„Всичко, което сме, е резултат от мислите, които сме имали. Това, което сте, е резултат от това, което мислите.“
– Буда
Овладяването на фокуса е едно от най-съществените предизвикателства, пред които сме изправени днес. Живеем в шумен свят, изобилстващ от външни разсейващи стимули, които непрестанно се надпреварват за вниманието ни, а за да се концентрираме върху една единствена цел, по презумпция означава, че трябва да игнорираме всички останали дразнители.
Фокусът изисква да започнем да казваме „НЕ!“. Разбира се, това не означава да сме негативно настроени и винаги да казваме „не“, а да се научим да го правим в настоящия момент. Винаги имаме възможност да правим нещо друго, но в настоящия миг фокусът изисква да извършваме една конкретна дейност.
В действителност предизвикателството най-често не е в самата концентрация, а във вземането на решения. С други думи, повечето хора са в състояние да се фокусират – при условие, че премахнат разсейващите стимули. Това могат да бъдат безцелното и безкрайно разглеждане на постове в социалните мрежи или пък гледането на случайни видеоклипове, които уморяват и разсейват съзнанието.
На практика глухото и сиво усещане за липса на посока, лутане и изгубеност е до голяма степен резултат от постоянното реагиране на външни стимули и отсъствието на проактивни действия в посока осъществяване на собствени цели.
Умението ни да управляваме собственото си внимание, определя качеството на преживяванията и опита ни. Нашето състояние във всеки един момент зависи от нашата физиологията и от посоката на фокуса ни.
Значението на физиологията разгледахме в няколко от предходните статии.
На практика емоционалните ни навици или състоянията, в които функционираме, са резултат от нашата физиология, както и от управлението на фокуса. А той от своя страна зависи от въпросите, които сами си поставяме. Така например, задавайки си въпроса: „Защо ми се случва винаги на мен?“, ние приемаме по презумпция, че даденото събитие се случва „винаги на мен“ и започваме да търсим причините за това. И тъй като съзнанието не допуска присъствието на въпрос без отговор, то намира такъв – „защото го заслужаваш“ или „защото си карък“ и т.н.
Аналогично въпросът: „Защо само мен не ме повишават?“ предполага отговор, започващ със „защото“ и продължаващ с аргументи, доказващи презумпцията, че „само мен не ме повишават“. Съзнанието винаги намира отговор на въпросите, които му бъдат задавани, но отговорността за тях е изцяло в наши ръце.
Следващия път, когато попаднете в капана на собствените си мисли, опитайте да преформулирате въпросите, които си задавате като например:
Вместо „защо“, попитайте „как да постигна…“ или „какво е необходимо да направя, за да…“.
Чрез тази съвсем проста техника ние си позволяваме да разгледаме различни възможности и перспективи, които в противен случай биват игнорирани. Причината някои хора да са предимно негативни и намусени например са именно навиците за задаване на въпроси, предполагащи негативни отговори.
Насочването на фокуса е наше решение, както и отговорността дали вниманието ни ще бъде продукт на неосъзнати навици или съзнателна стратегия. Чрез умелото и съзнателно насочване на вниманието ни, можем сами да създадем предпоставките за успех и победа.
Значението на вниманието присъства като тема в множество философски и религиозни течения, а известната фраза „който търси – намира“ успява съвсем накратко да го синтезира.
- Как да поемем контрол над фокуса и физиологията си?
- Как да преодолеем преградите, които сами си поставяме?
- Как ефективно да насочим усилията си за постигане на целите си?
Отговорите на тези въпроси и още много ще разкрием на 9 юни в зала „Универсиада“ на събитието „Резонансът“.
„Превръщаме се в това, което си мислим; Привличаме това, което усещаме; Това което си представяме – създаваме.“
– Буда
Какво искам от работата, кариерата, връзката, живота? Как ще разбера, че съм го получил? Какво ще ме направи щастлив? Какво наистина искам?
Да взимаме по-малко решения – колкото повече взимаме, толкова повече изтощаваме глюкозата, която захранва волята. Колкото повече решаваме, толкова повече ресурси хабим.
Спрете да браузвате – това унищожава фокуса. Мултитаскингът не работи – съзнанието се уморява, разглеждайки случайни неща и се разсейваме… всички постове, туитове, блогове… Решението да ги гледаме ни коства фокусна сила.
Ако постоянно изтощаваме съзнанието си, като се разпръскваме над 100 неща, не правим нищо фокусирано. Създайте си списък с цели за деня, седмицата… Какво искате от живота – визия, мисия, ценности, яснота… лесни решения.
Ако винаги реагираме на стимули отвън без проактивност, към мисия, която сме формулирали сами, се губим… фокусът изчезва, ако не прогресираме – вълнуващо започваме да обръщаме внимание на това, което работи. Казвайте „НЕ“!
Ако казваме „да“ на всичко, се разпръскваме. Казвайте „НЕ“ ако не е в посока на мисията. Отговорете си на въпросите: Допринася ли за целите ми?
Ако ще се фокусирам върху нещо, до какво ще доведе? Трябват критерии за „ДА“ и „НЕ“ и тогава ще започнете да изживявате Поток.
Не е езотерика, а е постижимо.
„Двата най-важни дни в живота ти са денят, в който сме родени и денят, в който разберем защо.“
– Марк Твен
Не бъркайте движението с напредък! Действайте целенасочено.
Не работете, докато се къпете и не се къпете, докато сте на работа. Не бъркайте двете – докато съм на плаж, си мисля за офиса, а докато съм в офиса – за плаж. И на двете места не върви добре.
Оставете комуникациите да ви служат, а не да се натрапват – изключвайте звука на мобилния си телефон по време на вечеря. Създайте свещено пространство вкъщи при семейството.
Малко зает да правя много неща.
За да сме фокусирани ни трябва цел – ако влезем в колата без цел, ще караме в кръг.
Да получим каквото искаме е просто, но не лесно.
