Може би си мислите, че млякото от кашу е около два пъти по-скъпо от кравето мляко. Но не и ако вкарате в уравнението хранителната му стойност [1]. Цената на протеина в млякото от кашу е над 17 пъти по-висока от цената на протеина в млякото от крава.
Сега вкарайте в уравнението и етичния аспект. С нарастването на популярността на веган и вегетарианските режими, търсенето на ядки и на ядкови „млечни“ продукти също нараства. Всяка година към Европа се стичат милиони кашута, които са обелени на ръка в държави като Индия, Кот д’Ивоар, Бразилия, Виетнам, Камбоджа.
За да покаже значително по-неприятното лице на тази тенденция, журналистът Емили Кларк посещава един от големите преработватели на ядки в Южна Индия, където изгарянията с кардол и анакардична киселина са ежедневие. Съединенията наподобяват урушиола – лепкавото масло, съдържащо се в растения като отровен бръшлян, отровен дъб и отровна смрадлика. И подобно на него могат да предизвикат алергичен контактен дерматит, изразяващ се в сърбеж, подуване и мехури. Двете вещества се съдържат в обвивката на кашуто и причиняват тежки увреждания (включително и заличаване на пръстовите отпечатъци) по кожата на всеки, който чисти ядките с незащитени ръце [2].
В Индия това са около 500 000 души. Повечето от тях са жени, но има и малки деца. Надницата им е около 2 паунда (4,5 лв.) – без договор, без сигурност на работното място, без социално или пенсионно осигуряване, без платен отпуск. Много от тях наистина работят с голи ръце. Някои не получават ръкавици. Други получават, но избират да не ги носят, защото с тях работят по-бавно и изкарват по-малко пари.
Около 40% от случаите в близката поликлиника са свързани с работата. Една от сестрите свидетелства, че през последната година е свидетел на все повече ампутации на фаланги, защото киселината попада под ноктите и причинява инфекции. Хората отлагат прегледите, за да не губят време от работа и отиват, чак когато болката е станала нетърпима.
Тези тенденции се задълбочават в резултат от непрекъснатия натиск от страна на европейските изкупвачи на кашу. За да поддържат конкурентни цени, преработвателите наемат възможно най-евтината работна ръка при абсурдни условия на труд.
Първосигналната реакция в подобни случаи е да се бойкотират продуктите, станали повод за човешко страдание. Но истината е, че от това могат да произтекат други значими проблеми, тъй като бизнесът с кашу храни милиони хора в третия свят.
Част от решението зависи от големите търговци (производители и магазини), които следва да преразгледат веригите си на доставки и да се уверят, че всички хора в тях работят при справедливи и безопасни условия. Все повече търговски вериги в Западна Европа се присъединяват към международната организация Ethical Trading Initiative (ETI) и възприемат нейните принципи за етична търговия. Всеки член на организацията е задължен ежегодно да докладва своите мерки за подобряване на веригата си на доставки и резултатите, които постига на ниво ферма или фабрика.
Според доклад на белгийската програма Trade for Development Centre от 2018, най-много 14 хиляди тона кашу се търгуват при феъртрейд условия. САЩ представляват 55% от този пазарен обем, следвани от Холандия (23%), Германия (7%), Италия и Англия (по 6%), Швейцария, Швеция и Франция (по 1%). За жалост тези количества са едва 3% от всичките 439 000 тона кашу, които се търгуват глобално.
[1] Scholz-Ahrens, K. E., Ahrens, F., & Barth, C. A. (2019). Nutritional and health attributes of milk and milk imitations. European journal of nutrition, 1-16.
[2] Andonaba, J. B., Lompo, S. S., Ouédraogo, V., Ouédraogo, F., Ouédraogo, M. S., Konaté, I., … & Traoré, A. (2017). Skin Damage and Aesthetic Disadvantage Observed in Women in the Hand Craft Shelling Chain of Cashew Nuts in a Factory to Bobo-Dioulasso, Burkina Faso. Journal of Cosmetics, Dermatological Sciences and Applications, 7(03), 211.
