Изследвания сред потребителите на социални мрежи показват, че млади хора, които прекарват повече от два часа дневно в подобни сайтове, са по-склонни да споделят завишени нива на психологически дистрес, както и занижена самооценка. Постовете във Facebook крият риска да стимулират нереалистични очаквания към собствения живот и чувство за лична неадекватност. Връзката обаче не е еднопосочна. Възможно е хората с влошено психично здраве да са по-уязвими към проблемна употреба на социалните мрежи. Поради тази причина над 70% от потребителите подкрепят идеята за предупредителни прозорци с надпис “прекалена употреба”.
Възползват ли се от слабостите ни социалните медии?
Шон Паркър, създател на Napster и първи президент на Facebook, открито заявява, че социалните медии се възползват от уязвимостта на човешката психика. Според него, още при създаването им е бил направен опит да се предпоставят условия за развиване на зависимост при потребителите. “Facebook възпрепятства продуктивността. Господ знае какво се случва в мозъка на децата ни”, казва Паркър.
Последни изследвания показват, че от средностатистическия потребител се очаква да прекара около 5 години и 4 месеца от живота си в социалните мрежи. Паркър е откровен: “Въпросът ни беше: “Как да вземем колкото се може повече от вашето време и внимание?” Друго изследване, проведено в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, показва, че мозъчните вериги, активирани при ядене на шоколад и печелене на пари, се задействат сред тийнейджърите, когато те виждат голям брой “харесвания” на техни снимки или снимки на техни връстници. В това изследване е формирана група от виртуални непознати, която въпреки всичко оказва влияние върху поведението на тийнейджърите. Склонността към конформност се проявява както на мозъчно, така и на поведенческо ниво. Вероятно този ефект се интензифицира в реалния живот, когато тийнейджърите виждат харесванията на хора, които са действително важни за тях.
Улесняват ли ни или?!
Изглежда донякъде разбираемо защо прекарваме голямо количество време в социалните мрежи по време на работа, но защо се налага да го правим и след края на работния ден? Изглежда, че реалното взаимодействие с хора изисква по-големи емоционални и интелектуални усилия в сравнение с взаимодействието с компютър. Когато взаимодействаме директно с друго човешко същество, е по-трудно да контролираме степента на емоционална ангажираност. Тогава голяма част от комуникацията се случва на невербално ниво, което означава, че се налага да регистрираме и преработваме лицеви изражения, тон на гласа, жестове, телесен език, очен контакт и т.н. В противен случай няма как да разберем смисъла на общуването. Тези усилия може да бъдат “спестени” в онлайн общуването, което се основава на минимални социални сигнали, обикновено изчерпващи се до емотикони или пунктуация. Изглежда по-лесно да се скрием зад пуснатия във Facebook пост, т.е. да проектираме образ, който изглежда привлекателен за нас.
И за самата зависимост…
Съвсем логично се появява въпросът дали можем да развием зависимост към социалните мрежи. Експертите все още не могат да постигнат консенсус дали подобна категория би трябвало да се създаде. Изследователи от Университета в Нотингам все пак стигат до заключението, че е възможно да се говори за “разстройство със зависимост към Facebook” при наличието на следните критерии: неглижиране на личния живот, психологическа свръхангажираност, изолация, търсене на промяна в настроението чрез употребата, развиване на толеранс и прикриване на зависимото поведение. Разбира се, мотивите за употребата може да са различни в зависимост от индивидуалните характеристики на потребителя, например дали е интроверт или екстроверт, дали страда от нестабилна самооценка и т.н.
Изследователи от Университета в Суонзи наблюдават потребители с проблемна употреба на Facebook и забелязват, че при прекратяване на употребата се появяват абстинентни симптоми, включително тревожност и леки физиологични реакции. Парадоксалното в случая е, че употребата на Facebook предоставя възможност за лесна и стабилна връзка с другите хора, но същевременно води по-голяма социална изолация. Не е изненадващо, че изследване на потребителите на 11 социални медии, включително Facebook, Twitter, Google+, YouTube, LinkedIn, Instagram, Pinterest, Tumblr, Vine, Snapchat и Reddit, намира връзка между количеството употреба и преживяването за социална изолация. А тя може да има изключително негативни последствия за психиката и тялото ни. Друго изследване показва, че употребата на Facebook стимулира депресивни състояния, ако хората изпитват завист, наблюдавайки постовете на приятелите си. Изглежда, че сме склонни да се връщаме към социалните мрежи, дори когато времето в тях ни кара да се чувстваме зле. Подобно на употребата на наркотици, чувстваме, че една доза може да ни облекчи, а всъщност тя влошава ситуацията в дългосрочен план.
Повече приятели в социалната мрежа не означава по-добър социален живот. Виртуалните приятели не водят до същото преживяване за емоционална свързаност като истинските. Хората с нестабилни отношения изглежда са по-склонни да бъдат ствръхактивни в мрежите, тъй като са по-мотивирани да търсят позитивна обратна връзка и сигнали, че са държани в ума на другите хора.
Да ги използваме разумно и по предназначение!
Въпросът е не толкова да бъде ограничен достъпът до социалните мрежи (защото духът от бутилката е пуснат и връщане назад няма), а да се промотират по-здравословни начини, по които можем да ги използваме, т.е. да се чувстваме свързани, а не социално изолирани. В крайна сметка, социалните мрежи сами по себе си не водят до развитие на зависимост или други проблеми от психологически характер. За повечето хора те предоставят среда за намиране на информация, поддържане на контакт и забавления. Тези мрежи обаче се възползват от психологически уязвимите, при които междуличностните затруднения се задълбочат, а не отслабват.
