръгне след нея и коя ще зазвучи още по-натам. И всичките да имат негативни послания. Пълна скука.
Обзет от тази скука, реших да напиша една различна статия за диетичната ко́ла. Различна с това, че ще ви представи популярната напитка в една необичайна светлина и че ще го направи на базата на научни доказателства. Пълен шок, да започваме!
В диетичната ко́ла има фосфорна киселина
Както може да бъде заподозряно от името ѝ, фосфорната киселина е отличен източник на минерала фосфор [1]. Бидейки част от съединението хидроксиапатит, фосфорът е основен структурен компонент на костната тъкан.
Фосфорът е нужен за протичането на т.нар. фосфорилиране – процес, от който зависи цялото производство и складиране на енергия в тялото. Благодарение на него имаме важни енергийни източници като аденозин трифосфат (АТФ) и креатин фосфат. Редица ензими, хормони и сигнални молекули се нуждаят от фосфорилиране, за да бъдат активирани.
Фосфорът може да бъде открит и в молекулите, изграждащи нуклеиновите киселини ДНК и РНК, които отговарят за съхранението и предаването на генетична информация. Поради отличните си буферни свойства, фосфорът спомага за поддържането на нормален алкално-киселинен баланс (pH).
Дефицитът на фосфор води до загуба на апетит, анемия, мускулна слабост, болки в костите, рахит, остеомалация, податливост към инфекции, изтръпване и иглички в крайниците, затруднено ходене и дишане. Тежкият фосфорен дефицит може да бъде животозастрашаващ.
Самата фосфорна киселина участва в строежа на фосфолипидите – жизненоважен градивен елемент на клетъчните мембрани. Приемът на фосфорна киселина значително подобрява бионаличността на рибофлавин [2] (витамин B2). Рибофлавинът допринася за нормалното производство на енергия и за метаболизма на желязото. Спомага поддържането на добро състояние на кожата, лигавиците, нервната система и зрението. Предпазва клетките от оксидативен стрес. Фактор е за оптималната кондиция на червените кръвни клетки.
Малко хора знаят, че, човешкото и кравето мляко също съдържат фосфорна киселина [3]. С това може и да се опитвам, но може и да не се опитвам да кажа, че ко́лата е потенциален техен заместител.
В диетичната ко́ла има газирана вода
Освен че е по-вкусна и по-забавна за пиене от нормалната вода, газираната вода може да бъде помощник в отслабването. Едно изпитване от 2012 година [4] открива, че напитката има краткотраен, но значим засищащ ефект, който превъзхожда ефекта на обикновената вода.
По-ранен научен експеримент [5] установява, че газираната вода значително подобрява състоянието на пациенти с нервен стомах (функционална диспепсия) и запек. В рамките на същия експеримент е открито, че газираната вода подобрява и изпразването на жлъчния мехур, което от своя страна намалява риска от камъни в жлъчката.
В диетичната ко́ла има аспартам
Противно на масовите схващания, подхранвани от еднообразни интернет статии, аспартамът е безвреден дори в дози, многократно надхвърлящи концентрацията му в литри диетична ко́ла [6], [7], [8].
Аспартамът не е значим носител на енергия, затова и напитките с него се водят „диетични“. Това означава, че приемът му не допринася за увеличаване на калорийния внос – нито по време на консумацията му, нито след това. Някои източници твърдят, че подсладителят причинява неестествен глад и води до преяждане, но науката не е на същото мнение. Както краткосрочните, така и дългосрочните изследвания показват [9], че приемът на подсладени с аспартам храни и напитки се свързва с непроменен или дори намален прием на калории.
Този феноменален за някои феномен може да се отдаде не само на липсата на калории в аспартама, но и на факта, че съединението вероятно потиска апетита [10]. Преди повече от 40 години е установено [11], че скришната подмяна на простите захари в менюто с аспартам води до спонтанно намаляване на калорийния прием с цели 25%! След обратната подмяна на аспартама със захари се наблюдава постепенно нарастване на консумацията.
Аспартамът е важен за здравето и заради състава си – той съдържа нужните за изграждането на протеините в тялото аминокиселини аспарагинова киселина и фенилаланин. Фенилаланинът естествено присъства в млякото на всички бозайници, но се предлага и отделно като хранителна добавка заради своите аналгетични и антидепресивни свойства. Той е директен прекурсор на невромодулатора фенетиламин, който е силно подценяван от хората, пишещи статии в интернет.
Фенетиламинът има изразени стимулиращи свойства, които водят до освобождаването на редица химикали на мотивацията и удоволствието, в т.ч. допамин и серотонин. Намира се в шоколада, но там се намират и много други неща като захари и мазнини, каквито в диетичната ко́ла не се намират. Защото е диетична. Поради каскадата от реакции, които приемът на фенетиламин предизвиква, веществото се продава отделно като средство за подобряване на настроението и намаляване на телесното тегло [12].
