Напоследък малко неочаквани неща се случват на хранителния фронт. Народът претръпна да му слагат какво ли не в храната и вече на никого не му мига окото от новина за хляб със стрихнин, кисело мляко с генетичен материал от извънземни и инстантно кафе с пръст от гробищен парк.
Шегувам се с неща, които не са смешни, разбира се. Рецептата, която следва, също не е от смешните. Приемете я като упражнение по неочакваност, един последен опит да шокираме потребителя, след което светът да имплодира и да останат само извънземни хлебарки, нагъващи трохи от стрихнинов хляб в тъмния Космос.
Яркочервено и яко неугледно, на пръст мирише, големи петна оставя…
Абстрахирайте се за миг от мисълта за инстантно кафе и наистина се опитайте да отговорите на гатанката ми, защото работих върху нея поне 4 минути. Естествено, че отговорът е „червено цвекло“ и естествено, че ще го натикаме в кексчетата по един или друг начин.
Понеже народът претръпна, но продължава да се страхува от „химия“ в храната, започвам да работя по имиджа на цвеклото откъм възможно най-емоционалния му край. Разберете това – идеята за цвекло в кексчетата граничи с гениалния PR, защото от нея прескачаме в идеята за червен цвят на тестото с нула изкуствени съставки. Тази идея работи предимно в човешките въображения, защото пигментите на цвеклото деградират при по-висока и по-продължителна обработка в алкална среда, но пък нищо не пречи да ѝ се насладим чисто хипотетично.
Ако много държите да съхраните червения цвят на цвеклото дори по време на печене, има няколко неща, които бихте могли да направите. Според мен не си заслужава да ги опитвате на всяка цена, защото шансът да не ви се получи въпреки всичко е голям. Първо, сгответе цвеклото в много малко вода в микровълновата. Второ, гарантирайте му антиоксиданти и киселини в тестото – това е заложено в рецептата с добавянето на кисело мляко и лимонов сок, но въпреки това не сработи. Трето, добавете червена боя. Ха-ха, пак се шегувам!
Бета… бета… бета-какво?
Сигурно можете да напишете „червено цвекло ползи“ в Google и да си четете едни и същи хубави неща, затова ще възпра мейнстрийм превъзбудата си и ще го карам по-нишово и по-ъндърграунд, ако успеете да преживеете употребата на две чуждици в едно изречение.
По-абсурдното в случая е, че в червеното цвекло има бетанин – съединението, което може да ви помогне да постигнете естествен червен цвят в редица храни, но в същото време е класифицирано като добавка с Е-номер E162. За първи път бетанинът е изолиран точно преди 100 години – през 1918. Да му е честито!
Дълго време го класифицират като антоцианин и с това го причисляват към всички онези съединения, които отговарят за оцветяването и антиоксидантната защита на боровинки, къпини, малини, касис, черен ориз и още цяла орда от червени, сини, лилави и черни растения. След това се сещат, че той се различава от класическите антоцианини, защото има азот и му обособяват отделен клас – този на бетацианините. Там си прави компания със своя побратим, също наличен в цвеклото – бетанидин. От тях можете да търсите обяснение следващия път, когато ви се стори, че пикаете кръв.
Антиоксидирай това, противовъзпали онова!
Може би споменах, че бетанинът е антиоксидант, което тутакси го кара да звучи по-здравословно. Известни основания за това има, като например свойството му да предпазва различни клетъчни компоненти (протеини, липиди, ДНК) от окисляване. Макар и най-типичен, той далеч не е единственият антиоксидант в цвеклото – рамо до рамо с него са и други агенти като рутин, епикатехин и кафена киселина.
В допълнение и за разкош е редно да кажа, че напоследък нараства интересът към беталаините нараства заради способността им да потискат възпалителните процеси. Изследването им се прави най-вече с цел разработване на концентрирани хранителни добавки, които да се явят като алтернатива на нестероидните противовъзпалителни средства, но мисълта, че зад всичко това стои цвеклото, е някак натурална и окуражаваща.
Нитрат – враг или брат?
На нитратите традиционно се гледа с гражданско възмущение, но ако сте попадали на мои рецепти и друг път, сигурно знаете, че не съм възможно най-големият фен на традициите и масовите настроения.
Истината за нитратите е многолика, а неоспорими научни данни сочат, че огромната част от нитратите в човешката диета не идват от „химизирани“ колбаси и други индустриални изчадия, а от съвсем натурални и доказано полезни за здравето зеленчуци, в това число и цвекло.
Друг факт е, че в тялото нитратът от хранителни източници се преобразува в азотен оксид, а той, от своя страна, помага на кръвоносните съдове да функционират по очаквания от тях начин. При хора с високо кръвно нитратите (и цвеклото!) могат да имат нормализиращ ефект, а при възрастни хора могат да подобрят познавателните способности.
Ако нито сте хипертоници, нито сте възрастни, а сте млади, в цветущо здраве и възмутени от липсата на ползи от нитратите лично за вас, недейте така. Сокът от червено цвекло се лее в науката за спортното хранене като кръв във филм на Тарантино. Поради сърдечносъдовите му ефекти, добавянето на цвекло към спортната диета може да подобри работния капацитет, толерантността към високоинтензивни натоварвания и издръжливостта при редица активности – от ходене, до разцепване на ергометър.
Рецепта за цвекло, завоалирано в сладко тесто
Порции: 16 бр.
Време за приготвяне: 60 мин
Степен на сложност: 2 от 3
Хранителна информация (за 1 порция):
- Енергия: 155 ккал
- Въглехидрати: 18 г
- Мазнини: 8,5 г
- Протеини: 3,5 г
- Фибри: 1 г
Необходими продукти:
За тестото
- 3 средноголеми глави цвекло
- 2/3 чаша прясно мляко
- 1 с.л. ванилов екстракт
- 2 ч.л. лимонов сок
- 2 с.л. кисело мляко
- 1 чаша захар
- 60 г меко масло
- ¼ чаша олио
- 2 големи яйца + 1 белтък
- 2 ч.л. бакпулвер
- ½ ч.л. сол
- 2 чаши брашно
- 3 с.л. какао
За топинга
- 1 ч.л. ванилов екстракт
- 200 г нискомаслено крем сирене
- 50 г цедено кисело мляко
- 2 с.л. пудра захар
Метод на приготвяне:
- Сварете цвеклото, обелете го и настържете количество, достатъчно да напълни 1 чаена чаша. Смесете го с прясното мляко, киселото мляко, лимоновия сок и ваниловия екстракт в блендер и разбийте до получаването на гладка консистенция.
- Смесете мазнините и захарта в купата на миксер и разбийте до получаването на пухкава смес. Добавете яйцата едно по едно, плюс белтъка.
- В отделна купа смесете брашното, бакпулвера, солта и какаото.
- Пуснете отново миксера с мазнините и добавете на малки порции половината сухи съставки. След това постепенно добавете сместа с цвеклото и накрая – втората половина от сухите съставки.
- Разпределете полученото тесто в 18 форми за мъфини до запълването на 2/3 от обема на всяко гнездо. Печете на 180°C в продължение на 20 минути или докато забодена в центъра клечка за зъби излезе суха.
- Докато чакате кексчетата да изстинат, разбъркайте топинга от крем сиренето, киселото мляко, пудрата захар и ванилията.
- Гарнирайте и консумирайте с умерено темпо.
