Най-важното:
- Добре установено е, че излагането на идеализирани изображения на фини тела увеличава неудовлетвореността от собственото тяло при жените. Сравнително новата тенденция за идеализиране на т.нар. фитнес тяло има сходен ефект.
- Освен че може да окаже негативно въздействие върху удовлетвореността от външния вид, фитнес мотивацията може да подтикне към ексесивно отношение към тренирането и нарушения в храненето.
- Нещо повече, типичната фитнес мотивация провокира по-голямо непосредствено намерение за спорт, но не води до повече спорт на практика.
- Когато фитнес мотивацията се фокусира върху уменията на човешкото тяло и показва разнообразие от женски форми и размери, тогава ефектът от нея е предимно положителен.
- Нужни са повече кампании за нормализиране на идеята, че хората трябва спортуват независимо от външния си вид и не само заради него.
Шансът да попадате на настоящата статия през Facebook е доста голям. Визуалното и текстовото ѝ анонсиране в голямото синьо социално пространство е продукт на взаимодействието между две сили, чиято посока често е противоположна.
От една страна стои желанието на медията moeto-zdrave.life да достигне до колкото се може повече хора и да накара максимален брой от тях да последват линка. От друга страна стои стриктната система от правила на Facebook, който хем иска да вземе парите на медията, хем гледа да не накърнява морала на потребителите си. Хубавото в случая е, че потребителското благоденствие е водещият фактор.
За повечето от нас е пределно ясно защо разпространяването на изображения с голота, насилие, дискриминация, лъжи и други отявлени нередности не трябва да бъде поощрявано. Стигнем ли до въпроса с фитнес изображенията обаче, нещата започват да стават малко по-смътни.
Приятно ми e, аз съм фитнес мотивацията!
Едва ли има нужда да изпадам в големи детайли, защото всички сте ставали жер… свидетели на поне една от множеството ѝ форми.
Става дума за онези социално циркулиращи картинки и видеа на съвършени женски и мъжки тела във фитнес контекст, чието предназначение е да вдъхновят човек да се вземе в ръце и да „се погрижи за себе си“. „Те са успели, значи ще успееш и ти, лесно е като 1, 2, 3!“
Е, да, но дори фитнес батките вече знаят, че добрите намерения са предпочитана настилка за пътя към онова място, като под „онова място“ нямам предвид тоалетната.
Фитнесът е новото секси
Има огромен набор от натрупани във времето сведения [1], [2], че излагането на идеализирани изображения на фини тела увеличава склонността към дисморфофобия и неудовлетвореност от собственото тяло при жените.
Въпреки че преклонението към слабостта все още е широко срещано, напоследък все по-масово се налага и един сравнително нов идеал за женска красота – т.нар. фитнес тяло, резултат от комбинираните усилия по трениране и диетиране. Именно този идеал ни гледа (а ние гледаме него) от множеството фитнес мотивационни картинки.
Същите материали се опитват да говорят за фитнеса като набор от умения, но на практика поставят огромен акцент върху външността и издигат отслабването (или орелефяването) във висша фитнес ценност. В тях обичайно няма разнообразие от форми и фигури – или е слабо/релефно тяло с варираща степен на мускулно развитие, или няма да бъде разпознато като фитнес мотивация.
За да бъдат още по-въздействащи, тези визии са подкрепени с текст. Един анализ на съдържанието на 51 фитнес мотивационни сайта [3] показва, че те са източник на послания, които поставят свръхакцент върху физическата външност и могат да подтикнат към обсесивно отношение към храненето и ексесивно отношение към тренирането.
Около 42% от т.нар. fitspiration сайтове подтикват към отслабване („Представи си чувството да достигнеш желаното тегло!“), 36% съдържат обективизиращи послания („Кльощавите жени изглеждат добре с дрехи, а фитнес мацките изглеждат добре и без тях!“), а 26% внушават вина по отношение на собственото тяло („Извиненията не горят калории!“)
Пътят към демотивацията е постлан с фитнес мотивация
Въпреки че фитнес мотивацията (в английския срещана като fitspiration или fitspo) е сравнително нов феномен, вече има научни сведения, че напук на положителното ѝ предназначение, тя може да има отрицателен ефект върху женската психика и рискува да не провокира желаното поведение. Едни от първите данни идват още от ерата на фитнес списанията [4]. Установено е, че техните модели будят у жените значително повече депресивни симптоми и ситуативна тревожност в сравнение с неутралните изображения от списание National Geographic.
През 2012 година Хоман и колектив откриват [5], че млади дами, разглеждали снимки на слаби атлетични жени, страдат от значително по-големи нива на неудовлетвореност от собственото си тяло.
Установено е, че снимките на атлетични жени с нормална телесна композиция не води до подобен ефект, което подсказва, че основната детерминанта е процентът подкожни мазнини. По-късно тази хипотеза е потвърдена от друг изследователски екип, който открива [6], че изображенията на слаби жени и слаби жени с мускули имат сходен негативен ефект върху собствения боди имидж. В потвърждение снимките на жени с нормално или мускулесто телосложение оказват неутрално влияние.
Един миналогодишен експеримент показа [7], че атлетическият идеал за красота (слаби и мускулести тела) води до по-голямо неодобрение към собственото тяло, отколкото класическият идеал (слаби тела). Същото проучване открива и друг важен ефект от сблъсъка с фитнес мотивацията – тя има по-силен непосредствено вдъхновяващ ефект, но не води до фактическо увеличаване на физическата активност. Фитнес мотивацията остава без фитнес последствия за сметка на последствията върху женската психика.