В диетичната ко́ла има кофеин
Всички знаем какво е кофеин и къде другаде се намира той, затова няма да ви губя времето в приказки за аденозиновите рецептори. За сметка на това ще ви разкажа три други приказки за кофеина – коя от коя по-хубави.
Кофеинът ни прави по-умни! Той увеличава притока на адреналин и допамин, което от една страна допринася за ободряващия му ефект, но от друга подобрява настроението и концентрацията [13]. Нещо повече, кофеинът увеличава работната памет [14], което го прави един истински дар от природата за човешките познавателни способности.
Кофеинът помага не само в ученето, но и в спорта! Дори единична доза от химикала е достатъчна за моментално подобряване на силата и мощността в анаеробния спорт (спринтове) [15], [16], включително и в тренирането с тежести [17], [18], [19]. Веществото също така има приложение за целите на следтренировъчното възстановяване, тъй като приемът му в комбинация с въглехидрати може да ускори възстановяването на гликогеновите запаси в мускулите [20].
С кофеин се отслабва по-лесно! От една страна той притежава т.нар. термогенен ефект [21], [22] – в краткосрочен план увеличава производството на топлина, което гори калории. От друга страна имаме налице сравнително слаб, но въпреки това значим липолитичен ефект – в дългосрочен план консумацията на кофеин подобрява освобождаването на мастни киселини от триглицеридите и тяхното усвояване за енергия [23].
В диетичната ко́ла има естествени аромати
Тук поне не рискуваме да влезем в разрез с популярните разбирания – всичко, що е натурално, е полезно! Естествените аромати в ко́лата са екстракти или есенциални масла от подправки, плодове, зеленчуци, билки, корени и кори. Всички те са богати на флавоноиди и други биоактивни съединения с антиоксидантен, противовирусен, антибактериален, противогъбичен, имуномодулиращ и потискащ възпаленията ефект. Истинска съкровищница!
Ама вие сериозно ли?!
Да. И не съвсем. Основната цел на настоящата статия е да послужи като показно за тенденциозно подбиране на научни доказателства в подкрепа на дадена теза. В днешно време всеки човек с достъп до интернет и две по-големи капки мозък в главата може да построи убедително подобие на аргументация, за да защити и наложи дори най-абсурдната гледна точка [24]. Много често дори не е нужно да се стига дотам – потискащо голям дял от народа е склонен да повярва дори на анонимен текст без източници, стига той да му звучи „логично“.
Ако четете тези редове с желанието да разберете дали диетичната ко́ла е полезна или вредна, ще трябва да ви разочаровам. Диетичната ко́ла е такава, каквато е. Какъв ефект ще има консумацията ѝ върху човешкото здраве зависи от редица вътрешни и външни фактори, които са… как да ви кажа… много и най-различни.
Множество хора успяват да се придържат по-стриктно към диетите си благодарение на диетичните напитки. Когато тези хора са с наднормено тегло и бъдат включени в краткострочни наблюдения, данните от проучванията показват, че има „връзка между консумацията на диетични напитки и наднорменото тегло“. Обстоятелството, че тази връзка може да е обратна, често остава пренебрегнато.
Друго множество от хора използва диетичната ко́ла като извинение да си поръча голям хамбургер и големи пържени картофки. Тези хора обикновено не разбират, че „диетично“ не е равнозначно на „с отслабващ ефект“ и не те прави да си „на диета“. Трети хора страдат от фенилкетонурия – това е вроден дефект в метаболизма на аминокиселината фенилаланин. За тях приемът на продукти, подсладени с аспартам, е особено противопоказан.
Мога да изреждам групи хора и примерни ситуации с диетична ко́ла до безкрайност, но няма да го направя. Надявам се, че казаното дотук е достатъчно, за да се съгласим по един въпрос – нито една храна или напитка не може и не трябва да се разглежда във вакуум, когато става въпрос за човешкото здраве.
Нещо повече, нито една храна или напитка не е „полезна“ или „вредна“ сама по себе си, независимо колко убедително някой ви говори или пише за това. Определени храни попадат в определени хора с определена честота, в определени количества и в определен контекст. Без да сме наясно с всичките тези „определени“ неща, ефектът от храненето остава до голяма степен неопределен.
Източници:
[1] Potter, L. M., Potchanakorn, M., Ravindran, V., & Kornegay, E. T. (1995). Bioavailability of phosphorus in various phosphate sources using body weight and toe ash as response criteria. Poultry science, 74(5), 813-820.
