Япония ще позволи генноредактираните хранителни продукти да се предлагат към краен потребител без оценка за безопасност. Единственото изискване е техниките за редактиране да отговарят на определени критерии. Това са препоръките на експертен консултативен панел, които предстои да бъдат одобрени от японското Министерство на здравето, труда и социалното благоденствие.
Очаква се това да стане с минимални или никакви промени по-късно тази година, когато бъде финализирана политиката по генноредактираните храни в страната. Така на острова ще бъде отворена вратата за употребата на технологии като CRISPR върху растения и животни, предназначени за човешка консумация.
„Има минимална разлика между традиционните методи за развъждане и генното редактиране от гледна точка на безопасност“, казва председателят на експертния панел Хирохито Соне, ендокринолог от Университета в Ниигата.
Въпросът за регулацията на генноредактираната храна е гореща тема на дебат по целия свят. Учените универсално правят разлика между:
- Генна модификация (ГМО), при която обичайно има трансфер на гени между несвързани помежду си организми и
- Генно редактиране, при което определени гени в самия организъм биват деактивирани или изменяни с авангардни инструменти като CRISPR.
Преди около година Американският департамент по земеделие заключи, че повечето генноредактирани храни не се нуждаят от регулация. Настроенията в Европа обаче са далеч по-консервативни и през лятото на 2018 година Съдът на Европейския съюз прие едно очаквано, макар и противоречиво решение [i]. Съгласно него генноредактираните култури трябва да преминават през същия тежък и продължителен процес на одобрение, на който понастоящем подлежат продуктите на генна модификация.
Но Япония изглежда ще заложи на научната експертност и на прагматизма, последвайки щатския пример. Финалният доклад бе одобрен преди броени дни и предстои да бъде публикуван, но негова чернова вечее достъпна на сайта на министерството. Документът постановява, че не е нужен скрининг за безопасност при храни, произведени с техники, които не оставят чужди гени или части от чужди гени в целевия организъм. За целта всеки производител трябва да предостави информация за техниката за редактиране, таргетните за модифициране гени и други подробности, които ще бъдат публично достъпни.
Препоръките предвиждат възможност за оценка на безопасността в случай, че няма достатъчно детайли около техниката за редактиране. Все още не е ясно дали този тип храни ще трябва да бъдат етикетирани или не. В Япония има публичен скептицизъм и неразбиране по отношение на генното инженерство. Когато черновите препоръки бяха пуснати за обществен коментар в края на 2018 година, редица потребителски групи възроптаха срещу тях и имаше петиции за регулацията на всички генноредактирани посеви, за преразглеждане на безопасността им и за тяхното етикетиране.
Дали потребителите ще свикнат с идеята за безопасността на новата технология е въпрос, чийто отговор се крие в бъдещето. Към момента в Япония е одобрена продажбата на генномодифицирани храни, стига те да са преминали изпитвания за безопасност и са етикетирани. Но страхът от тях, подхранван от незнание, активизъм и умел маркетинг, има негативен ефект върху консумацията и кара много японски фермери да избягват отглеждането на този тип култури.
Страната обаче внася значителни обеми ГМ преработени храни и фуражи, а в японските лаборатории се работи по генноредактирани картофи, домати, ориз, пиле и риба. Учените там са оптимисти, че по-адекватната комуникация с потребителите може да допринесе са намаляване на притесненията.
