Хей, искам да помогна.
Затова сега ще разкажа за една салата от глухарчета и ядивни горски цветя.
Модерирах семинара на Боб Дойл в България и обяснявах за нещо, което ще споделя тук. Мисля, че е важно.
През 2014 година големият американски актьор Робин Уилямс се обеси.
Животът му изобилстваше от награди – „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля за участието му във филма „Добрият Уил Хънтинг“; две награди „Еми“; шест награди „Златен глобус“, четири награди „Грами“. Той е на 13-то място в списъка „100 най-големи комици за всички времена“, а през 2009 година е отличен като „Легенда на Дисни“.
Кралят на комедията, признат за „най-забавния човек на света“, се обеси в дома си в Калифорния.
Защо?
Деменция с телца на Леви, Паркинсон, болест на Алцхаймер?
Възможни причини.
Но в Лос Анджелис Тони Робинс ми разкри, че абсолютният социален успех няма като страничен ефект задължителен разпад на емоционалните рани. Емоционалните рани и счупените места в душата си стоят там, независимо от абсолютния социален успех. Освен ако внимателно не ги изстрадаме, промием и излекуваме. Ако не ги излекуваме, гениалният ни мозък ще ги зарови в подсъзнанието, те ще останат там и ще продължават да ни даряват с тъмната си щедрост. Страдаме за това, което не получаваме, за да се научим да даваме. Първо на себе си. И като първо на себе си – светлина и покой в душата.
Не се отплесвайте от това.
Към емоционалните рани трябва да се подхожда с огромно внимание
Успехът, постиженията и парите нямат нищо общо с пеещите фонтани в душата. Различни галактики са. Да ти дъха на щастие в сърцето е нещо, което иска дълбока, осъзната, самостоятелна, вътрешна работа. И не е свързано с награди, пари, кариера, почести, постове, Aston Martin и хайвер.
Чиста радост, усещане за вътрешно щастие, духовно богатство, необятен покой, благодарност – това е резултат от вълшебния свят ювелирно изкуство, което ние невидимо творим вътре в себе си. Със себе си.
Робин беше всичко – доктор, летец, вълшебен дух, бавачка, професор, президент, Питър Пан. Винаги разсмиваше и забавляваше.
Публиката.
Другите.
Външния свят.
Хорските очаквания.
Но той самият никога не се погрижи за собствената най-фина енергия.
Никога не се погрижи за крилата, светлината и цветята в собствената си душа.
Тя го болеше. Но той не чуваше, не обръщаше внимание. Депресията го разби на хиляди самотни болки, които един ден скъсаха язовирната стена.
Затова е важно…
Всеки ден се завръщаме при душата си да я оглеждаме, изкъпваме, стопляме, подреждаме.
Дълги години съм живяла в Африка, Мозамбик. В Мапуто видях интересно измерение на бедността – въпреки че обядваше само салата от листа, глухарчета и ядивни цветя, Абу бе винаги щастлива и усмихната.
В щастието няма стандарт
И е хубаво не да поддържаме ядивните цветя и люляци живи от влагата в очите. Ами да ги отглеждаме съвършено разлистени вътре в нас.
За да огрява Слънчо душата трябва дълбока вътрешна работа.
Дай, Боже, всекиму!
И тази дълбока вътрешна работа започва с разбирането. А ето, че се задават тревожни неща за разбиране.
Казват, че човешката раса е обречена на самоунищожение, че световният кораб не върви в правилна посока.
Че децата ни биват „образовани“ по безобразен начин.
Че сме загубили контакт с нашата истинска човешка природа. И изобщо с всичко истинско.
Според не една и две статистики, днешните деца може би ще имат по-малка средна продължителност на живота си в сравнение с техните родители. Заради болести, мутации, екология, наднормено тегло, дисфункционални мисловни модели, осакатяваща самота и неувереност, трагично замазвани с наркотици или амбициозен кариеризъм, разбил се в инфаркт на 43 години. Идеята бе популяризирана за първи път от Мишел Обама и Джейми Оливър, но това твърдение произхожда и от някои научни изследвания. Чух го на 6 декември 2017 г. в Абу Даби на Конгреса на Международната диабетна федерация.
И се изплаших.
Човек трябва да има визия. Система. Дисциплина. И страст.
Стани спартанец! Да, минималистично е. Да, неортодоксално е. Но трябва дисциплина.
Ето днес… с моя прекрасен съпруг Вальо имаме годишнина от сватбата. Днес сутринта, след 20 години брак, аз пак с лекота си влезнах в булчинската рокля.
И така гушнах дъщеря ми за добро утро. Но килограмите са най-малкият проблем. Големият е, че ние сме част от еволюционната щафета и имаме дълг към идните поколения. И това, което си самопричиним на ДНК-то, пенетрира в следващите поколения.
Така че не си обзавеждайте стаята, мислите в главата и живота с лъскави и безсмислени играчки.
Ти, всеки който сега ме чете, ти си Томас Едисън. Ти си гениален. Всеки е гениален. Но не се е сетил да излюпи гения в себе си.
Геният – това е 1 процент ген и 99 процента пот и работа.
Тайната е работа, труд, настойчивост и здравомислие.
Елате да поговорим за всичко това
Важно е!
На 9 юни.
Уилям Бътлър Йейтс е поет, драматург, прозаик и критик. През 1923 г. получава Нобелова награда за литература. Той е една от основните фигури на ирландското литературно възраждане. В продължение на години е обсебен от любовта си към красивата Мод Гон, активистка на движението за ирландска национална независимост. И ѝ написва това:
„Ако имах дрехи, избродирани в Рая, посипани със злато, рубини, зора и сребърно сияние, уникално създадени от бледите и тъмни светлини и полусенки на деня и нощта, щях да постеля тези дрехи под краката ти.
Но… аз съм бедняк. Имам само мечтите си. И постилам мечтите си под краката ти. Стъпвай, мила, леко, защото стъпваш върху мечтите ми.“
И ние така.
Всеки ден, мили хора, навсякъде нашите деца постилат мечтите си под краката ни. И ние трябва да стъпваме леко. Да милеем за тях. Да създаваме условия за сбъдване. И да доживеем до сбъдване.
Мечтите на децата ни, тяхното и нашето здраве, образование, смисълът, истината, любовта и радостта са нашият истински дом и нашата вътрешна същност. Да се грижим за тях и да ги пазим чисти.
Само тогава сме в Резонанс с върховите прояви на нашия потенциал за добро и щастие.
Елате да тръгнем заедно. Това не е напразно.
Хората не се раждат. Те се формират.
Ако това, което споделих сега и тук, резонира с теб, с твоята душа и ум, тогава зная, че ще се видим на 9 юни.
Хей, искам да помогна.