[2] Houston, J. B., & Levy, G. (1975). Effect of carbonated beverages and of an antiemetic containing carbohydrate and phosphoric acid on riboflavin bioavailability and salicylamide biotransformation in humans. Journal of pharmaceutical sciences, 64(9), 1504-1507.
[3] Lenstrup, E. (1926). The phosphorus content of human milk and cow’s milk. Journal of Biological Chemistry, 70(1), 193-202.
[4] Wakisaka, S., Nagai, H., Mura, E., Matsumoto, T., Moritani, T., & Nagai, N. (2012). The effects of carbonated water upon gastric and cardiac activities and fullness in healthy young women. Journal of nutritional science and vitaminology, 58(5), 333-338.
[5] Cuomo, R., Grasso, R., Sarnelli, G., Capuano, G., Nicolai, E., Nardone, G., … & Ierardi, E. (2002). Effects of carbonated water on functional dyspepsia and constipation. European journal of gastroenterology & hepatology, 14(9), 991-999.
[6] Spiers, P. A., Sabounjian, L., Reiner, A., Myers, D. K., Wurtman, J., & Schomer, D. L. (1998). Aspartame: neuropsychologic and neurophysiologic evaluation of acute and chronic effects. The American journal of clinical nutrition, 68(3), 531-537.
[7] Butchko, H. H., Stargel, W. W., Comer, C. P., Mayhew, D. A., Benninger, C., Blackburn, G. L., … & Leon, A. S. (2002). Aspartame: review of safety. Regulatory Toxicology and Pharmacology, 35(2), S1-S93.
[8] Magnuson, B. A., Burdock, G. A., Doull, J., Kroes, R. M., Marsh, G. M., Pariza, M. W., … & Williams, G. M. (2007). Aspartame: a safety evaluation based on current use levels, regulations, and toxicological and epidemiological studies. Critical reviews in toxicology, 37(8), 629-727.
[9] Rolls, B. J. (1991). Effects of intense sweeteners on hunger, food intake, and body weight: a review. The American journal of clinical nutrition, 53(4), 872-878.
[10] Rogers, P. J., & Blundell, J. E. (1994). Reanalysis of the effects of phenylalanine, alanine, and aspartame on food intake in human subjects. Physiology & behavior, 56(2), 247-250.
[11] Porikos, K. P., Booth, G., & Van Itallie, T. B. (1977). Effect of covert nutritive dilution on the spontaneous food intake of obese individuals: a pilot study. The American journal of clinical nutrition, 30(10), 1638-1644.
[12] Irsfeld, M., Spadafore, M., & Prüß, B. M. (2013). β-phenylethylamine, a small molecule with a large impact. WebmedCentral, 4(9).
[13] Haskell CF, et al. Cognitive and mood improvements of caffeine in habitual consumers and habitual non-consumers of caffeine. Psychopharmacology (Berl). (2005)
[14] Childs E, de Wit H. Subjective, behavioral, and physiological effects of acute caffeine in light, nondependent caffeine users . Psychopharmacology (Berl). (2006)
[15] Glaister M, et al. Caffeine and sprinting performance: dose responses and efficacy . J Strength Cond Res. (2012)
[16] Glaister M, et al. Caffeine supplementation and multiple sprint running performance . Med Sci Sports Exerc. (2008)
[17] Cook C, et al. Acute caffeine ingestion increases voluntarily chosen resistance training load following limited sleep . Int J Sport Nutr Exerc Metab. (2012)
[18] Del Coso J, et al. Dose response effects of a caffeine-containing energy drink on muscle performance: a repeated measures design . J Int Soc Sports Nutr. (2012)
[19] Mora-Rodríguez R, et al. Caffeine ingestion reverses the circadian rhythm effects on neuromuscular performance in highly resistance-trained men . PLoS One. (2012)
[20] Pedersen DJ, et al. High rates of muscle glycogen resynthesis after exhaustive exercise when carbohydrate is coingested with caffeine . J Appl Physiol (1985). (2008)
[21] Kim TW, et al. Caffeine increases sweating sensitivity via changes in sudomotor activity during physical loading . J Med Food. (2011)
[22] Astrup A, et al. Caffeine: a double-blind, placebo-controlled study of its thermogenic, metabolic, and cardiovascular effects in healthy volunteers . Am J Clin Nutr. (1990)
[23] Acheson KJ, et al. Metabolic effects of caffeine in humans: lipid oxidation or futile cycling? . Am J Clin Nutr. (2004)
[24] Myers, K. A. (2010). Cigarette smoking: an underused tool in high-performance endurance training. Canadian Medical Association Journal, 182(18), E867-E869.
