Да кажем, че редите любимия си пъзел за 10 минути. Сега да кажем, че ви се налага да наредите любимия си пъзел, докато някой ви пуска ток. За колко време ще се справите? Вероятно за повече от 10 минути, тъй като се предполага, че болката ще ви разсейва. Но истината е, че не можем да кажем със сигурност.
Всичко зависи от това как реагирате на болка. Някои хора се разсейват от болката и не са толкова ефективни в изпълнението на задачи, когато нещо ги боли. Други търсят поглъщащи вниманието им задачи, за да се разсейват от болката. Същите лица дори приключват със задачите по-бързо и с по-добър резултат, когато ги боли. Трети могат да се абстрахират от болката в подобно на медитация „изключване“ на съзнанието си.
Сигурно вече се питате как е възможно един и същи стимул да води до толкова различни изживявания при различните хора. И най-вече – защо ви занимаваме с подобни въпроси?
Какво е болката?
За важните особености на болката сме говорили и преди. Затова тук ще се ограничим с официалната дефиниция на Международната асоциация за изследване на болката (IASP), която ни казва следното:
„Болката е неприятно сетивно и емоционално изживяване, свързано с реално или потенциално увреждане на тъканите, или описано като такова увреждане.“
Това е нещо, което изживяваме субективно. Затова за измерването му се разчита на субективните показания на пациента. Лекарите и физиотерапевтите използват в практиката си т.нар. болкови скали. Най-типичната болкова скала е десетобална, където 0 е отсъствие на болка, а 10 е най-лошата болка, която човекът може да си представи.
Болката си има и разновидности. Неслучайно се говори за остра, тъпа, пареща и пулсираща болка. Има фантомна болка, която възниква на мястото на ампутирани крайници. Причините зад всеки тип болка могат да бъдат още по-разнообразни.
Как възниква болката?
Когато се нараним (или когато сме в потенциално нараняваща ситуация), нашите ноцицептори се активират. Това са нервни клетки, специализирани в разпознаването на тъканна увреда. Те изпращат своя сигнал към гръбначния мозък, а оттам той протича към главния мозък.
Обработката на тези сигнали се осъществява от други специализирани клетки – неврони и глия (глиални клетки). Това е нашето т.нар. сиво вещество. Информацията в мозъка протича от една област до друга под формата на електрически импулси по своеобразни супермагистрали, наречени аксони. Това е нашето т.нар. бяло вещество. Бяло, защото миелиновата обвивка на аксоните наистина е бяла на цвят.
Внимание, болка!
Магистралата, която пренася болкова информация от гръбначния стълб към мозъка, финишира в мозъчната кора. Там се взема решение как да се реагира на болковия сигнал. Друга система от свързани помежду си мозъчни клетки е т.нар. салиентна мрежа, която решава доколко и дали да обърнем внимание на едно или друго събитие. И тъй като болката обикновено е знак за събитие с потенциално катастрофални последици, тя се разглежда от салиентната мрежа с топ приоритет. Вниманието ви е привлечено!
Болката поражда действие
Невроучените знаят, че болката активира моторните пътеки на нервната система. А вие го знаете от личен опит. Отстъпвате от кубчето LEGO и подскачате на един крак в центъра на детската стая, крещейки. Махате ръката си от котлона и жестикулирате неконтролируемо насред кухнята, виейки. Хвърляте самобръсначката в мивката, пищейки. И така нататък.
Зад кулисите на този аудиовизуален пърформанс се случва и още нещо – в мозъка ви се освобождават естествени болкоуспокояващи химикали като ендорфини и енцефалини. Същите тези вещества са отговорни за чувството на еуфория и опиянение в резултат от високоинтензивно и/или продължително трениране – т.нар. runner’s high.
Всички тези мрежи, сигнални пътища и химикали работят в пълен синхрон. Резултатът от съвместната им работа е много повече от болка. Те ви помагат да предпазите тялото си от по-нататъшна увреда и да потиснете неприятното изживяване.
Напълно еднакви… и съвсем различни в болката си
Описаните по-горе реакции протичат по идентичен начин при всички ни, но чувствителността и ефикасността на болковата система може да варира. И от това всъщност зависи колко болка ще чувстваме и как ще се справяме с нея.
Част от хората са по-предразположени към хронична болка, която не се поддава на лечение. Вариациите в болковата чувствителност могат да бъдат сравнени с редица други човешки особености. По подобен начин някои от нас са любители на високите скорости, докато на други им прилошава от мисълта за автомобил. Тези вариации са изключително важни и от терапевтична гледна точка.
Как се лекува болката
Различните подходи за лечение на болката таргетират различни системи, участващи в произвеждането на болковия сигнал. Леката болка обичайно се повлиява добре от лекарства без рецепта, които въздействат върху клетките-първоизточник на сигнала.
По-силните болкоуспокояващи и анестетици действат, намалявайки активността в болкочувствителните невронни вериги, стимулирайки системите ни за справяне или пък увеличавайки секрецията на ендорфини.
Някои хора успешно преодоляват болката с помощта на методи, включващи разсейване, релаксация, медитация, йога или когнитивно-поведенческа терапия. Други лица страдат от хронична болка, която не си отива месеци след излекуването на телесната причина за нея. В много подобни случаи справянето изисква специфичен и индивидуален подход. Той изисква активно участие от страна както на болковия специалист, така и на пациента.
Изследването на терапии в медицината традиционно се прави върху големи групи от хора. Това е изключително полезно за откриването на молекули и методи, които ще помогнат на болшинството от пациентите. Но във всяко медицинско изпитване ги има и т.нар. аутлайъри. Това са хората с драстично отличаващи се резултати, които не се вписват в средната статистика. Хората, на които лечението не е помогнало или са изпитали необичайни странични ефекти.
Затова напоследък се инвестират все повече средства и усилия за разработването на нови лечения, които директно стимулират или блокират определени болкочувствителни мрежи. Изпитват се различни начини за адаптиране на лечението към индивида. Някои от тези начини включват използването на електромагнитен резонанс, с чиято помощ се следи дейността на ключови мозъчни вериги и как тя варира според лечението.
Разшифроването на уникалния начин, по който уникалният мозък реагира на болката, е олицетворение на персонализираната медицина на бъдещето.
Източник:
TED-Ed, How does your brain respond to pain?