Fitspiration би могла да има негативен ефект и върху хранителното поведение. Несъмнено неудовлетвореността от собствения боди имидж може да доведе до нарушения в храненето и е рисков фактор за възникването на хранителните разстройства [8]. Предвид този факт не е изненадващо, че нереалистичните медийно-дефинирани идеали за тяло са в състояние да допринесат за етиопатогенезата на тези състояния чрез пагубния си ефект върху боди имиджа [9].
Различни форми на мотивация, различен ефект?
На базата на натрупаните през последните години сведения се допуска, че изображенията и видеоклиповете, които акцентират върху уменията на човешкото тяло (вместо върху външния му вид) биха могли да имат различен ефект.
Психолозите имат основания да смятат, че разглеждането на такъв тип медия би следвало да предизвиква по-малко обективизиращи изживявания у младите жени и да води до повече телесна удовлетвореност в сравнение със статичните пози.
Едно миналогодишно изследване, предназначено да изпита тази хипотеза [10], е категорично: жените демонстрират по-малко удовлетвореност от тялото си и повече негативно настроение, без значение дали са гледали статични пози или тела в движение.
Това се случва независимо от факта, че функционалните изображения се възприемат като по-мотивиращи. Екипът на изследването допуска, че слабостта на жените от снимките е най-силният фактор, който неутрализира всички останали – наличието на действие и писмено послание към снимките.
За щастие това изследване не е единствено. В началото на тази година бяха публикувани резултатите от два експеримента [11], които проверяват как работи фитнес мотивацията, когато моделите не отговарят на стандартите за фитнес съвършенство.
За целта са използвани видеоклипове от медийните кампании This Girl Can и #jointhemovement. Това са две популярни инициативи, целящи да насърчат спорта и активния начин на живот сред жените в Англия и Австралия. Техните материали показват по необективизиращ начин широк диапазон от жени, в реалистични спортни ситуации. Жени с разнообразие от размери, форми и атлетически способности, които се потят, падат, стават, цапат и дишат тежко.
Презумпцията тук е, че такива визии наистина биха могли да окуражат жените да погледнат на телата си от функционалната гледна точка и да нормализират неловкия начин, по който всички ние изглеждаме, докато спортуваме. Проучването проверява:
- Въздействието на въпросните кампании върху непосредствената удовлетвореност от външия вид и намеренията за спорт на група млади жени.
- Дали въпросното въздействие предпазва жените от доказания негативен ефект от идеализираните fitspiration визии.
Откритията от експериментите са недвусмислени – и двете кампании могат непосредствено да подобрят удовлетвореността от външния вид и намеренията за спорт, но за жалост не предпазват от ефекта на идеализираните визии. Разглеждането на класически фитнес мотивационни постери след интервенцията резултира в намалено самочувствие и влошен боди имидж. Независимо от това учените заключават, че двете кампании са важни поради способността им да наложат едно по-широко разбиране за красотата на човешкото тяло.
Може би са нужни повече подобни инициативи, които да противодействат на акумулирания във времето ефект от идеализираните снимки на модели и да провокират желанието за движение по един по-щадящ женската психика и самочувствие начин. А може би са нужни по-малко класически фитнес мотивации, които и без това не произвеждат желания ефект.
За финал не ми остава нищо друго, освен да ви покажа няколко доказано мотивиращи и укрепващи самочувствието видеа.
This Girl Can
#jointhemovement
Източници:
[1] Groesz, L. M., Levine, M. P., & Murnen, S. K. (2002). The effect of experimental presentation of thin media images on body satisfaction: A meta‐analytic review. International Journal of eating disorders, 31(1), 1-16.
[2] Grabe, S., Ward, L. M., & Hyde, J. S. (2008). The role of the media in body image concerns among women: a meta-analysis of experimental and correlational studies. Psychological bulletin, 134(3), 460.
[3] Tiggemann, M., & Zaccardo, M. (2016). ‘Strong is the new skinny’: A content analysis of# fitspiration images on Instagram. Journal of health psychology, 1359105316639436.
[4] Garvin, A. W., & Damson, C. (2008). The effects of idealized fitness images on anxiety, depression and global mood states in college age males and females. Journal of health psychology, 13(3), 433-437.
[5] Homan, K., McHugh, E., Wells, D., Watson, C., & King, C. (2012). The effect of viewing ultra-fit images on college women’s body dissatisfaction. Body Image, 9(1), 50-56.
[6] Benton, C., & Karazsia, B. T. (2015). The effect of thin and muscular images on women’s body satisfaction. Body image, 13, 22-27.
[7] Robinson, L., Prichard, I., Nikolaidis, A., Drummond, C., Drummond, M., & Tiggemann, M. (2017). Idealised media images: The effect of fitspiration imagery on body satisfaction and exercise behaviour. Body image, 22, 65-71.
[8] Попов, С. (2017). Влияние на боди имидж в етиопатогенезата на хранителните разстройства. Medinfo, 5, 36-39
[9] Hogan, M., & Strasburger, V. (2008). Body image, eating disorders, and the media. Adolesc Med, 19, 521-546.
[10] Prichard, I., McLachlan, A. C., Lavis, T., & Tiggemann, M. (2017). The Impact of Different Forms of #fitspiration Imagery on Body Image, Mood, and Self-Objectification among Young Women. Sex Roles, 1-10.
[11] Mulgrew, K. E., McCulloch, K., Farren, E., Prichard, I., & Lim, M. S. (2018). This girl can# jointhemovement: Effectiveness of physical functionality-focused campaigns for women’s body satisfaction and exercise intent. Body image, 24, 26-35.
