Етичните стандарти в психотерапията покриват набор от принципи, гарантиращи качеството на предлаганите психично-здравни услуги. Тези принципи се основават на научни изследвания, консенсус в професионалната общност и етични кодекси на съсловните организации. Въпреки че мнозинството терапевти спазват стандартите за добра практика, не са изключени и нарушения. Ето някои от тях:
Двойни взаимоотношения
Социализирането с пациентите извън терапевтичната връзка би могло да доведе до нарушение на правилата и рамката на психотерапевтичната работа. Примерите включват отношения, при които пациентът се явява студент, приятел, роднина, служител или бизнес сътрудник на терапевта.
Сексуално поведение
Сексуалното поведение в контекста на психотерапията представлява едно от най-тежките нарушения на професионалните граници. Състои се във включване на сексуален елемент към терапевтичната връзка, независимо от това кой го инициира. Такова нарушение е опасно и високорисково, както показват данните от проучване на Pope & Vetter (1991): 14% от пациентите в подобни ситуации са направили опит за самоубийство, който е бил успешен при 1% от тях.
Несексуален физически контакт
При рутинната психотерапия степента на физически контакт обикновено е ограничена до ръкостискане [*]. В ситуации на трагедия в живота на пациента, човешкият отговор може да включва прегръдка, инициирана от пациента, но това също следва да бъде обсъдено в последствие.
Времетраене на сесиите
Ако психотерапевтът намери, че редовно продължава сесията след края на часа или я съкращава, той би трябвало да се запита за мотивите си. Още в началото на терапията пациентите трябва да имат договорена времева рамка, която не се променя необосновано.
Местоположение
Психотерапията обикновено се провежда в болнично звено или консултативен кабинет. Планирането на сесия на различно място може да породи въпроси в съзнанието на пациента относно целите на срещата. Възможно е да има необичайни обстоятелства, например среща в дома на пациент, който умира от рак. Срещите извън офиса поради неясни причини би трябвало да служат като предупреждение за възможни нарушения на границите.
Пари и подаръци
Пациентите заплащат за психотерапията, тъй като това представлява високоспециализирана услуга. Терапевт, които позволява да се натрупват големи сметки, без да се иска плащане или които прекратяват таксуването, може да изпрати съобщение до пациента. Ако терапевтът приеме голям подарък или поредица от подаръци това може да означава нарушение на границите от негова страна.
Поверителност
Работодателите, съпрузите и родителите често изискват информация от терапевтите за техните пациенти. При определени условия може да бъде споделена ограничена информация, която не нарушава поверителността на работата. Пациентите (възрастни, юноши или деца) би трябвало да бъдат информирани за това.
Край на терапията
Психотерапевтите могат да прекратят лечението, когато пациентите не се възползват от него, както и в случай че заплашват терапевта или относно самите себе си. Причините за прекратяването следва да бъдат обсъдени и когато това е необходимо да се предложат алтернативни възможности. Изоставянето се случва, когато психотерапевтът прекратява еднолично, неправомерно и ненавременно терапията.
Себеразкрития
Когато терапевтът споделя интимните си мисли, чувства, вярвания или поведение с пациент в терапевтична сесия, той рискува да прекоси професионална граница. Мотивите за това могат да бъдат свързани със стремеж за манипулация, съблазняване или лична уязвимост. Пациентите имат право да получат информация относно професионалната подготовка и опит на терапевта, но когато разкритията са прекалено интимни или чести, пациентът би трябвало да си зададе въпроса: „Защо моят терапевт ми казва това?“ Добрите терапевти не забравят факта, че терапията не е за тях, а за пациента.
Ригидност и дистанция
В резултат на посочените възможни рискове, някои терапевти заемат твърда и емоционално отдалечена позиция към пациентите, за да гарантират спазване на границите. Това показва неразбиране на принципите на този вид работа. Границите не означават отчуждение. Те са структурни характеристики на взаимоотношенията, които позволяват на терапевта да взаимодейства с топлина и спонтанност, поддържайки климат на безопасност.
Какво да се направи при етични нарушения?
Ако пациентът си даде сметка, че границите на работните отношения с терапевта са били нарушени, би трябвало да информира Етичната комисия към професионалната организация, в която членува терапевтът. По преценка на комисията терапевтът може да понесе санкции, вариращи от консултиране до замразяване на правата или изключване от организацията. По този начин ще бъдат предотвратени бъдещи нарушения.
[*] В психотелесната аналитична терапия е допустим физически контакт под формата на т.нар. биоенергиен масаж на определени зони. Психотерапията има различни направления и е възможно гледните точки на терапевтите да се различават по някои въпроси (бел. ред.).