Наскоро попаднах на едно издание на „Добро утро, Америка“, което разказва удивителна история. Домакиня от САЩ, майка на три момчета, решава да осинови момиченце-сираче от Китай. След години жената опитва да намери повече информация за дъщеря си и за свой шок установява, че тя има еднояйчна близначка. След много усилия успява да проследи какво се е случило с другото дете. Оказва се, че и то е осиновено от многодетно американско семейство и така двете десетгодишни сестри се срещат за първи път на живо в предаването.
Не мога да опиша вълнението, което изпитах при гледката на първата прегръдка на момичетата. Смея да твърдя, че любовта и разбирането, които еднояйчните близнаци споделят, не могат да се сравнят с нищо друго на света и не могат да бъдат разбрани от останалите хора.
Аз и моята сестра, с която сме еднояйчни близначки, имаме невероятната възможност да погледнем към друго човешко същество и да знаем точно, ама точно какво му е. Суперсилата на близнаците се състои в невероятните размери на емпатия, която са способни да изпитват помежду си.
В трудните и несигурни години на израстването обаче близнаците преминават през тежки изпитания, свързвани с изграждането на собствена персона и индивидуалност. Въпросите, които приятели или роднини са задавали на мен и сестра ми, често са ни наранявали. В момента предимствата на това да имам на разположение човек, който познава дори най-тъмните и скрити кътчета на душата ми, са повече от недостатъците, но това невинаги е било така.
Затова днес, докато тъгувам по своята сестричка-близначка, която живее далеч от мен, ще се опитам да се утеша, като си припомня какво не обичах в нашето близначество. Вярвам, че съветите ми ще ви бъдат от полза и следващия път, в който заговорите двама привидно еднакви души, ще се замислите дали да постъпите по следните начини.
1. Като сте близначки, имате ли телепатия?
Да, много често се е случвало да гледам лицето на сестра си и да зная не просто, че е тъжна, а защо е тъжна, кой я е натъжил и какво може да ѝ оправи настроението. Всичко това, без да сме проронили и дума. Това обаче в никакъв случай не е телепатия. Напълно нормално е да си заедно с някого, отпреди да се родиш и вследствие на това да разпознаваш всичките му емоции и да бъдеш ужасно близък с него.
Телепатията е съвсем друга тема и макар аз силно да се съмнявам, че съществува, не смятам да се занимавам със спорове за това. Като част от две еднояйчни близначки обаче категорично заявявам: „Не, това между нас не е телепатия, нарича се емпатия“. Надявам се така да спестя на много свои братя и сестри по съдба този въпрос, който страшно дразни всички близнаци.
2. В училище правихте ли номера на съучениците/учителите?
Разбира се, много е изкушаващо да заблуждаваш околните с факта, че споделяш генетичен материал с друг човек и да си правиш шеги с това. Уверявам ви обаче, че за един подрастващ, независимо дали има близнак или не, е много важно да заявява себе си като отделен човек. Затова аз и сестра ми никога не сме се обличали еднакво, не сме лъгали за имената си, не сме си разпределяли изпити, не сме хитрували в общуването с учители, за да си подобрим оценките.
Сценариите, които разни холивудски филми разиграват в тази насока и само понякога стават забавни, в действителност са кошмар за всяка уважаваща се личност, която в ученическите години търси себе си. И без това е трудно да се намериш с постоянното присъствие на толкова подобно лице наоколо, затова категорично не смятам, че има много близнаци, които са търсили допълнителни начини да бъдат обърквани. Ето защо този въпрос винаги е бил доста досаден за мен и сестра ми.
3. Не ви ли бъркат гаджетата?
Този въпрос наистина е един от най-ужасните. Обикновено хората, които страстно желаят да разберат отговора му, не спират до там, а искат да знаят и дали не сме си разменяли половинките, така, за майтапа.
Моля ви, никога не питайте близнаци подобно нещо, толкова е неуважително! Логиката е проста: ако забележиш, че определен човек не може да разпознае кой си, след като вече достатъчно често е общувал с теб и със сестра ти, няма никакъв смисъл ти да изпитваш интерес към него. Очевидно той не изпитва интерес към теб, след като не вижда разликите, които уверявам ви, са там. Въпрос на наблюдателност.
А този въпрос пък е въпрос на култура на общуване, затова, моля ви, не го задавайте.
4. Никога не наричайте близнаците „близнаци“ пред тях самите!
Ужасно е обидно да споменаваш някого пред него самия не със име, а използвайки негова характеристика по рождение. Аз и сестра ми винаги страшно сме мразили да сме сред приятели и да обсъждаме нещо и изведнъж някой да каже: „Ами, близначките да кажат.“ или „Близначките и те ще дойдат“. Представете си за вас да използват следните изречения във ваше присъствие: „Русата също ще дойде“, „Едноокият няма нищо против“, „Тази с многото бенки се включва в общия подарък“.
Хората си имат имена и близнаците не правят изключение. Колкото и лесно и практично да ви се струва да ги наричате „близнаци“, моля ви, поне не го правете в тяхно присъствие, защото това наранява изтъненото им от непрекъснато обезличаване его.
5. Никога не подарявайте един подарък на приятелите си близнаци!
Обикновено общият ни рожден ден е празник, на който има двойно повече гости, двойно повече усмивки, двойно повече танци и двойно повече алкохол. Нормално е, нали сме две.
Аз нямам претенции към подаръците, но винаги изпитвам ужасна досада, когато със сестра ми получим един и същ подарък от близки до нас хора. Предполага се, че с годините и с приятелството хората са се научили какво харесва едната и какво другата. В тази графа влизат и еднаквите подаръци, защото – нали сме близначки.
Ами да – приличаме си много, но моля ви, потърсете къде се различаваме и така ще си гарантирате искрена целувка и по двете бузи, в един и същи момент, от две благодарни момичета, които много си приличат.
Приличат си много и в желанието си да се различават и да бъдат третирани от близките си като двете отделни и уникални персони, които всъщност са.
