• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Кой решава дали да ни боли?

Болката - на "режим изчакване" или (не)нужен защитник...

Болка. Всички сме я изпитвали в един или друг момент. Усещаме я по най-различни начини и причини. Какъв ще е интензитетът ѝ, дори дали ще има такава, зависи от изключително много фактори. Усещането за болка е тясно свързано с целия ни минал опит и с несъзнавани асоциации, за които може дори да не подозираме. Познавайки и тези фактори, ни се откриват още повече възможности за повлияване върху усещането за болка.

Силата на опита

Пример за такъв фактор е влиянието на различните цветове.

Какви асоциации ви идват наум при гледката на червена светлина? Вероятно, ако попитаме група деца, ще получим отговори като „горещо“, „опасност“, „включено“ или „стоп“.

А с какво бихте асоциирали синята светлина? Възможни отговори са „студено“, „вода“, „небе“, „успокояващ“ и подобни по смисъл думи, свързани със спокойствие.

Замисляли ли сте се някога за връзките, които правим, без да осъзнаваме? За връзките между:

  • нещата, които ни заобикалят
  • нашата интерпретация за тях
  • начинът, по който повлияват действията ни

Стане ли въпрос за болка, тези несъзнавани връзки придобиват много важно значение.

Във видеото по-долу проф. Лоримър Моузли споменава един експеримент. В него са участвали здрави хора, подложени на болезнен стимул под формата на изключително студен предмет, поставен на задната част на ръката. В същото време им пускали синя или червена светлина. Участниците трябвало да оценят степента на болката при вида на различните светлини.

Какъв е бил резултатът?

Почти всички оценили болката като по-интензивна под въздействието на червената светлина.

Каква е причината?

Червеното има различни социални, културни и лични значения за начина, по който човек свързва стимулите на червената светлина и болката.

  • Червеният цвят означава отрова в света на насекомите
  • За хората означава знак „СТОП!“
  • Свързваме го и с горещи предмети, които могат да ни изгорят
  • Знак е за опасност, означава повишено внимание

Несъзнаваните асоциации, свързани с червените светлини, в комбинация с неприятното кожно усещане, карат мозъците ни да вярват, че сме в значително по-голяма опасност от действителната. Асоциираме синята светлина с по-приятни усещания и затова степента на болка е по-ниска.

Тъканното увреждане ли е най-важно?

Цялата информация, която идва от предишния ни опит и околната среда, оформя „контекста“ на болката. Мозъкът взима предвид всички тези фактори, за да намери доказателства за опасност/безопасност и да провери дали сме в риск да пострадаме. Болката е един от начините на мозъка да ни защити от различни увреждания.

Това означава, че в определени ситуации е възможно да се получи сериозно нараняване на тъкани, а да се усети съвсем лека болка. Важи и обратното – в друг контекст е възможно да се усеща много силна болка, въпреки много слабото или никакво увреждане на тъкани.

Някога да ви се е случвало да забележите синина на крака си, без да имате спомен как се e получилa?

Разбира се, тази синина е резултат от тъканна травма. Травма, която сте понесли, без дори да усетите болка!

E, на мен ми се е случвало, и то неведнъж. Тренирам пол денс (ако някой не знае, това НЕ е стриптийз) и, колкото и да ми е любим този спорт, няма да крия, че понякога е и болезнен. Но по-интересното е как в повечето случаи разбирам, че за пореден път съм се посинила доста след края на тренировката. Нищо, че миналото лято имаше период, в който краката ми бяха дотолкова посинени, че коментарите как изглеждам като „жертва на домашно насилие“ от страна на моите близки бяха неизбежни. Повечето от тези наранявания бяха напълно безболезнени в момента на случването им.

Такова „безболезнено” нараняване е характерно за ситуации, в които имаме да внимаваме за по-важни неща от това да си мислим, че е възможно да се нараним.

А в случая с пол денс определено има достатъчно такива неща. Мислиш къде са ти крайниците, чудиш се как да си мръднеш ръката/крака (задържайки се на металната пръчка), коя ръка или кой крак всъщност да мръднеш (звучи по-лесно, отколкото е, когато си с главата надолу), позамисляш се и как да не се пребиеш, докато гледаш да не забравяш за шпицовете си.

Когато мозъкът ни отчита една дейност като потенциално застрашаваща, той не счита за нужно, нито за полезно, да създаде усещане за болка. Преценява, че тя изисква цялото ни внимание и може да усетим само лека или никаква болка, докато „опасността“ не премине.

Друга ситуация, в която може да липсва болка при нараняване, е точно обратната – ако се заливате от смях и в този момент се ударите в масата, е напълно вероятно да не усетите болка. Това е ситуация, в която имате пълно усещане за безопасност, а вниманието ви отново е погълнато.

Така понякога болката може да „изчака“, а друг път е нужен защитник. 

В безопасност ли сте според мозъка си?

Много са факторите, които влияят на това дали ще усещаме болка и колко ще е интензивна. По-доброто им разбиране е от критично значение, за да се изясни как има хора, които страдат от интензивна болка с години, понякога без да е настъпила каквато и да била промяна или увреда в частта на тялото, която боли.

В такава ситуация мозъкът има достатъчно доказателства за опасност от други източници, така че да се отключи силен болков отговор въпреки малката промяна на идващата от тялото информация. А колкото повече болка произвежда мозъкът, толкова по-добре му се получава това.

Питате се с какво може да ви помогне това?

Нека разгледаме част от несъзнаваните неща, свързани с усещането за болка. Например:

  • Това, което виждаме (както показва експериментът с червена и синя светлина)
  • Неща, които чуваме (например, че имате гръб на 80-годишен човек)
  • Мисли и вярвания (Ще става все по-зле, явно проблемът ми е много сериозен, щом боли толкова силно)

Всички подобни неща са сигнали за опасност, които насърчават мозъка да продължи да създава усещане за болка. Затова е важно те да се заместват със сигнали и подсещания за безопасност – един от най-силните такива е да знаеш, че болката може да се променя и не е мярка за това колко е силно или здраво тялото… по-скоро е показателна за това от колко защита мозъкът ти мисли, че се нуждаеш.

 

Източници:

When „should“ you have pain to protect you?

A new way of thinking with Back Pain

29 Споделяния

Tags:

  • Д-р Росица Николова е лекар с интереси в областта на психотерапията и психологията. Завършила е медицина в МУ-София. В момента се обучава в базисен курс по метода на позитивната психотерапия. Обича да пътува в свободното си време.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Безсънието

И двупосочната му връзка с психичните заболявания

За детоксикиращата сила на потенето

Потта неуморно ви спасява живота, но дали го прави чрез детокс?

Кавалерът на Розата

Опознай и използвай в своя полза неограничените възможности на мозъка да се променя

„Правилна стойка“ е неправилно понятие

Защо влиянието на всекидневната поза върху здравето и болката е преекспонирано

Връзката между пробиотиците и настроението

Експерименти с гризачи помагат в търсенето на отговори